Решение № 7 от 25.06.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Търговище , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело № 20213500900037 по описа за 2021 година

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба от длъжника „ТОНИ-2013 СР“ ООД, ЕИК 202412741, със седалище в гр. Търговище за откриване на производство по несъстоятелността на търговеца.

Молбата е обявена в ТР на осн.чл. 629 ал. 1 от ТЗ.

В молбата си длъжникът твърди, че е прекратил дейността си към 10.04.2019 г., като към тази дата са спрели и всички плащания към кредиторите. Дружеството има задължения към държавата, които не могат да бъдат обслужени. Предвид липсата на средства и имущество, моли на осн.чл. 620 ал. 2 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност, да бъде прекратена дейността на дружеството. С уточнителна молба твърди, че има задължения към доставчици в размер на 14 180.30 лв., а към НАП- София –в размер 23 192 лв., които е спряло да обслужва, поради което е изпаднало в неплатежоспособност. Има активи на стойност 2 309.07 лв., които са недостатъчни за покриване на задълженията му, поради което е и свръхзадължено. Представя писмени доказателства.

В с.з. молбата се поддържа от процесуалния представител на молителя. Счита, че след 01.01.2021 г. дружеството е изпаднало в трайно състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост, като с оглед и наложените запори от НАП не може да обслужва както ежедневната си дейност, така и натрупаните задължения към НАП и задължения по търговски сделки, обуславящо основателност на молбата му.

Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, събраните писмени 1 доказателства, заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, както и служебно изисканите справки за задължения и имущество на дружеството, прие за установено от фактическа страна следното:

Молителят е от кръга на лицата по чл.625 ал.1 от ТЗ. Представил е изискуемите от закона писмени доказателства по чл.628 ал.1 т.1, 2 и 3 от ТЗ, както и тези по чл.628 ал.3 от ТЗ във вр. с чл. 78 от ДОПК.

Вписан е в ТР на 28.01.2013 г. От представените ГФО, декларации и изготвената ССЕ, се установява, че дружеството от м. 01.2021 г. не извършва дейност, последните плащания към негови кредитори са извършени през м. януари 2021 г. Към датата на експертизата установените от в.лице задължения са в общ размер от 37 436.88 лв., от които 23 256.58 лв.- публични задължения по издадени наказателни постановления, данъчни и осигурителни декларация за период от 2014-м.02.2021 г., и 14180.30 лв.- към други кредитори (доставчици), с настъпили падежи съответно през 2019 и 2020 г. (с изключение на задължение в размер на 66,54 лв.- чийто падеж е настъпил на 06.06.2018г.) Дружеството не разполага с дълготрайни материални активи, няма регистрирани на негово име ППС.

Наличните му активи са на обща балансова стойност 2 309.07 лв. (климатик и гофретник).

За събиране на публично правите му задължения е образувано изп.д. на публичен изпълнител през 2015 г., като последното плащане е от 23.10.2020 г.. Наложен е запор на банковата сметка на дружеството в ОББ. От нпаравените справки от ССЕ се установява, че няма образувани други изпълнителни дела, по които дружеството да е страна (взискател или длъжник).

В пасива на баланса за 2020 е отразена неразпределена печалба 7 хил.лв., към м.

02.2021 г.- 4 хил.лв., но след извършената проверка в дружеството, вещото лице е посочило, че реално тези средства не са в наличност, само по документи фигурират. Към 14.05.2021 г. касова наличност – няма, банкова наличност – по счетоводна сметка 503-банка се води сумата от 407,13 лв., запорирани от НАП.

Дружеството е извършвало дейност последните три години, реализирало е приходи, но от м.февруари 2021 г. е преустановило дейност. За периода 2016-2019 г. дружеството е било на печалба , а за 2020 г.- на загуба (3000лв.) по приложения по делото баланс към м.

02.2021 г.- също е на загуба. Макар по баланса на дружеството да има записани вземания в размер на 34 000лв., вещото лице е посочило, че основната част от същите (около 28 000лв.с падеж 2015 г.) представляват предоставен заем на свързано с молителя дружество, останалата част - даден на собственика заем. Плащания по заема не са извършвани, и макар да не са „отписани“ в счетоводството на дружеството, в.л. ги определя като несъбираеми, поради което представя алтернативен вариант на заключението.

Според ССЕ общата стойност на активите за целия изследван период (до края на 2020 г.) са достатъчни за погасяване на задълженията. Съобразно данните краткотрайните активи също са били достатъчни за погасяване на текущите задължения. Макар и да е имал финансови затруднения длъжникът, те до 2020 г. са имали временен характер, но след м. януари 2021 г. – затрудненията на длъжника са придобили траен характер - последните плащания са извършени през м. януари 2021 г., няма налични суми по сметка и каса, 2 дружеството не извършва дейност, и съответно няма приходи, с които да покрива задълженията си.

В указания с определение от 28.05.2021 г. по реда и на осн.чл.632 ал.1 във вр. с чл.629б от ТЗ срок (изтекъл на 21.06.2021 г.), нито молителят, нито негов кредитор е заявил готовност да предплати определените от съда първоначални разноски в производството в размер на 7 000лв., като съдът е указал последиците по чл.632 ал.1 от ТЗ при незаплащането им. Кредиторите са уведомени с нарочни съобщения, към които е приложено определението на съда.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625 ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1.Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата, посочени в чл.625 от ТЗ, съответно чл.742 ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3.Да е налице „парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, респ. задължения за изплащане на трудови възнаграждения с характиристика по чл. 608 ал. 1 т. 4 ТЗ; 4.Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608 ал.1 от ТЗ /евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742 ал.1 от ТЗ/; 5.Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /аргумент от чл.631 от ТЗ/.

