Решение № 135 от 27.11.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Сливница, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20251890200210 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.С.“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 23-2500088/23.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ за извършено нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. с чл.246, ал.2 Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на оборудване, за което му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл.55 ЗЗПУТ, вр. с чл.413, ал.2 КТ.

В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са незаконосъобразни.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на делото оспорва същата.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № 23-2500088/23.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област към Главна дирекция „Инспекция по труда“ за извършено нарушение на чл.1 4 , ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. с чл.246, ал.2 Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на оборудване, за което му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.413, ал.2 КТ.

1

/л.7/.

От Акта за установяване на административно нарушение /л.10/ се установява, че на 13.02.2025 г. е извършена проверка от контролните органи на Инспекцията по труда Софийска област в строителен обект - Сграда за съхранение на документи В01 и площадкова инфраструктура с въвеждане на етапност, находящ се в УПИ IV -953, кв.14, м.

Спорното в село Гурмазово, общ. Божурище, в който обект полагат труд работници на „С.С.“ ЕООД, а именно Н., А.В.В., В.С.В., А.Т.Т. и Х.Г.Л.. Посечените лица са работели на строителния обект на подвижна работна площадка – повдигателни съоръжения с повишена опасност /ножични вишки/, без личи предпазни средства – каски, обувки. Предвид това контролните органи са приели, че „С.С.“ ЕООД, като работодател на тези лица, не е изпълнил задължението си да им осигури здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата.

Съдът приема, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни за това органи – главен инспектор към ИТ, София – област /л.66-68/, респективно Директора на Инспекцията по труда, София – област /л.60-65/, съгласно чл.416, ал.5 КТ.

Изложеното в АУАН и в Наказателното постановление се установява от разпита на свидетелите М. М. М. – В. – актосъставител и Г. Ц. Г. – свидетел на съставянето на АУАН /протокол от о.с.з. от 16.10.2025 г. л. 96/, които установяват, че в качеството си на служители – инспектори в Инспекцията по труда – София област са извършили проверки в строителен обект в гр. Божурище на 13.02.2025 г., като в обекта на вишка с височина от 12 метра заварили да работят работници, които полагали гипсокартон на стена. Стената била почти завършена, работниците поставяли последни елементи. Спрели работата на обекта, за което съставили нарочен протокол, доколкото работниците, работещи на вишките нямали предпазно облекло, а работели по анцузи, маратонки. Работниците слезли от вишките и попълнили декларации, предоставени им от свидетелите за това при кога и при какви условия работят. За отговорник на „С.С.“ ЕООД се представил лицето Н.А.В., който единствено имал някакво работно облекло.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Същите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.

Показанията им не се опровергават от показанията на свидетеля Н.А.В. /л.100/, който установява, че работи по трудово правоотношение със „С.С.“ ЕООД, като полагането на труд започнало на 13.02.2025 г. Заявява, че на тази дата, в момента когато контролиращите органи на Инспекцията по труда влезли, в халето бил на вишка заедно с останалите работници и им провеждал инструктаж. Няма спомен дали на вишката към момента на проверката работниците са били с предпазно облекло. Заявява, че той и останалите работници получили от работодателя си предпазно облекло преди започване на работа, а именно светлоотразителни жилетки, каски, обувки, якета, ръкавици, за получаването на които се подписали на списък. Установява, че на всички работници бил проведен ежедневен инструктаж и се подписали на книга за провеждането на такъв от същия ден – 13.02.2025 г.

От показанията на свидетелката Т. Т. Н. се установява, че извършва счетоводни услуги на „С.С.“ ЕООД. Била участвала при проверката по документи във връзка с процесния случай, като представила на инспекторите списък на получилите предпазно работно облекло, а именно приложения на л.13 от делото, както и неизчерпаем списък на личните предпази средства по вид работа, приложен на л.11 от делото.

