Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 386 от 20.10.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2198/2020
Вид
Решение № 386
Подписан
20.10.2021
В сила
08.03.2022
Състав
Диляна Николова Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл.115, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 113 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 113, ал.1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 114 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493 · Кодекс за застраховането
  • чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Бургас, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диляна Н. Йорданова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело № 20202100102198 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове от Е. Х. Е., ЕГН **********, Т.Ш. С., ЕГН********** и Т. Ш. Т., ЕГН**********, конституирани в хода на процеса в качеството им на правоприемници на починалия ищец Ш. Т. Е., ЕГН ********** от гр. Айтос, чрез адв. Панайот Велков-АК-Бургас, съдебен адрес гр. Бургас, ул. Васил Априлов №18, ет.3, офис 6, срещу ЗАД ОЗК Застраховане АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.

Света София№7, ет.5, за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 35000 лева, предявена като частично вземане от вземане в пълен размер на 90 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 03.08.2019г., в гр. Айтос, на ул. Провадийско шосе, поради нарушаване на правилата на движение от Х. Ю. М., при управлението на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, ДК ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното плащане, както и сумата от 1203,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение.

В исковата молба се твърди, че произшествието е настъпило по вина на водача на застрахованото към датата на непозволеното увреждане при ответника- 1 застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ МПС, който се е движил с несъобразена скорост. Поддържа се в исковата молба, че Ш. Т. Е. на 03.08.2019г. е пресичал ул. „Провадийско шосе“ отляво-надясно, по посоката за движение на МПС, като е бил ударен от лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, ДК *****. Посочва се, че Е. е бил зашеметен, завъртял се на десен крак, изгубил равновесие, и паднал с лице на асфалтовата настилка. Излага се, че пострадалият е бил откаран в УМБАЛ Бургас от екип на ЦСМП и настанен в Отделението по ортопедия и травматология, където престоял за периода 30.08.2019г.-05.09.2019г. с поставена окончателна диагноза фрактура на десен долен крайник, фрактура на лява зигоматрична кост и мозъчно сътресение. Според изложеното в исковата молба му е проведено оперативно лечение на 02.09.2019г. с извършена репозиция на фрактура и поставена метална остеосинтеза. Твърди се, че на 08.04.2020г. Ш.Е. постъпва в МБАЛ Карнобат, където му е поставена диагноза мозъчен инфаркт. С исковата молба се ангажират доказателства. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че към исковата молба не са представени доказателства за изпълнение на дадените препоръки на пострадалия с епикриза ИЗ№21243. Оспорва факта на адекватно лечение на наследодателя на ищците след изписването му в болницата. Счита, че представената фактура за закупени лекарства не представлява доказателство за приемането им, пострадалият сам е предизвикал преживените болки и страдания, като не се е грижил адекватно за здравето си. По отношение на констатираната лека степен на мозъчната атрофия в епикриза№658/2020г. намира, че не е в причинна връзка с процесното ПТП.

Изразява становище, че исковете в предявените им размери са неоснователни и недоказани, обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на изискванията за справедливост по чл52 от ЗЗД и е в завишен размер. Оспорва твърдението, че инцидентът е настъпил по изключителна вина на застрахования водач Х. М., както и механизма на ПТП, описан в исковата молба. Възразява, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, не е спазил разпоредбата на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като е налице съпричиняване. В случай, че пострадалият от ПТП беше пресякъл на обозначено място за това, инцидентът е нямало да настъпи според ответника. Посочва, че са налице данни, че пешеходецът е пресичал неправилно и не е съобразил поведението си с наближаващия автомобил, поради което прави извод, че е нямало пешеходна пътека и не е спазил изискванията на ал.2 на чл. 113 от ЗДвП вр. ал.1 т.1, 2 и 4 на същата разпоредба от ЗДвП. Оспорва наличието на всички твърдени увреждания като вид, характер и тяхната продължителност, както и възникването им в причинна връзка с ПТП. Оспорва акцесорната претеция за законна лихва, както и началния момент, от който се дължи лихвата. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

2

Съдът счете за неоснователно възражението на ответника за отвод за местна подсъдност. Цитираната в отговора на исковата молба съдебна практика е преди изменението на чл.115, ал.2 от ГПК с бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г . Съгласно посочената разпоредба исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Предвид това, с оглед данните по делото, че адресът на ищеца е в гр. Айтос, както и местонастъпване на застрахователното събитие в гр. Айтос, намиращ се в съдебния район на ОС-Бургас, възражението е неоснователно и следва да се остави без уважение.

БОС е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, които са допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен констативен протокол с пострадали лица от 03.09.2019г., издаден от РУ-Айтос, съгласно който на 30.08.2019г. в гр. Айтос, на ул. Провадийско шосе, са нарушени правилата на движение от Х. Ю. М., при управлението на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, ДК ******, който се е движил с несъобразена скорост при приближаване на пешеходеца Ш. Т. Е., пресичащ пътя неправилно от лявонадясно, като е причинил ПТП, вследствие на което пострадалият е получил фрактура на долен десен крайник.

В конкретния случай протоколът за ПТП е констативен, съставен от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случай, посочен в чл.125 ЗДвП, доколкото се касае за нараняване на човек. Същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените и пряко възприети от длъжностното лице факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието.