Неплатежоспособността съгласно чл.608 ал.1 ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността длъжникът да изпълнява своите изискуеми парични задължения.

Съгласно чл. 742 от ТЗ търговското дружество е свръхзадължено ако неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения.

В настоящия случай безспорно е установено, че търговецът е спрял плащания към края на м. януари 2021 г., като след тази дата не са извършвани разплащания към кредитори. Същият фактически и юридически е преустановил дейността си. В настоящото производство съдът следва да установи фактическото състояние на дружеството. Макар по баланс дружеството да разполага с налични активи – записаните вземания в размер на 34 000лв., предвид тяхната несъбираемост, е явно, че дружеството не разполага с активи, с които да може да поеме своите задължения и на практика е изпаднало в неплатежоспособност. Длъжникът не е в състояние да изпълни и погаси задълженията си, като финансовите му затруднения не са временни, а трайни по своя характер. В случая съдът намира, че са налице и двете основания за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. При установените ликвидни задължения, дружеството не разполага с достатъчно имущество, за да погасява своите парични задължения. Показателни 3 в тази насока са данните от ССЕ, че дори минимални, падежирали през 2018-2019 г. задължения, не са били погасявани от длъжника, в това число и публичните му задължения (с падежи в периода 2014-2021 г., като най-рано възникналото непогасено задължение е от 31.08.2016 г.). Фигуриращите в баланса вземания от свързани лица, с падеж от 2015 г., се определят от ССЕ като несъбираеми, поради което и съдът намира за приложим алтернативния вариант на представеното заключение, съобразно което временните затруднения на длъжника до 2020 година се превръщат в трайни такива от м. януари 2021г.

– собственият капитал става отрицателна величина, дружеството е декапитализирано, не извършва дейност, няма приходи и налични суми по банки и каса. Коефициентите на ликвидност и финансова автономност, които до 2020 г. са били в рамките на референтните стойности, сега са или нулева величина или под референтни стойности; коефициентите на рентабилност – също са под референтните стойности.

Гореустановената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че ответникът е станал неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения, произтичащи от търговски сделки, както и публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, каквито безспорно са установените от ССЕ, видно и от приложените писмени доказателства. Същевременно е и свръхзадължен – имуществото му не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

Предвид горното, съдът намира, че са налице основанията на чл.607а във вр. с чл.608 ал.1 и чл. 742 от ТЗ от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответното търговско дружество поради неплатежоспособност и свръхзадълженост, с начална дата 01.01.2021 г. към която дата не само са спрели окончателно плащанията от длъжника към неговите кредитори, но и дружеството, с оглед установените от ССЕ финансови показатели не е в състояние да изпълнява своите задължения поради липсата на достатъчно имущество и средства.

Съдът счита, че с оглед събраните по делото доказателства не е налице и достатъчно имущество на длъжника по смисъла на чл. 629б от |ТЗ за покриване на разноските в производството по несъстоятелност. От приетото заключение на ССЕ се установи наличието единствено на краткотрайни активи в размер на около 2000 лв., които не попадат под характеристиките на посочените в чл. 639б ТЗ. Парични средства няма. Нито молителят, нито кредиторите са заявили, че ще поемат първоначалните разноски по производството по несъстоятелност, определени от съда, съответно не са внесени такива в определения срок /с изрично указани последици от невнасянето/, поради което и несъстоятелността следва да се открие при хипотезата на чл. 632, ал.1 ТЗ. В противен случай, производството би било самоцелно и не би изпълнило предназначението си - да се осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника.

С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 632 ал.1 ТЗ едновременно с обявяване неплатежоспособността/свързадължеността и откриване на производството по несъстоятелност, следва да се постанови и допускане на обезпечителни мерки, прекратяване дейността на търговеца, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на 4 производството по настоящото дело. На осн.чл.632 ал.1 изр.1-во и чл.711 от ТЗ следва да се наложи обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.

Съдът счита, че следва да се уведоми съответното ТП на НОИ за обявяването на търговеца в несъстоятелност, с оглед предприемане на действия по изискване и съхраняване на осигурителните ведомости. Съгласно чл. 5, ал. 10 -13 КСО и Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхранение на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, издадена от управителя на НОИ въз основа на законова делегация по чл. 5, ал. 13 КСО, при прекратяване на дейност на осигурител, който няма правоприемник (освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им), в съответното Териториалното поделение на НОИ следва да бъдат предадени разплащателните ведомости и други документи, от които може да се установи осигурителен стаж, доход, вноски, категория труд на лицата и други, като например: трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни; заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения и други. Задължението по чл. 5, ал. 10 КСО възниква с прекратяване на дейността на осигурителя. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 6 Инструкция № 5/2005 г., датата на прекратяване на дейността на осигурителя е датата на влизане в сила на решението за обявяване в несъстоятелност - (виж решение № 5702 от 20.04.12 г. по адм. д. № 12365/11 г. на VI отд. на ВАС). В чл. 5, ал. 2 от Инструкция № 5/2005 г. като допълнително условие за възникване на задължението по чл. 5, ал. 10 КСО е посочено прекратяването на трудовите договори на работниците и служителите (с изключение на лицата, наети за обработка на документите).