Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 977 от 16.12.2024, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 731/2024
Вид
Определение № 977
Подписан
16.12.2024
В сила
16.12.2024
Състав
Жечка Николова Маргенова Томова, Станимир Тодоров Ангелов, Анна Великова

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 977 гр. гр. Добрич, 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500731 по описа за 2024 година намира следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 от ГПК, образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частната жалба вх.

№5673/02.12.2024г. от „Енерго-Про Продажби“АД с ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр.Варна, „Варна Тауърс-Г“, бул.“Вл.Варненчик“№258, чрез упълномощения юрисконсулт Я. Н., срещу определение №640/11.11.2024г. по гр.д.№361/2024г. на РС-Балчик, с което произодството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК и е оставена без разглеждане молба с вх.№4752 от 14.10.2024г. от „Енерго-Про Продажби“АД, с която е заявено оттегляне на исковата молба с присъждане на деловодни разноски.

В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като указанията на съда за внасяне на депозит за особен представител на ответника не са изпълнени по причина преди изтичането на указания срок да е заявено оттегляне на исковата молба.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК с начало 21.11.2024г., когато обжалваното определение е съобщено на обжалващия, отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр.д.№361/2024г. на РС-Балчик е образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби“АД, с която срещу Е. А. Ш. с ЕГН 1

********** са предявени положително установителни искове по чл.422 във вр.чл.415 ал.1т.2 от ГПК за сумата от общо 823.77лева, неплатена стойност на ел.енергия по фактури, издадени в периода

23.06.2023г.31.10.2023г./индивидуално посочени в таблично изложение/ и сумата от 38.75лева, сбор от мораторни лихви по всяка фактура от падежа и до 01.02.2024г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№91/2024г.на РС-Балчик.

Проверка за допустимост на установителните искове не е извършена, доколкото не е изискано и приложено ч.гр.д.№91/2024г.на РС-Балчик.

Предприети са действията по чл.131 от ГПК по връчване на препис от исковата молба на ответника. Преценена е необходимостта от назначаване по реда на чл.47, ал.6 от ГПК на особен представител на ответника във връзка с което, с разпореждане 1083/26.09.2024г. на ищеца е указано внасянето на депозит за особения представител в двуседмичен срок, който е започнал да тече на 08.10.2024г., когато разпореждането му е връчено, и съгласно правилото на чл.60, ал.4 от ГПК изтича на 22.10.2024г.

Преди да изтече указания срок, с молба вх.№4752/14.10.2024г. ищецът е заявил, че оттегля исковата молба защото е отпаднал поводът за подаването ина 22.07.2024г. ответникът погасил задълженията по процесните фактури, и е поискал присъждане на сторени разноски в заповедното и исковото производство.

Производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК, а молбата за прекратяване на производството поради оттегляне на иска не е разгледана, по съображения на районния съд, че нередовна искова молба не може да биде оттеглена. Прието е, че поради неизпълнение на възложеното задължение за плащане на депозит за особен представител на ответника няма образувано законосъобразно производство и ищецът няма право да оттегли иска си и да претендира разноски.

Определението е неправилно.

Несъмнено, когато ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК, назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, респ. изпълнението на това задължение от ищеца се явява предпоставка за развитието на процеса. Когато 2 не бъдат изпълнени указания на съда за внасяне на разноски на особения представител по чл.47, ал. 6 ГПК, исковата молба се връща, респ. производството се прекратява на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

В случая обаче необходимостта от внасянето на разноските за особения представител е отпаднала, при това преди да е изтекъл срока за внасянето им, поради предприето от ищеца „Енерго-Про Продажби“АД с молба вх.

№4752/14.10.2024г. разпоредително действие –оттегляне на иска .

Ищецът може да оттегли иска си без съгласието на ответника до приключване на първото редовно открито заседание по делото/чл.232 от ГПК/.

Волята на ищеца е основополагаща както за започването на един исков процес, така и за неговото прекратяване /принцип на диспозитивното начало чл. 6 ГПК/. Правото на ищеца да оттегли иска си без съгласието на ответника до приключване на първото по делото заседание има за правна последица десезирането на съда, включително и по отношение на правомощията на съда да извърши проверка по редовността на исковата молба. В случая в срока за внасяне на разноски на особен представител по чл.47, ал. 6 ГПК на ответника ищецът е направил волеизявление за оттегляне на исковете чрез процесуалния си пълномощник. За да прекрати делото на основание чл.232 от ГПК съдът дължи проверка единство дали пълномощникът има правата по чл. 34, ал. 3 от ГПК, включително правото да се разпореди с предмета на делото чрез оттегляне на иска. В случай, че няма такива, съдът дължи указания за отстраняване на недостатъците на волеизявлението, но не може да го игнорира. Налице ли е валидно волеизявление за оттегляне на иска, съдът следва да прекрати делото на това основание дори и към същия момент да са налице и други основания за прекратяване на производството. Що се касае до отговорността за разноските по делото, при десезиране на съда, извършено от ищеца поради новонастъпили обстоятелства, зависещи от ответника и погасяващи спорното право, по аргумент от 78, ал. 2 ГПК и независимо от прекратяването на производството отговорността за разноски остава в тежест на ответника. Трайна е съдебна практика, според която задължението на ответника за разноски в хипотезата на прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от исковете е в пряка зависимост от това, дали същият е станал причина за завеждане на делото и оттеглянето/отказа от иска е в резултат на погасяване на задълженията, сторено след депозиране на исковата 3 молба, а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от гПК. Иначе казано в случай на оттегляне/отказ от иска, което е предприето поради новонастъпили след предявяването на исковата претенция, независещи от ищеца обстоятелства, то отговорен за разноските е ответника по аргумент изведен от нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед на това, че с извънпроцесуалното си поведение ответника е дал повод за завеждане на делото. Поради това и с погасяване на задължението му, отпада и необходимостта за съдебна намеса.

Преценката в този случай се основава само на предприетото от ответника действие, иницииращо отпадане на задължението, а не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора.

По изложените съображения настоящата инстанция намира за неправилен извода на съда, че са налице условията на чл.129, ал.3 от ГПК поради невнасянето на разноски за особения представител при наличие на десезиращо волеизявление от страна на ищеца, по което съдът не се е произнесъл.

Обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на РС-Балчик за произнасяне по молба вх.№4752/14.10.2024г.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №640/11.11.2024г. по гр.д.№361/2024г. на РСБалчик, с което произодството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК и е оставена без разглеждане молба с вх.№4752 от 14.10.2024г. с която е заявено оттегляне на исковата молба с присъждане на деловодни разноски.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Балчишки районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия - произнасяне по молбата на ищеца с вх.

№4752/14.10.2024г. .

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5