Определение № 432 от 12.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 432 гр. Варна, 12.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500366 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Сити Кеш“ АД, чрез процесуален представител адв. Г., против определение № 398/30.04.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 209/2026 г. на ОС – Добрич, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима подадената от жалбоподателя частна жалба срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 30/14.01.2026 г. по ч. гр. д.

№ 26/2026 г. на РС – Тервел и е прекратил производството по делото.

По изложени в жалбата доводи за неправилност на обжалваното определение, основани на аргументи, че след като законодателят не е предвидил изричен срок за обжалването, за такъв следва да се приеме едномесечният срок, в който длъжникът може да подаде възражението си, респ. да извърши доброволно плащане на задължението, се иска отмяна и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество.

В срока по чл. 276 ГПК е подаден отговор от насрещната страна – кредиторът П. Г. Г., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима. По същество, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

Производството по в. ч. гр. д. № 209/2026 г. по описа на ОС – Добрич е образувано по подадена от настоящия жалбоподател частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК, имаща за предмет оспорване присъдените с издадената по ч. гр. д.

№ 26/2026 г. на РС – Тервел Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 30/14.01.2026 г. разноски за адвокатско възнаграждение. Обжалването е 1 основано на доводи за недължимост на същите поради очевидна злоупотреба с процесуални права от кредитора, липса на дадена възможност за доброволно плащане на основното задължение, евентуално за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение ОС – Добрич е приел, че така подадената жалба е просрочена, тъй като същата е депозирана след едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Така направения извод се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

Действително в разпоредбата на чл. 413 ГПК законодателят не е определил изрично срока и реда, по който заинтересованата страна /заявителят или длъжникът/ могат да обжалват заповедта за изпълнение в частта й относно разноските. Независимо от това няма съмнение, че обжалването е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, поради което и доколкото не е предвидено нещо различно относно срока за обжалване приложение намира разпоредбата на чл. 275 ГПК, т. е. същият е едноседмичен и за длъжника започва да тече от датата на връчване на заповедта по чл. 410 ГПК.

Изложените в частната жалба доводи, че този срок е едномесечен и е съответен на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК, респ. за доброволно изпълнение, не намират опора в закона. Визираната в чл. 414а ГПК възможност за оспорване дължимостта на присъдените разноски в този срок касае различна хипотеза на правна защита – когато длъжникът не оспорва вземането, поради това, че е платил в срока по чл. 412, т. 8 ГПК, но в същото време твърди, че не е станал причина за образуването на заповедното производство. В този случай компетентен да се произнесе по това възражение е заповедният съд /чл. 414а, ал. 5 ГПК/, който изследва именно обстоятелствата дали длъжникът е дал повод за сезирането му от кредитора, като няма спор, че срокът за това възражение е едномесечен. В хипотезата на чл. 413, ал. 1 ГПК длъжникът оспорва възложените му разноски по причина, че оспорва основното вземане или по причина, че не е съгласен с размера на същите, независимо дали оспорва дължимостта на основното вземане. По това оспорване компетентен да се произнесе е по-горестоящият окръжен съд и в този случай на преценка подлежат обстоятелствата дали присъдените със заповедта разноски са определени правилно /по размер и въз основа на представени доказателства за извършването им/, съответно дали присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно.

Приетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК разрешение относно администрирането на тази жалба и кога същата следва да бъде разгледана по същество, не сочи на извод за определен друг срок за обжалване, различен от общия срок за частните жалби по чл. 275 ГПК. Действията на съда по администрирането, както и условията за разглеждането на жалбата, са ирелевантни за момента на възникване на правото на жалба и срока за неговото упражняване, а доводите, че до изтичане на срока за доброволно плащане за длъжника липсва правен интерес да оспори заповедта по реда на 2 чл. 413, ал. 1 ГПК, поради което и срокът за обжалването й в тази част е едномесечен, са неоснователни.

В настоящия случай няма спор, а това е видно и от материалите по делото, вкл. и това на първоинстанционния районен съд, че жалбата срещу разноските е подадена след изтичането на срока по чл. 275 ГПК, едновременно с възражението на жалбоподателя по чл. 414а ГПК за извършено доброволно плащане на дълга след връчване на заповедта за изпълнение. С това възражение изрично е направено и оспорване на разноските по см. на чл. 414а, ал. 3 ГПК, но по същото няма произнасяне от компетентния съд /заповедния съд/ съгласно нормата на чл. 414а, ал. 5 ГПК.

При това положение върнатата с обжалваното пред настоящата инстанция определение частна жалба е именно такава по см. на чл. 413, ал. 1 ГПК, поради което и предвид изложеното по-горе, въззивният окръжен съд е направил законосъобразния извод за нейното просрочие.

Ето защо обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 398/30.04.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 209/2026 г. на ОС – Добрич.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3