Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1126 от 27.07.2023, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1178/2023
Вид
Решение № 1126
Подписан
27.07.2023
В сила
27.07.2023
Състав
НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА ДИЧЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1126

Варна, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIII състав, в съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

НАТАЛИЯ

ДИЧЕВА

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА административно дело № 20237050701178 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на И.И.А. ***, срещу

Решение № 2153-03-68/28.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата от 28.03.2023 г. на И.И.А. срещу Разпореждане № 031-00-4170-7/15.03.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Жалбоподателката моли да бъде отменен оспореният акт. Няма доказателствени искания.

Ответникът- Директор на ТП НОИ Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че правилно и законосъобразно директорът на НОИ Варна е потвърдил разпореждането на ръководителя на осигуряването, за безработица, с което е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица на И. И. А., тъй като не е изпълнено едно от кумулативно дадените изисквания на чл.54а, ал. 1 от КСО – не е придобила право на пенсия за старост в друга държава. Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултксо възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б” от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по жалба от И.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Разпореждане № 031-00-4170-7 / 15.03.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение - Варна на Националния осигурителен институт (ТП - Варна на НОИ), с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО.

Със заявление вх. № 031-00-4170

/ 09.09.2021 г., И.И.А. е поискала отпускане на ПОБ. Към заявлението прилага Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 1121 / 02.09.2021г., издадена от „СЕТЕКОСА“ ЕООД, ЕИК ***, съгласно която трудовото й правоотношение е прекратено, по чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), считано от 02.09.2021 г.

Посочва, че е придобила право на пенсия в Русия и получава такава.

От отдел „Пенсии“ е извършена проверка дали са налице предпоставките по КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката. Установено е, че същата не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, но е придобила право на пенсия за старост в друга държава - Руска федерация. Това обстоятелство е декларирано лично ог нея. Поради което, с Разпореждане № 031-00-4170-3 /11.10.21г., на осн.чл.54ж, ал.1 вр. чл.54а, ал.1, т.2 от КСО и е отказано отпускане на ПОБ.

С решение № 2153-03-135 /

17.11.2021 г. на Директора на ТП - Варна на НОИ е отхвърлена подадената от И.И.А. жалба вх. № 1012-03-364 / 25.10.2021г. срещу посоченото разпореждане за отказ № 031 -00-4170-3 / 11.10.2021 г.

По подадена срещу посоченото решение № 2153-03-135 / 17.11.2021 г. на Директора на ТП - Варна на НОИ жалба, е образувано адм.д. № 2753 / 2021 г. на Административен съд - Варна. С решение № 91 / 02.02.2022 г. по посоченото адм.д. № 2753 / 2021 г. на Административен съд - Варна, Решение № 2153-03-144 / 02.12.2021 г. на Директора на ТП - Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на И.И.А. срещу Разпореждане № 031-00-4170-3 / 11.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, е отменено и преписката по Заявление вх. № 7759 / 09.09.2021г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от нея, е върната на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, за ново разглеждане и произнасяне след събиране на относими доказателства от Руската Федерация, касаещи осигурителен стаж, размер на отпусната пенсия в Русия.

В изпълнение на указанията на съда от администативния орган са изпратени съответните запитвания до Руската Федерация.

С писмо вх. № 1013-03-607#1 /

06.12.2022г. заместник управителят на Пенсионния фонд на Руската федерация уведомява Директора на ТП - Варна на НОИ, че запитването е изпратено по компетентност в отдела на Пенсионния фонд на Руската федерация - К. област, гр.

К.. В писмото се посочва, че към настоящия момент И.И.А. получава пенсия за старост от 23.12.2013 г. на територията на Руската Федерация.

С писмо вх. № 2113-03-3611#1 /

04.01.2023 г. от заместник управителя на отдела на Пенсионния фонд на Руската федерация - К. област, гр. К. до Директора на ТП - Варна на НОИ, е изпратена справка за осигурителния стаж на И.И.А., видно от която тя има зачетен осигурителен стаж в Руската федерация съгласно Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27.02.2009 г., през времето от 18.04.1979 г. до 01.06.1999 г. с периоди на прекъсване общо 17 год.

08 мес. 09 дни.

В писмото се съдържа и уведомление, че на И.И.А. е отпусната предсрочна трудова пенсия за старост по чл. 27, т. 1, подточка 1 от 17.12.2001 г. „За трудовите пенсии в Руската Федерация“ от 23.12.2013г. Посочено е, че съгласно чл. 27, т. 1, подточка 1 от Закона, пенсия се отпуска при навършване на 45 годишна възраст за жените, работили подземни работи, при вредни условия и в горивни цехове, ако имат поне 07 год. 06 мес. осигурителен стаж на посочените работи и общ осигурителен стаж 15 години. В случай, че посочените лица са работили повече от половината период и имат изискуемия общ осигурителен стаж, на същите се отпуска трудова пенсия при намаляване на възрастта по чл. 7 от закона (55 години за жените), като възрастта се намалява с по една година за всяка пълна година при такива работи.

