Решение № 306 от 06.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Стара Загора, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20255501000253 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна на жалба „А.Ф.“АД против Решение №193/04.04.2025г., постановено по гражданско дело № 2158/2024 г. на Казанлъшки районен съд, с което е прогласен за нищожен на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договор за кредит „Бяла карта“ №424077/20.11.2014 г., сключен между Й. Х. Х. и „А.Ф.“ АД.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно по съображенията, изложени във въззивната жалба и отговора на исковата молба. Моли да въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор, с който въззиваемият оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено решението на РС Казанлък.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

1

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Пред районен съд Стара Загора са предявени обективно евентуално съединени искове – главен за установяване на недействителността на Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.11.2014 г., сключен между „А.Ф." ООД, като кредитодател и Й. Х. Х., като кредитополучател, на основание чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.9, т. 10, т.11 от ЗПК и евентуални искове за установяване на нищожността на клаузите за неустойка и дължими такси по Договор за кредит „Бяла карта“ от 20.11.2014 г. на основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Ответникът оспорва предявените искове.

По делото не се спори, че на 20.11.2014 година между „А.Ф." ООД като Кредитодател и Й. Х. Х. като Кредитополучател e сключен Договор за кредит „Бяла карта". Ответникът - кредитодател е предоставил на ищеца револвиращ кредит в максимален размер на 200 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance /iCard/ Visa. C подписването на договора кредитодателят предоставя на ищецакредитополучател платежен инструмент - кредитна карта с №424077, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /картоиздател/.

Съгласно чл.2, т.4 от Договора валидността на картата е 2 /две/ години, като след изтичането и кредитодателят издава на кредитополучателя подновена карта. За предаване на новоиздадената карта, страните подписват Анекс към този Договор. Предоставения кредитен лимит е увеличаван 2 пъти, а именно:

-На 25.08.2016 г. лимитът е увеличен на 550,00 лева;

-На 31.07.2018 г. лимитът е увеличен на 700,00 лева, какъвто е и към настоящия момент.

На 08.01.2019 г. е сключен Анекс към Договор за кредит „Бяла карта" от 20.11.2014 г. с КИД 424077. Съгласно чл. 4 страните се споразумяват, считано от датата на подписване на този Анекс, да изменят срока на Договора с още 6 години, а всички останали клаузи на Договора остават непроменени /чл.5/.

Изготвената в първоинстанционното производство експертиза е констатирала следните обстоятелства:

Кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит /чл.3.1/.

През целия срок на Договора ищецът - кредитополучател се задължава да заплаща до всяко 2-ро число на месеца, текущото си задължение, дължимо за предходния месец.

Съгласно чл. 4.2 от Договор за кредит „Бяла карта" 20.11.2014 г. с КИД 424077 фиксирания годишен лихвен процент /ГЛП/ е 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита, кредитополучателя дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12%. Лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена 2 главница, като за изчисляването и се приема, че календарния месец е с продължителност от 30 дни.

Годишния процент на разходите /ГПР/ по договора е в размер на 45,9%, съгласно чл. 4 от Договор за кредит „Бяла карта" с КИД 424077. ГПР е изчислен при вземане предвид на следните допускания:

-Кредитополучателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете;

-Пълният размер на кредита е усвоен незабавно;

-Лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в Договора.

Съгласно чл. 15.1 от Договор за кредит „Бяла карта" с КИД 424077, ако кредитополучателя не заплати текущото си задължение на падежа, същият се задължава в срок от 3 дни след падежа да предостави допълнително обезпечение - поръчител, което да отговаря едновременно на следните условия: лице над 21 години с минимален осигурителен доход от 2000 лв.; да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус – 401 „Редовен“; лицето да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „А.Ф.“ ООД.

В случай, че кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение в посочения срок, дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Неустойката се начислява на 6-то число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото задължение, /чл.20/.

При забава на плащане ищецът - кредитополучател дължи на ответника - кредитодател разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение. В случай, че ищецът не предостави допълнително обезпечение по чл.15 от Договора, но заплати 15% от кредитния лимит, съгласно чл.12., ал. 1 до 5-то число на съответния месец, същия не дължи разходите за действия по събиране на задълженията, но дължи неустойка по чл.20 от Договора в размер на 10%.

След настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща разходите на кредитодателя за извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя /чл.21, ал.6/.

В изпълнение на поставената задача, съдебният експерт е калкулирал Годишен процент на разходите /ГПР/ при условията на отпуснатия кредит размер, срок и годишен лихвен процент, ведно с допълнителните разходи, посочени в задачата, а именно: възнаграждение по чл. 20, чл.21, ал.5 и чл.21, 3 ал.6 от Договор за кредит „Бяла карта" с КИД 424077 и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл. 19 ал.2 от ЗПК.

В конкретния случай годишният процент на разходите /ГПР/, калкулиран по Договор за кредит „Бяла карта" №424077 включва единствено разходите за лихви. Същият е в размер на 45,90% и не включва разходи за допълнителни услуги.

В експертизата е калкулиран ГПР, съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК и Приложение №1 от същия закон, и с параметрите на процесния Договор за кредит „Бяла карта" №424077 - главница, лихвен процент, срок, ведно с включени разходи за допълнителни такси и възнаграждение , както следва :

- ГПР с включено възнаграждение по чл. 20 би бил в размер 61,30% - ГПР с включено възнаграждение по чл.20 и чл. 21 ал.6 би бил в размер 94,41%.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По оспорената пасивна легитимация на „А.Ф.“ ООД.

Въззивникът твърди, че по силата на договор за цесия процесното вземане е прехвърлено на „Агенция по събиране на вземания“ ЕАД, за което въззиваемата е надлежно уведомена, поради което „А.Ф.“ ООД не е надлежен ответник, тъй като не е носител на оспореното вземане.

Възражението е неоснователно на първо място по съображения, че доказателства за твърдяната от „А.Ф.“ ООД цесия не са представени нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство.

Независимо от това, дали вземането е прехвърлено чрез цесия, или не, страни по материалното правоотношение, породено от договора за заем са кредиторът и длъжникът. ВКС в свое решение № 127/30.07.2018 г., постановено по т.д.№ 1103/2017 г., ТК, ІІ т.о приема, че по арг. от чл.103, ал.3 ЗЗД, цесията не лишава длъжника от правата, които има към цедента, както и от възраженията, които може да му противопостави, което означава, че цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във връзка с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента. В случай, че длъжникът има интерес да иска унищожаване на договора чрез самостоятелен конститутивен иск, то той трябва да предяви иска си срещу цедента, който остава страна по договора. По аргумент от по–силното основание следва да се приеме, че при наличие на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само 4 срещу цедента, който е страна по същия.

Поради изложеното, следва да се приеме, че исковете, предявени срещу „А.Ф.“ ООД, са насочени срещу надлежен ответник.

Сключеният между Й. Х. Х. и „А.Ф.“ АД договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В конкретния случай, уговорената в чл. 15.1 от Договор за кредит „Бяла карта" с КИД 424077 противоречи на чл. 147, т. 5 ЗЗП - задължава потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Разпоредбата на чл. 16 ЗПК задължава заемодателя да оцени кредитоспособността на заемателя още преди сключване на договора за потребителски заем. Уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на допълнително обезпечение – поръчител, който да е лице над 21 години, с минимален осигурителен доход 2000 лева, да работи минимум 6 месеца по ТПО по силата на безсрочен договор, да няма кредитна история в ЦКР, да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор заем и то в твърде кратък срок - 3 работни дни, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя /чл. 143 ЗЗП/. При положение, че чл. 14 от договора регламентира обезпечаване на заетата по договора сума с издаване на запис на заповед в полза на кредитора, уговорката за предоставяне на допълнително обезпечение – поръчител, освен, че води до преобезпечаване на кредита, е и трудно изпълнима, предвид краткия срок, условията, на които са поставени към личността на поръчителя, както и момента на изпълнението и - практика при финансовите институции е въпросните документи да се представят преди отпускане на заема.

Въпросната "неустойка" прикрива действителната лихва /и разходи по заема /, като е налице противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 10а ал. 2 ЗПК и чл. 21, ал. 1 ЗПК. С предвиждането и не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка. Въпросната разпоредба от договора противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 10а ал. 2 ЗПК и чл. 21, ал. 1 ЗПК, поради което е нищожна. В случая недействителността засяга съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит (в този смисъл Решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС).