Решение № 260177 от 23.07.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е

Н И Е

№ ................/ 23.07.2020г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА

ПЕНЕВА

НЕВИН

ШАКИРОВА при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Невин

Шакирова въззивно гражданско дело № 1080 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, представлявана от Директора главен комисар С.К. срещу Решение № 808 от 19.02.2020г. по гр.д. № 16224/2019г. по описа на ВРС, ХVII-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на В.Д.Р. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от общо 814.16 /осемстотин и четиринадесет лв. и шестнадесет ст./ лева представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 95 часа за периода 01.05.2018г. – 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.10.2019г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 52.15 /петдесет и два лв. и петнадесет ст./ лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2018г. до 11.10.2019г., изчислена върху всяко падежирало неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за съответното тримесечие.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно прилагане на материалния закон. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано изчсляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание чл. 178, ал.

1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Изложени са също доводи за неправилност на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на НСОРЗ не могат да намерят приложение. Наред с това по делото не са установени отработени часове над нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното работно време през нощта, съответно напълно заплатен от него. Извънреден труд би бил налице, ако работниците действително работят извън установеното работно време. Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на следващо място спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират извънреден труд. Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговор на жалбата от В.Д.Р. оспорва доводите в нея. Поддържа други, с които обосновава правилност законосъобразност на решението на ВРС, което моли да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.

269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от В.Д.Р. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, гр. София съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати сумата от 814.16 лв., след допуснатото изменение в размера на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК в хода на проведеното на 11.02.2020г. п.с.з., претендирана като неплатено дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.05.2018г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 52.15 лв., след изменение в размера на иска, представляваща сбор от лихва за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до датата на предявяване на исковата молба.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: по силата на възникнало служебно правоотношение между страните, ищецът заемал длъжността „полицай“ в „ГПУ“ – Варна към РДГП Аерогари на структурно подчинение към ответната дирекция срещу задължението на работодателя да плаща уговорено основно ТВ в периода от 01.05.2018г. до 30.09.2019г. По силата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В посочения период ищецът е положил общо 776 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, установени за подневното отчитане на работното време или 1.143 възлиза на 886.96 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд сочи положен извънреден труд в размер на 110.96 часа, който следва да бъде заплатен допълнително от работодателя. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, задължението за овъзмездяване на труда на ответника за целия период възлиза на исковата сума в размер на 814.16 лв. Уточнил, че претенцията има за предмет допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време. При липса на специален регламент за служителите в системата на МВР, приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство /чл. 140 от КТ и чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/. Отправил искане в тази връзка за постановяване на положително решение по делото, ведно със законната лихва, както и мораторната лихва за времето от първо число, след всяко тримесечие до предявяване на исковата молба, индивидуализирана по размер и конкретен период.

В отговор на исковата молба, ГД „Гранична полиция“ - МВР признала възникналото и съществувало между страните служебно правоотношение на посочената длъжност.

Оспорила обаче исковете по основание и размер с доводи, че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, не намират приложение разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Навела твърдения, че правоотношението с ищеца е служебно и уредено в ЗМВР, което изключва прилагането на правилото за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни, което счита да е приложимо само за работещите по трудово правоотношение, вкл. защото в чл. 187 от ЗМВР е разписано, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Изложила подробни доводи, че по служебно правоотношение между страните приложение намират единствено разпоредбите на ЗМВР за дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. В чл. 179 от ЗМВР изрично са регламентирани дължимите възнаграждения вкл. и други такива, определени със закон или акт на МС. За процесният период са били действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл. 3, ал. 3 на двете наредби е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22 ч. до 6 ч., като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл.

187, ал. 3 от ЗМВР, където е разписана 8 часова продължителност на нощния труд.

В този смисъл навела твърдение, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. В т. 1 от цитираната заповед е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 25 ст. Оспорила приложението на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, доколкото същата регламентира изчисляването на извънредния труд, който предполага положен труд извън установеното работно време. В този смисъл отправила искане за отхвърляне на исковете с извод за неоснователност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор в отношенията между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че в периода от 01.05.2018г. до 30.09.2019г. между тях е възникнало валидно служебно правоотношение, по силата на което В.Р. изпълнявала длъжността „полицай“ в ГПУ – Варна към РДГП Аерогари към ГД „Гранична полиция“ при МВР. Не е спорно и твърдението, че в рамките на исковия период ищецът е работил при условията на 12/24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

От заключението на проведената пред ВРС ССчЕ се установява следното: отработените от В.Р. часове нощен труд в периода 01.05.2018г. до 30.09.2019г. са в размер на 656 часа, описани подробно по часове и дни в справка 1 към заключението. Преизчислен, положеният нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 751 часа, като разликата след преизчислението е в размер на 95 часа дневен извънреден труд /751-656/.

Дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 95 часа възлиза на сумата от 814.57 лв., конкретизирана по размер и периоди в справка 2 към заключението.Такъв на ищеца не е изплащан. Размерът на мораторната лихва, изчислен върху всяко неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието до датата на предявяване на исковата молба възлиза на 52.15 лв., подробно описан по конкретен размер и период в справка 7 към заключението.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи: