Решение № 1415 от 21.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20231100901959 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба на сдружение „М.К.К.“, рег. по ф. дело № 12257/1999 г. на СГС, срещу отказ № 20230913154546-2/13.10.2023 г., постановен по заявление образец А15 с вх. № 20230913154546, с което е поискана пререгистрация на сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на Агенция по вписванията.

В жалбата са изложени доводи, че постановеният от АВ – ТРРЮЛНЦ отказ е неправилен и незаконосъобразен. Поддържа, че предвиденият в §25, ал. 1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ срок за пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел в ТРРЮЛНЦ е инструктивен, а не преклузивен, поради което неспазването на срока не може да бъде основание да бъде отказана поисканата пререгистрация. Изтичането на този срок не се отразява върху правоспособността на непререгистрираните юридически лица с нестопанска цел, съответно не може да ограничава дейността им, а е единствено основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето, което не е изпълнило задължението си да подаде заявление за пререгистрация в законоустановения срок – 31.12.2022 г.

Допускането на пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел и след изтичане на този срок е в обществен интерес с оглед публичността на 1 вписванията на обстоятелствата, отнасящи се до техния статут. Затова счита за незаконосъобразен отказа на Софийски градски съд да изпълни задължението си по § 25, ал. 4 от ПЗР на ЗЮЛНЦ да издаде удостоверение за актуално състояние на сдружението, съответно незаконосъобразен се явява и постановеният от АВ отказ, мотивиран с липсата на издадено такова удостоверение.

Моли съда да отмени отказа и да даде задължителни указания на Агенция по вписванията да бъде вписана поисканата пререгистрация.

Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

В случая с процесното заявление е поискана пререгистрацията на сдружението по реда на §25, ал. 1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ. Във връзка с така подаденото заявление е поискано от СГС, като съд по регистрацията на сдружението, да бъде издадено удостоверение за актуално състояние. Съдът отказва да издаде такова удостоверение, като приема, че не дължи издаването му, доколкото заявлението за пререгистрация е подадено след изтичане на срока по § 25, ал. 1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ.

Липсата на издадено от съда по регистрацията на сдружението удостоверение за актуално състояние е мотивирало длъжностното лице по регистрацията да постанови обжалвания в настоящето производство отказ.

На настоящия съдебен състав е известна наличната към момента противоречива съдебна практика относно въпроса какъв е характерът на установения в §25, ал. 1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ срок и задължен ли е съдът по регистрацията да издава удостоверения за пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел по §25, ал. 2 от ПЗР на ЗЮЛНЦ по заявления за пререгистрация, подадени пред Агенция по вписванията, след изтичане на този срок. Част от съставите /сред тях и съдебният състав, постановил посоченото в жалбата решение № 592/28.08.2023 г. на САС, по в. т. д. № 625/2023 г./ поддържат, че изтичането на срока по §25, ал. 1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ поставя незаявилите в този срок пререгистрация юридическите лица 2 с нестопанска цел в забава по отношение на изпълнението на установеното им в закона задължение да поискат такава пререгистрация, като липсата на предвидено в закона прекратяване на юридическите лица, като последица от това забавено изпълнение означава, че няма пречка просроченото задължение за пререгистрация да бъде изпълнено и след 31.12.2022 г.

Доколкото за извършване на пререгистрацията от АВ е необходимо да бъде представено удостоверение за актуално състояние, то тези състави считат, че регистърният съд следва да окаже необходимото съдействие и да издаде дължимото по §25, ал. 2 от ПЗР на ЗЮЛНЦ удостоверение. Друга част от съставите считат, че срокът по §25, ал. 1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ е преклузивен, поради което инициираното след изтичане на този срок регистърно производство не може да приключи с пререгистрация на юридическото лице с нестопанска цел. Липсата на предвидени в закона правни последици от неспазването на срока за пререгистрация, касаещи правосубектността и правоспособността на непререгистрираните юридически лица с нестопанска цел, не създава задължение за регистърния съд да продължи да издава удостоверения за актуално състояние и преписи от актуалните към 31.12.2017 г. устави или учредителни актове, във връзка със заявления за пререгистрация, подадени след 31.12.2022 г. Настоящият съдебен състав, споделя становището, застъпено във втората група актове.

В § 25, ал. 1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ е установен срокът, в който юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при окръжните съдилища, следва да подадат заявление за пререгистрация пред водения от Агенция по вписванията регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Първоначално определеният за пререгистрация срок е бил 31.12.2020 г., като със ЗИ на ЗИДЗЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр. 107/2020 г., този срок е променен на 31.12.2022 г.

Наистина в закона не е изрично предвидено, че липсата на заявление за пререгистрация в посочения в закона срок ще доведе до прекратяване на дейността на юридическото лице или ограничаване на неговата правоспособност, но този пропуск не променя характера на срока като краен и не обосновава извод, че пререгистрация може да бъде заявена след изтичане на този срок. Характерът на срока като такъв, в рамките на който следва задължително да бъде направено искането за пререгистрация, се установява и от мотивите към проекта за изменение на ЗИДЗЮЛНЦ /002-01-51/15.10.2020/.

3

Основна цел на направеното предложение за изменение в срока е да бъдат преодолени последиците от забавата в пререгистрацията на юридическите лица с нестопанска цел в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, причинена от извънредното положение и извънредната епидемична обстановка. Изрично е посочено, че „ако предвиденият краен срок за подаване на заявленията за пререгистрация не бъде удължен, това би довело до ситуация, в която огромна част от юридическите лица с нестопанска цел не биха изпълнили изискванията на ЗИДЗЮЛНЦ /ДВ, бр. 74 от 2016 г./ и биха съществували в латентно състояние, тъй като няма да са вписани в регистъра, воден от Агенцията по вписванията, но няма и да бъдат заличени“. Съобразявайки така изложените мотиви за приемане на закона, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗНА, следва да се приеме, че липсата на уредени последици от незаявяването на пререгистрация е съзнаван от законодателя пропуск, като избраната законодателна техника е била не да се приеме изрична правна уредба, която да уреди по безспорен начин статута на непререгистриралите се в крайния срок юридически лица с нестопанска цел, а да се удължи установеният в закона краен срок, за да им се даде възможност да изпълнят задължението за пререгистрация в рамките на този срок. Ето защо липсата на приети промени в закона, касаещи уреждането на последиците от изтичането на срока по отношение на правосубектността на непререгистрираните юридически лица с нестопанска цел не могат да бъдат заместени от разрешение, дадено от съда в хипотезата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Съдът е обвързан от установения в закона краен срок и при направена констатация, че пререгистрацията не е заявена в рамките на този срок, не се дължи издаване на удостоверение за пререгистрация по §25, а. 2 от ПЗР на ЗЮЛНЦ /арг. от §25, ал. 13 вр. ал. 2 от ПЗР на ЗЮЛНЦ/. Затова правилно Софийски градски съд, като съд по регистрацията на сдружението жалбоподател, е отказал издаването на такова удостоверение, съответно настоящият състав намира за ненужно служебно да изисква за целите на настоящето производство да бъде издадено ново удостоверение за актуално състояние.

Уредената в § 25 от ПЗР на ЗЮЛНЦ процедура по пререгистрацията на юридическите лица с нестопанска цел от регистрите на юридическите лица с нестопанска цел, водени към окръжните съдилища в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, 4 предвижда, че към заявлението за пререгистрация, подадено пред Агенция по вписванията, следва да се представи и удостоверение за актуално състояние по регистрацията на юридическото лице с нестопанска цел, издадено от регистърния съд, след датата на влизане в сила на закона, в което се съдържат пълни данни за актуалните вписани обстоятелства и се посочва кода по БУЛСТАТ на искащото пререгистрация юридическо лице.

Несъществуването на задължение на регистърния съд да издаде такова удостоверение в случая /доколкото заявлението за пререгистрация е подадено пред Агенция по вписванията след 31.12.2022 г./ обосновава правилност на формирания извод от длъжностното лице, при извършване на дължимата проверка по чл. 21, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, че липсата на представено удостоверение по §25, ал. 1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ е пречка да бъде извършена заявената пререгистрация, съответно основание за постановяване на отказ по чл. 24, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Предвид изложеното, Съдът намира, че постановеният отказ е правилен и законосъобразен, съответно подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.

По отношение искането на процесуалния представител на Агенция по вписванията за присъждането на агенцията на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива не се следват на агенцията. По същество съдебното производство по обжалване на отказите на АВТРРЮЛНЦ е едностранно, безспорно и по своя характер охранително. В този смисъл не може да се приеме, че Агенция по вписванията има качеството на страна в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.

Предвид обстоятелството, че агенцията няма качество на страна в производството, то искането за присъждане на Агенция по вписванията на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва да се уважава.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на сдружение „М.К.К.“, рег. по ф. дело № 12257/1999 г. на СГС, срещу отказ № 202309131545465 2/13.10.2023 г., постановен по заявление образец А15 с вх. № 20230913154546, с което е поискана пререгистрация на сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на Агенция по вписванията.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в 7-дневен срок от връчването му.

Препис от него да се изпрати, както на жалбоподателя, така и на Агенция по вписванията /арг. от чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ/.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6