Решение № 659 от 18.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000502785 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1648 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д. № 6919/2021 г. на СГС е отхвърлен искът на Н. Д. С., предявен срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата 50 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца. Въззивникът поддържа, че вредите, които претендира са търпени, от момента на задържането му под стража до датата на завеждане на делото – 28.05.2021 г., поради което погасителната давност по предявената претенция не само, че не била изтекла, но дори и не е започнала да тече.

Ответникът не взема становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадени от легитимирана страна в процеса в срока по чл. 259 ГПК, против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема следното:

СГС е сезиран с предявен от Н. Д. С. срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата 50 000 лева – обезщетение за претърпени 1 неимуществени вреди от незаконно обвинение. Искът е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Ответникът е направил възлажение за погасяване на иска по давност.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на подробен анализ на събраните доказателства, поради което настоящият съд я възприема при условията на чл. 272 от ГПК. Тя не се оспорва пред настоящата инстанция.

Вредите, които се претендират в настоящото производство, са от незаконно обвинение, което е прекратено поради недоказаност на обвинението с постановление от 27.05.2015 г., влязло в сила на 03.02.2016 г. Исковата молба е подадена на 28.05.2021 г.

С оглед така установените факти настоящият състав намира от правна страна следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Изводът на първоинстанционния съд за погасяване по давност на предявения иск е направен в съотвествие с практиката на ВКС, на която съдът се е позовал в мотивите на своето решение - ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС, т. 4. Като е съобразил всички факти по делото съдът правилно е приел, че постановление от 27.05.2015 г. на Софийска районна прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 216 НПК, поради недоказаност на обвинението, е прекратено наказателното производство по пр. пр. № 28421/2014 г. по описа на СРП, досъдебно производство № 194/2014 г. по описа на СДВР, водено срещу жалбоподателя С. е влязло в сила на 03.02.2016 г. тъй като жалбата срещу него е оставена без разглеждане по ЧНД № 15736/2015 г. на СРС, НК, 129 състав, поради просрочие, като определението е потвърдено с окончателно определение № 374 от 03.02.2016 г. по ВНЧД № 4884/2015 г. на СГС, НК, 6-и въззивен състав.

В случая искът с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ е предявен пред съд а на 28.05.2021 г., т. е. както правилно е прието в обжалваното решение, след изтичане на предвидения в закона петгодишен давностен срок, поради претенцията като погасена по давност е неоснователна. Без значение е обстоятелството кога ищецът е узнал за постановяване на окончателния съдебен акт, установяващ незаконност на повдигнатото му обвинение.

Съгласно мотивната част на Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност, и предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора – 2 неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение, съставът на ВКС намира, че на основание чл. 114 ЗЗД, началният момент на течението на давностния срок винаги е свързан с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да търси изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. По изложените съображения предявените срещу Прокуратурата на Република България искове следва да бъдат отхвърлени.

С оглед съвпадане на изводите на настоящата инстанция с изводите на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 648 от 30.06.2022 г., постановено по гр. д. № 6919/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, I-14 състав.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3