Към датата на отпускане на пенсията, същата е в размер 5885, 61 рубли (141.25 лева), като към 10.10.2022 г. е в размер на 11786, 37 рубли (282.87 лева).

С Разпореждане № 031-00-4170-6 /

14.03.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл.

55 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от И.И.А. заявление вх. *** / 09.09.2021г. е възобновено, с мотиви, че е получен отговор на направеното запитване до Пенсионния фонд на Руската федерация в изпълнение на влязло в сила на 30.05.2022г. решение № 91 /02.02.2022г. по адм.д. № 2753 / 2021 г. на Административен съд - Варна, съгласно което административният орган следва да събере допълнителни доказателства по линия на международното сътрудничество, установяващи релевантни за преценката на правото на парично обезщетение за безработица факти.

С обжалваното Разпореждане № 031-00-4170-7

/ 15.03.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО, й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ).

Мотивите за отказа са, че „ в изпълнение на влязло в сила на 30.05.2022 г. решение № 91 / 02.02.2022 г. по адм.д. № 2753 / 2021 г. на Административен съд - Варна, с което съдът отменя Решение № 2153-03-135 / 17.11.2021 г. на директора на ТП - Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-03-364 / 25.10.2021 г. от И.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Разпореждане № 031-00-4170-3 / 11.10.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ГП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка е чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО, й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО и изпраща преписката на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО при ТП - Варна на НОИ, за ново произнасяне по заявление вх. № 031-00-4170 / 09.09.2021 г. от И.И.А., ЕГН **********, при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона, съгласно които следва „административния орган да укаже на жалбоподателката да представи документи установяващи релевантните за преценката относно правото на парично обезщетение при безработица факти, както и да събере допълнителни доказателства по линия на международното сътрудничество, установяващи релевантните за преценката относно правото на парично обезщетение при безработица факти“, въз основа на представените от жалбоподателката документи, и получените от Пенсионния фонд на Руската Федерация документи, се установи следното:

На И.И.А., ЕГН **********, е отпусната пенсия за старост от Пенсионния фонд на Руската Федерация, при условията на ранно пенсиониране 23.12.2013 г., при навършена възраст 52 години и зачетен осигурителен стаж 17 год., 08мес.; 09 дни в Руската федерация, съгласно удостоверение от 09.12.2022 г.( посочено в разпореждането 20 год.08 мес. 09 дни, според справка от 10.10.2022 г.) по чл. 27, т. 1, подточка 1 от Закона за трудовите пенсии в Руската Федерация, съгласно който пенсия се отпуска при навършване на 45 годишна възраст за жените, работили подземни работи, при вредни условия и в горивни цехове, ако имат поне 07 год. 06 мес. осигурителен стаж на посочените работи и общ осигурителен стаж 15 години. В случай, че посочените лица са работили повече от половината период и имат изискуемия общ осигурителен стаж, на същите се отпуска трудова пенсия при намаляване на възрастта по чл. 7 от закона (55 години за жените), като възрастта се намалява с по една година за всяка пълна година при такива работи.

И.И.А. има осигурителен стаж при специфични условия 03 год. 10 мес., т.е. отговаря на изискването за 1 / 2 от 07 год. 06 мес. = 03 год. 09 мес. осигурителен стаж при специфични условия, затова пенсията й е отпусната при навършена възраст 52 години (55 год. - 3 год.). Към датата на отпускане на пенсията, същата е в размер 5885, 61 рубли (141.25 лева), като към 10.10.2022 г. е в размер на 11786, 37 рубли (282.87 лева). Пенсията е в пълен размер, като от 01.01.2014 г. към нея има социална добавка от 114,26 рубли (2.74 лева). За сравнение аналогичната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване в Република България към датата на подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица - 09.09.2021 г. е в минимален размер - 300.00 лв. съгласно ЗБДОО/2021г.

И.И.А. няма право на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а, ал. 1, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, тъй като е придобила право на пенсия за старост в Русия, която й е отпусната считано от 23.12.2013 г.“

Със заявление вх. № 2113-03-3611

/ 12.12.2022 г., И.И.А., ЕГН **********, е поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 а от КСО - в намален размер до една година по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1. Изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО за жените за 2022г. е 61год. 10 мес., към датата на подаване на заявлението тя има навършена възраст 61 години, общ осигурителен стаж 37 год.

01 мес., 15 дни, от които 19 год. 05 мес. 06 дни в Република България и 17 год.

08 мес. 09 дни в Руската Федерация, при изискуем осигурителен стаж 36 год. 02 мес. за жените за 2022г.

С разпореждане № ********** /

17.03.2023 г. на Ръководител „ПО” при ТП - Варна на НОИ, по заявлението вх. № 2113-03-3611 / 12.12.2022 г., на И.И.А., ЕГН **********, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68а от КСО и във връзка с Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност от 27.02.2009 г., от 12.12.2022 г., в размер на 263,22 лв.

След извършена цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане и предвид възраженията на жалбоподателката, административният орган установява, че са съобразени всички законови разпоредби и правилно е отказано отпускане на ПОБ.