Съдът кредитира показанията и на свидетелите на жалбоподателя, след преценка на тяхната евентуална заинтересованост, като работници и служители на същия, като счита, че показанията им се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

Единствено показанията на свидетеля Н.А.В. в частта, в която заявява че към момента на проверката осъществявал инструктаж на работниците на вишката съдът не кредитира, доколкото свидетелите М. М. М. – В. и Г. Ц. Г. са категорични, че към момента на проверката са заварили работниците, намиращи се на вишките да осъществяват трудова дейност по поставяне на гипсокартон. Именно показанията на последните съдът кредитира в тази част, доколко не са заинтересовани от изхода на делото, същите са длъжностни лица, 2 които съблюдават за спазване на трудовото законодателство. Свидетелят Величков е работник при жалбоподателя и показанията му в обсъжданата част съдът приема като опит да смекчи отговорността на своя работодател, още повече, че същият е бил определен за отговорник на строителния обект от жалбоподателя, както сам се е представил на проверяващите и е следвало да съблюдава работниците да носят предоставеното им предпазно облекло, като оттам смекчава и своята отговорност пред работодателя.

Видно от представените от жалбоподателя пред контролните органи трудови договори за всеки един от работниците, посочени в АУАН и НП, се установява че трудовото правоотношение между тях е възникнало на 12.02.2025 г., като същите са постъпили на работа на 13.02.2025 г. /л.33-46/. Заеманата от работниците длъжност за някои от тях е работник – строителство, а за други – монтажник.

От представен договор за СМР от 24.01.2025 г. /л.48/ се установява, че на „С.С.“ ЕООД, като изпълнител са възложени строително-монтажни работи в процесния обект.

От саморъчно изготвено сведение от законния представител на жалбоподателя /л.29/ същият признава, че на дата 13.02.2025 г. в 08.30 ч. придружил служителите си, част от които са работниците, посочени в АУАН и НП, до обект УПИ IV -953, кв.14, м. Спорното в село Гурмазово, общ. Божурище след като им връчил работно облекло, за да извършват дейност по монтаж на гипсокартон, което място е и мястото на процесната проверка от контролните органи на Инспекцията по труда.

На работниците е проведен инструктаж, на същата дата, по безопасност и здраве при работа, видно от представения препис от книга за това /л.30-32/.

Видно от Заповед за списък на работниците по длъжност и професия, които имат право на безплатно работно облекло /л.12/ работниците на които трябва да се осигури такова са тези заемащи длъжността – работник – строителство и монтажник.

Представен е неизчерпаем списък за личните предпазни средства /л.11/, в който са отразени длъжностите, за които се изискват такива и вида на предпазните средства – защитни каски, обувки, ръкавици и др.

Представен е списък на работещите получили специално работно облекло и ЛПС /л.13/ от което се установява, че работниците, посочени в АУАН и НП, са се подписали, че са получили специално работно облекло – каска, ръкавици, яке, обувки.

С оглед обсъдените доказателства съдът приема, че работниците, посочени в АУАН и НП към датата на проверката са работели по трудово правоотношение със „С.С.“ ЕООД, като са полагали труд на строителен обект, по който ремонтни дейности като изпълнител е осъществявало именно това дружество, че са започнали работа на 13.02.2025 г. в 08.30 ч. по полагане на гипсокартон на вишка на височина 12 м, че са преминали инструктаж за безопасни и здравословни условия на труд, както и че им е раздадено работно предпазно облекло, което същите не са ползвали при извършване на посочената по-горе работа.

Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд юридическите лица, които самостоятелно наемат работещи, какъвто е жалбоподателя, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.

Разпоредбата на чл. 246, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на оборудване, гласи, че не се допускат до работа лица, които са без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни облекла и не са инструктирани и обучени за използването им.

Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1, т.7 ЗЗБУТ именно работодателят е този, който не трябва да допуска работниците до местата, в които съществува сериозна или специфична опасност за живота и здравето на работниците без съответната екипировка.

В чл.14, ал.2 ЗЗБУТ е предвидено, че лицата по ал. 1, а именно работодателите, носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се 3 осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица.

В чл.5, ал.1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място е предвидено, че при работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, работодателят осигурява на работещите необходимите лични предпазни средства, като съгласно чл.17, ал.1 от същата наредба работодателят е този който определя работните места и видовете работи, при които се използват лични предпазни средства.

В наредбата е приложен неизчерпаем списък на дейностите, при които се изисква използването на лични предпазни средства, като една от тях е в областта на строителството и монтажните работи, каквато дейност осъществяват процесните работници.

С оглед посочените разпоредби се прави обоснован извод, че задължение на всеки работодател е да осигури здравословни и безопасни условия на труд на своите работници и служители, като не трябва да допуска до работа лица, които са без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни облекла и не са инструктирани и обучени за използването им, когато съответната дейност представлява риск за работника.