Решение № 239 от 17.10.2022, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Исперих, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100355 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Бързо производство по реда на чл.310, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 Кодекс на труда (КТ).

Производството е образувано по постъпила искова молба вх.№ 1781/14.06.2022г. от Б. С. П. от гр.И., срещу „В.“ ООД, гр.И., представлявано от управителя А. А. М., като моли съда да постанови решение, с което да се признае уволнението му, обективирано в Заповед № 29/16.05.2022 г. на управителя А. А. М., за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен на предишната му работа на длъжност „работник поддръжка във „В.“ ООД, гр.И. и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 4260.00 лв. за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение в размер на брутното му трудово възнаграждение, считано от 16.05.2022 г., но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че на основание трудов договор работел в ъв „В.“ ООД, гр.И. на длъжност „ работник поддръжка” от 02.01.2020 г. до 16.05.2022 г.

На 10.05.2022 г. получил писмо от работодателя, с което му били поискани писмени обяснения във връзка с получен сигнал за неявяване на работа на работник и уговаряне за носене на смяна по график с друг, срещу заплащане. Ищецът депозирал писмено обяснение в определения му тридневен срок.

На 16.05.2022 г. му била връчена и Заповед № 9 за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество за допускане на две нарушения на трудовата дисциплина.

Ищецът счита, че така издадената заповед е незаконосъобразна, а 1 наложеното дисциплинарно наказание несъразмерно тежко и несъответстващо на допуснатото нарушение. Не отрича, че действително понякога се е налагало да поеме смяната на друг колега, но твърди, че това винаги е ставало със знанието на прекия им началник и никога срещу заплащане от съответния колега. Счита, че работодателят не е съобразил критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 189 ал. 1 КТ, при налагането на дисциплинарното наказание.

Излага подробни съображения за липса на доказателства за квалифициране на нарушенията му като тежки и системни по смисъла на закона, както за настъпили вреди за работодателя.

Претендира за направените в производството разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Светлана Димова, която поддържа исковата молба и излага допълнителни съображения в представените писмени бележки.

В срока за писмен отговор на исковата молба, ответникът „В.“ ООД, гр.И., представлявано от управителя А. А. М., действащ чрез В. Джекулов – служител в дружеството с юридическо образование, представя такъв, като счита, че исковете са допустими, а по същество – неоснователни и недоказани.

Излага подробни факти относно протичането на дисциплинарното производство, като счита, че е спазена императивната разпоредба на чл. 193 ал. 1 КТ. По отношение на допуснатите от работника нарушения намира, намира, че същите покриват състава на нарушението по чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ и в тази връзка заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение е за законосъобразна. Моли за отхвърляне на така предявената искова молба.

В съдебно заседание за ответник а се явява упълномощен представител – служител на дружеството с юридическо образование, като поддържа писмения отговор и излага подробни съображения в приложени писмени бележки.

Съдът, за да се произнесе по спора, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, възникнало по трудов договор № 11/30.12.2019 г., съгласно който ищецът е бил назначен на длъжност „работник поддръжка“ във „В.“ ООД гр.И. (л.20). С допълнително споразумение № 69/01.04.2022 г. е договорено, че месечното възнаграждение на работника, считано от 01.04.2022 г., става 710.00 лв. (л.10).

С доклад вх.№ 376/05.05.2022 г. И. М. И. – вътрешен одитор във „В.“ ООД гр.И. е уведомил управителя на дружеството – работодател за резултатите от извършена проверка за спазване на работния график при даване на дежурства от служители на портала в двора на дружеството. В констативната част на доклада е посочено, че въз основа на прегледани видеозаписи от охранителните камери на портала за период от един месец, дневник с подписите на дежурилите служители от началото на 2022 г. и утвърдени графици, е констатирано, че на дати 24.02.2022 г., 05.03.2022 г., 28.03.2022 г., 01.04.2022 г., 03.04.2022 г., 05.04.2022 г. и 17.04.2022 г. почеркът при подписване на служителя Р. Ш. О. в дневника се отличава от всички други и имало вероятност да е бил подправен. Освен това на видеозаписите от 17.04.2022 г. се виждало, че в 05.32 ч. вместо дежурния по график Р. О., дежурството започва да изпълнява Б. С. П.. За останалите дати видеозаписи липсвали, тъй като се съхранявали само един месец и се изтривали (л.28-29).

2

С писмо изх.№ 386/10.05.2022 г. управителят на дружествотоработодател е поискал писмени обяснения от работника Б. П. за поемане на дежурствата на други работници от негова страна срещу заплащане и за полагане на подписи в дневника, като са посочени и цитираните в доклада дати (л.39).

В срока, даден му за депозиране на писмени обяснения, Б. П. е представил такива с вх.№ 386/12.05.2022 г., като е посочил, че действително понякога се е случвало, когато някой колега отсъства, друг да го замени, но това не е ставало срещу заплащане. Не счита, че е извършил нарушение на трудовата дисциплина, тъй като винаги е имало работник на работното място и обекта е бил охраняван и почистван (л.40).

Със Заповед № 29/16.05.2022 г. на управителя на ответното дружество, на основание чл.188 т. 3, чл.330, ал. 2, т. 6 и чл. 190 ал. 1, т. 3 КТ, на Б. П. е било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ за нарушения, подробно описани в два пункта и квалифицирани от работодателя като системни нарушени на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Със същата заповед е прекратено трудовото правоотношение, считано от датата на връчването й на работника. Последната е била връчена на ищеца лично на 16.05.2022 г., видно от отбелязването върху нея и подписа на ищеца (л.13).

С разпореждане № 162-00-218-1/07.06.2022 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Р. на Б. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 16.05.2022 г. до 15.09.2022 г., в размер на 18.00 лв. дневно (л.52).

Горните обстоятелства се установяват от представените от страните и приети по делото писмени доказателства.

В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. О. и Н. А.. И двамата свидетели са заемали длъжността „работник поддръжка“ във „В.“ ООД гр.И. по същото време, когато и ищецът е работел там и всъщност са били негови колеги. От показанията им се установява, че като пазачи на портала са работили четирима души, графикът за дежурствата се изготвя ежемесечно, а смените им са 12 – часови – от 6.30 ч. сутринта до 6.30 ч. вечерта. Според св.Р.О. графикът се изготвял от служител в дружеството - Г. П., а според св.Н.А. – от зам.управителя В.Д.. От приложените по делото от ответника заверени копия на графици за дежурстваза за месеците февруари, март и април 2022 г. е видно, че същите са съставени от лице с имена „Г.П.“ (л.23-25).

Свидетелите Р.О. и Н.А. потвърждават, че действително се е случвало да бъдат разменяни смените между четиримата работници, когато се е налагало.

Различията в показанията им се отнасят до обстоятелството дали за тези промени е бил уведомяван прекия им началник, дали ръководството на дружеството е знаело за това и дали е имало нерегламентирано плащане между работниците за тези замени. Според св.Р.О. когато се е налагало да се правят промени в графика, са уведомявали Г. П., като са му казвали кои колеги ще се разменят, но нов график не се е правел. За тези размени на смените свидетелят твърди, че не е заплащал на колегите си, нито на него са му заплащали пари. Св.Р.О. посочва, че са уведомявали лицето Г. П. за промените в графика на смените, тъй като именно него са възприемали като пряк началник съгласно устните указания на управителя, а и поради факта, че той е съставял графика.

Според св.Н.А. той бил разбрал за размяната на смените в началото на м.март 2022 г., когато св.Р.О. го помолил да вземе негова смяна.

3

Първоначално той му отказал, но после се съгласил, като за тази размяна не са уведомявали началника си и не са я документирали. Тогава Р.О. му бил дал 20.00 лв., които Н.А. отказал. По отношение на размяната на смени между св.Р.О. и ищеца Б. П. свидетелят твърди, че бил разбрал от самия Б. П., но никъде в показанията си не посочва случай или дата, на която той действително да е възприел такава размяна между двамата. Заявява, че докато работел във „В.“ ООД гр.И. като водопроводчик всички работници знаели, че пазачите и конкретно Р. и Б. си разменяли смените. Като пряк началник посочва зам.управителя на дружеството – В. Д., а за Г. П. твърди, че той им казвал какво да правят през деня и ги проверявал.

В производството по делото ищ ецът е направил деловодни разноски в размер на 400.00 /двеста/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение, а ответникът претендира 200л.00 за юрисконсултско възнаграждение .

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявените конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и осъдителният иск по чл . 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225 от КТ са основателни и доказани.

Производството по реализиране на дисциплинарната отговорност по КТ за констатирани нарушения на трудовата дисциплина е строго формално и изисква точно съблюдаване на установения в закона ред. В тежест на Работодателя е да докаже спазването на тази процедура, както и наличието на материално-правните предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание - осъществено дисциплинарно нарушение.

Във връзка с горното и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема че работодателят е изпълнил вменените му с нормата на чл. 193 ал.1 от КТ задължения да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, преди да му наложи дисциплинарно наказание. Цитираната разпоредба не задължава работодателя да уведоми с нарочен документ работника за започналото срещу него дисциплинарно производство. По принцип КТ не съдържа разпоредби за откриване на специална процедура за дисциплинарно производство. Необходимо и достатъчно е работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действията или бездействията, които счита за нарушения на трудовите задължения. В този смисъл е трайната практика на ВКС /Виж: Решение №171 от 23.02.2010г. по гр.д.№68/2009г., ІІІг.о., Решение №237 от 24.06.2010г. по гр.д.№826/2009г., ІVг.о., Решение №205 от 08.04.2004г. по гр.д.№1235/2002г., ІІІг.о. и мн.др./.

По отношение спазването на преклузивния срок по чл. 194 ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание съдът счита, че работодателят е реализирал правото си в законово регламентирания 2-месечен срок от откриване на нарушенията. Видно е от приложеия по делото доклад от вътрешен одитор, че управителят на ответното дружество е бил уведомен за твърдените нарушения на 05.05.2022 г., а заповедта е издадена само 11 дена след това.

Процесната заповед отговаря и на изискванията на разпоредбите на чл.

193 ал. 1 и чл. 195 ал. 1 КТ – издадена е от управителя на дружеството – работодател, мотивирана е и са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Същевременно съдът в настоящия си състав счита, че ответникът не успя да докаже наличието на материално-правните предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание - осъществени дисциплинарни нарушения. В т.1 на процесната заповед е посочено, че нарушението се състои в 4