Не е спорно по делото, че пострадалият Ш. Т. Е. непосредствено след процесното ПТП е бил откаран в УМБАЛ-Бургас от екип на ЦМСП. Съгласно представената експертиза, находяща се на стр.11 по делото, същият е постъпил на 30.08.2019г. за лечение в Отделението по ортопедия и травматология, в добро общо 3 състояние, като е изпитвал силна болка в областта на десен глезен и изписан на 05.09.2019г. При първоначалното настаняване в болницата са извършени консултации с кардиолог, хирург, ортопед и неврохирург, извършена е репозиция и гипсова имобилизация с шина, като е дадено мнение за оперативно лечение.

На 30.08.2019г. Е. е бил прегледан от неврохирург, който е констатирал, че пострадалият няма спомен от претърпяното ПТП, като са налице данни за контузия капитис и контузио церебри. След проведените изследвания не са установени данни за фрактура на черепни кости, за хематоми и мозъчна контузия, посочено е, че няма парези и е в съзнание, неврологичният статус на пациента е с подобрение, няма травматични промени на черепни кости и главен мозък.

Проведено е оперативно лечение и е извършена кръвна репозиция на фрактурата под рьо контрол, с поставена метална остеосинтеза съгласно приложения оперативен протокол №986 от 02.09.2019г.

Поставена е окончателна диагноза „фрактура на десен долен крайник /фрактура луксацио артикулацио тало круралис декстри/, мозъчно сътресение, /комоцио церебри/, контузия на главата, / контузио капитис/, както и фрактура на лява зигоматична кост /фрактура осиз зитомотицис/“.

На 08.04.2020г. Ш. Т. ЕМ. е постъпил за лечение в МБАЛ- Карнобат, с поставена диагноза „мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на прецеребрални артерии“. Видно от анамнезата в приложената епикриза от МБАЛ-Карнобат, находяща се на стр.12 по делото, пациентът е постъпил за лечение в Неврологичното отделение по повод обърканост, залитане при ходене и нестабилна походка. Е. е изписан на 12.04.2020г. без усложнения и с подобрение, след проведена медикаментозна терапия.

При проведените образни изследвания в кабинета по компютърна томография при МБАЛ Карнобат е установена леко изразена дифузна мозъчна атрофия, като няма преки или косвени данни за интракраниални хеморагии и други ПЗВЧП.

Приобщените като писмени доказателства по делото медицински епикризи представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им и удостоверяват факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 Г П К , поради което имат обвързваща съда материална доказателствена сила за направените изявления пред длъжностното лице, както и за извършените от него и пред него действия, касаещи факти с правно значение /в този смисъл решение № 250 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011 г./

Видно от снетата анамнеза в амбулаторен лист №184 от 03.06.2019г., издаден от психиатър доктор Андрей Стоянов, след претърпяното ПТП Ш.Е. е изпаднал в 4 безсъзнание и лекуван в УМБАЛ Бургас, като от тогава е спрял да разговаря с близките си, които не познавал, говорел несвързано и неразбираемо, не разбирал какво го питат, престанал да се самообслужва, искал да излиза от дома си, но се губел и го издирвали, нощем не можел да спи, крещял и буйствал. Поставена му е диагноза „смесена корова и подкорова съдова деменция“

По делото е представен амбулаторен лист №1732 от 18.12.2020г. от невролог доктор Михаил Михайлов, който след преглед на Ш.Е. му е поставил диагноза „преходна церебрална исхемична атака, неуточнена“.

Представено е психологично изследване на пострадалия при ПТП от клиничен психолог доктор Недева от 29.12.2020г. във връзка с явяването му пред ТЕЛК, в което е констатирана интелектуална редукция на ниво глобална деменция.

По приложеното към настоящото производство досъдебно производство се съдържа експертно решение №14 от 04.01.2021г. на Първи състав на ТЕЛК Бургас, с което на Ш.Е. е определена 100 процента трайно намалена неработоспособност, посочена е водеща диагноза „съдова деменция“. Съгласно констатациите на състава на ТЕЛК е извършен преглед на Е. на 04.01.2021г. Решението на ТЕЛК представлява официален документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Посочено е в мотивите на решението на състава на ТЕЛК, че освидетелстваният при ПТП като пешеходец получил фрактура в областта на десния глезен, изпаднал в безсъзнание, от което се появили психични промени, не познавал близките си, говорел несвързано, бил объркан, дезориентиран и буйствал.

В депозираните пред настоящата съдебна инстанция показания свидетелката А.

Т.-съпруга на ищеца Т.Т., посочва, че след инцидента пострадалият Ш.Е. е бил настанен в Спешно отделение. При посещението на свидетелката непосредствено след инцидента имал кръв по лицето, по ръцете, кракът му бил счупен, не можел да върви, не можел да разпознава близките си, бил в шок и в неадекватно състояние, не знаел къде се намира и какво се е случило. Впоследствие го преместили в Отделението по ортопедия, където престоял близо седмица. Поддържа, че Е. не можел да се обслужва сам в болницата, не можел да се храни и да става от леглото. При изписването му не можел да сяда и да стъпва, трудно го преместили в колата в легнало положение. На постелен режим, без да става от леглото, пострадалият от ПТП прекарал 15 дни, като след посещение на хирург вкъщи, който махнал конците от операцията му, започнал постепенно да се раздвижва и да ходи до тоалетната. Според изложеното от свидетелката Ш.Е. възстановителният процес е продължил около три месеца.