Решение № 185 от 30.08.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 185 /30.8.2019г. 2019 г. Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На единадесети юли Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Председател: Иваничка Славкова Членове:Светлозар

Г.

Яна Панева

Секретар

Катя Апостолова

Прокурор

Милен Ставрев като разгледа докладваното от съдия

Панева

ВНОХД

№ 612 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда №

80/01.04.2019 г. по

НОХД № 4717/2017г. на РС-Варна, ХХIII състав. С нея подсъдимият С.Т.Г. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец май 2016г. в гр.Варна в условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „Ауди А 6" с рег.№ * **** ** на стойност 17 500лв./седемнадесет хиляди и петстотин лева/, собственост на Е.П.П., която владеел, поради което и на основание чл.206 ал.3, пр. 2 вр.ал. 1 вр. чл.54 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да бъде изтърпяно при строг режим. Подсъдимият

Г. бил осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец Е.П.П. сумата от 17 500 лв., представляващи претърпени в резултат на деянието имуществени вреди, както и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 148.12 лв. в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна, 20 лв. в полза на ВРС и 700 лв., представляващи държавна такса върху уважения граждански иск в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Варна.

Присъдата е обжалвана с въззивна жалба от подсъдимия Г., чрез служебния му защитник – адв. Й.Й.-ВАК, с която се твърди че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена, като незаконосъобразна, немотивирана, необективна, постановена при неизяснена фактическа обстановка и допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. С жалбата се иска въззивният съд да отмени присъдата и да признае подсъдимия Г. за невиновен. Направено е и алтернативно искане от защитата, обективирано в протокол от о.с.з., проведено на 11.07.2019 г. за намаляване на наказанието. Не се правят нови доказателствени искания.

В пренията пред настоящия въззивен състав прокурорът счита, че така постановената присъда е мотивирана и законосъобразна, съобразена с наличните доказателства по делото. В този смисъл моли съда да остави жалбата без уважение.

В пренията пред настоящия въззивен състав защитникът на подсъдимия Г. поддържа изложеното в допълнението към въззивната жалба от 20.06.2019 г. относно наличието на противоречия, установени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, поради които счита, че престъплението, за което е осъден подзащитния му не е извършено от него. Твърди, че става въпрос за неизяснени гражданскоправни отношения между подсъдимия С.Г. и свидетеля Е.П.. В тази връзка в допълнението към въззивната жалба е изложено твърдението, че между горепосочените лица е налице устен договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил „Ауди А 6”, като е забавено плащането на част от продажна цена. Навежда доводи за наличие на противоречиви и нелогични действия от страна на Е.П.. За нелогични се посочват действията на П. относно предаването на процесния автомобил, заедно с „големия” талон на малко познато за него лице, както и същият да присъства с евентуалния купувач в кредитни институции относно отпускането на кредит за покупката, както и неполагане на усилия за възстановяване на владението над автомобила. Твърди се, че е договорена продажба за сумата от 10 000 лв, от които е предадена сумата от 8000 лв., а останалите 2000 лв ще бъдат платени впоследствие, след като се осигурят от Е.П. необходимите документи за изповядване на сделката. Насочва възраженията си срещу неизясняване и неотстраняване от страна на прокуратурата на горецитираните противоречия, които според защитата не са отстранени и в съдебната фаза на процеса.

Счита, че виновността на подсъдимия не е доказана по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да постанови акт, с който да отмени първоинстанционната присъда и да обяви подсъдимия Г. за невиновен.

Подсъдимият Г. не се явява в последното съдебно заседание. По отношение на същия още на първа инстанция е проведено задочно производство, тъй като е обявен за ОДИ от 23.01.2018 г. По делото са налице данни, от които е видно, че лицето е напуснало пределите на Република България на 15.12.2018 г. и няма регистрирано официално влизане в страната.

Гражданският ищец Е.П. не се явява и не се представлява в проведеното на 11.07.2019 г. съдебно заседание на настоящата инстанция. От същия не е постъпило становище по отношение на постановената първоинстанционна присъда.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намира жалбата за неоснователна.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят Е.П. бил собственик на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № „* **** **”, който бил закупил през 2012г. за сумата от 31 000 лв. и за който след 2012г. не бил плащал дължимите местни данъци. На 29.11.2015 г. против свидетеля П. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0460-00118. С нея било постановено временно спиране от движение на превозното средство за срок от 30 дни на основание чл.171 т.2 б.“з“ от ЗДП, тъй като св. П. на 29.11.2015г. го управлявал под въздействие на алкохол, а именно с концентрация от 0,67 промила, установено със съответното техническо средство. У свидетеля останала само част 1 от свидетелството за регистрация на МПС. След извършване на нарушението и спирането на автомобила от движение св.П. прибрал колата в гаража на къщата си в м-т „Дилбер чешма“ и не го управлявал. Дори и след изтичане на срока на заповедта, автомобилът продължавал да бъде спрян от движение, тъй като свидетеля имал незаплатени глоби.

В периода 2015г.-2016 г. подсъдимият

С.Г. работел на автомивка в близост до ВСУ „Черноризец Храбър“, в района на който се намирала и стопанисвана от свидетеля Е.П. пекарна. Подсъдимият и св. Е.П. се познавали по повод работата си, като подс. Г. знаел, че П. е собственик на гореописания автомобил. На 11.01.2016г. той отишъл в пекарната на свидетеля и го помолил да му даде колата си, за да премести с нея багаж. Свидетелят П. се съгласил да помогне на подсъдимия, който пък споделил, че харесва автомобила и има желание да го купи. Свидетелят П. от своя страна му казал, че може да продаде колата за 25 000 лв., с предоставяне на

3 000 лв. като капаро. В крайна сметка двамата мъже се разбрали вечерта подъдимия Г. да отиде до дома на свидетеля, където се намирал автомобила и който свидетелят се съгласил да му предостави, за да пренесе багаж. По-късно същия ден подсъдимият помолил свидетеля К.И., който работел като охранител в университета, да го закара до дома на св.П., откъдето да вземе автомобила съгласно уговорката им. Свидетелят К.И. се съгласил и от обясненията на подсъдимия разбрал, че той ще вземе колата или за ползване, или за да я купи. Вечерта той откарал подсъдимия Г. до дома на св.П., като двамата мъже провели разговор докато св.И. обръщал автомобила си. Свидетелят П. дал големия талон и ключовете за колата на подсъдимия Г., за да я ползва той за пренасянето на багаж, а и да я изпробва във връзка с водения принципен разговор за продажба. Свидетелят П. тогава му казал, че колата е спряна от движение, но подсъдимият му отговорил, че майка му работи в КАТ и това не го притеснява.

След това подсъдимият тръгнал с автомобила, което направил и свидетелят К.И. със своя автомобил. Когато стигнали до главния път двамата се разделили, като свидетелят К.И. се върнал обратно в университета.

На следващия ден през деня св. Е.П. видял, че подсъдимият Г. пристига с колата в автомивката и отишъл при него.

Подсъдимият му казал, че е харесал автомобила и иска да го купи. В следващите дни той взел св.П. и двамата отишли в офис на банка „ДСК“, където свидетелят имал познат кредитен инспектор, за да провери подсъдимия дали не може да му бъде отпуснат кредит. По-късно отишли и до офис на „Първа Инвестиционна Банка“, където подсъдимият Г. отново искал да проучи условията за отпускане на кредит.

След това той върнал обратно до пекарната св.П.. Два-три дни след това на свидетеля се обадил кредитния инспектор, който му казал, че подсъдимия Г. е неблагонадежден, тъй като имал други необслужвани кредити и бил вписан в централния кредитен регистър. Тогава свидетелят разбрал, че подсъдимият няма да може да закупи автомобила. На 16.01.2016 г. той видял, че подсъдимият е на автомивката, но не видял колата. Затова отишъл при него и го попитал къде е автомобилът. Подсъдимият Г. отговорил, че е пред хотел „Девора“, където пребивавал. Тогава св.П. казал на подсъдимия да му даде ключовете и да му върне колата, тъй като е разбрал, че няма да може да изтегли кредит за покупката й. Подсъдимият Г. на свой ред започнал да убеждава свидетеля, че в момента тече продажба на семейна къща в град Габрово, която ще приключи след около седмица и тъй като половината от продажната цена била за него, той щял да може да закупи колата от П.. Тогава свидетелят се съгласил да изчака още една седмица. На 26.01.2016 г. св.П. видял, че автомобилът се намира на автомивката и е в много лошо състояние. Той попитал подсъдимия Г. какво става с продажбата на къщата. Подсъдимият му казал, че има проблеми с документите и затова се бавят нещата. Св.П. обаче се усъмнил в думите му и поискал телефона на майката на подсъдимия-св.К., за да разговаря лично с нея.

Подсъдимият Г. му дал някакъв телефонен номер, като опитите на св.П. да се свърже със св. К. останали неуспешни. За това свидетелят си взел „големия“ талон на колата и „Гражданската отговорност“ и казал на подсъдимия Г. да измие колата и да му я върне в пекарната, тъй като се отказва от намерението да му я продаде. След това свидетелят П. си тръгнал от автомивката. До вечерта подсъдимият Г. не върнал колата на свидетеля. Затова свидетелят П. отишъл до хотела, в който знаел, че живее. Подсъдимият обаче не бил там. На следващия ден св.П. се срещнал със собственичката на автомивката, която му казала, че е изгонила подс.Г., тъй като имал неизпълнение на парични задължения в размер на около 5 000 лв. В хода на разговора св.П. разбрал, че майката на подсъдимия действително работи в КАТ-Варна, като научил и малкото й име. В следващите дни той отишъл до КАТ-Варна и се срещнал със св.К.. Тя му казала, че не контактува със сина си, че няма информация за никакъв автомобил, както и че не продава имот в град Габрово. След това св.П. правил многократни, но неуспешни опити да се свърже с подсъдимия Г. на ползвания от него до момента номер: ***. Със случващото се бил запознат и сина на св.Е.П.-св.Р.Е.П., който също звънял на подсъдимия по телефона, но не успял да разговаря лично с него.

На 30.01.2016г. около 11:22 ч. лекият автомобил бил управляван по път № 9, до хотел „Св.Елена“ в посока КК „Златни пясъци“, със скорост от 112 км/ч. За това нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДП срещу св.П., като собственик на колата, бил издаден електронен фиш серия К № 1127155.

През месец април 2016г. били предприети действия за връчване на фиша. На 04.04.2016г. св.Е.П. попълнил Декларация по чл.188 от ЗДП и посочил, че в деня и часа на извършване на нарушението, автомобилът е бил управляван от подсъдимия Г., но не приложил копие от свидетелството му за управление на МПС. Подсъдимият също попълнил такава декларация, в която посочил, че колата е била управлявана от различно от него лице, за което посочил номер на СУМПС и телефонен номер.

След връщане на описаните документи в V РУ-Варна, до св.Е.П. било изпратено писмо, че издадения фиш няма да бъде анулиран, тъй като не е представил копие на СУМПС на лицето, което го е управлявало.

На 17.05.2016 г. св.Е.П. подал сигнал за случилото се в V РУ-Варна. Междувременно, на 11.05.2016г. в интернет–сайт www.mobile.bg, била публикувана обява за продажба на л.а. „Ауди А6“ за сумата от 1 000 лв. В обявата като телефон за контакти бил посочен номерът, ползван от подсъдимия Г..

Разпечатката съдържа 41 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b96738d9-d9c2-4b73-8167-7c81d94c5192