Решение № 5491 от 27.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39138/2022
- Вид
- Решение № 5491
- Подписан
- 27.03.2024
- В сила
- 18.09.2026
- Състав
- ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5491 гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110139138 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от П. С. С. отрицателен установителен иск против(ФИРМА) за сумата в размер на 840,04 лева, представляваща начислена цена за В и К услуги по клиентски номер 1001021565 за имот, находящ се в гр. (адрес), за периода от 26.09.2016 г. до 22.08.2017 г. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. П. признава предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че ответникът е начислил процесната сума, както и че с поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че в процесния период между страните по делото е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на В и К услуги, както и че в периода, за който е начислено процесното вземане е извършил в договореното качество и срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, както и начина на отчитане на консумираните услуги. Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При съобразяване на процесуалното поведение на ответника предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.
1
По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:
Ответникът поддържа, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая исковата претенция е призната с отговора на исковата молба.
Относно даването повод за завеждане на делото, настоящият съдебен състав намира следното:
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради липса на валидно облигационно правоотношение и изтекла погасителна давност.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или е дал друг повод за предявяването на иска.
Кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и, ако го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането /чл. 118 от ЗЗД/. Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера на претенцията си с евентуално погасената по давност част от задължението. В разглеждания случай не са представени доказателства и не може да се приеме, че ответникът е предприел действия или е оспорил предявения иск, респ. с поведението си същият не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.
Обстоятелството, че за процесния имот и период са издадени фактури за описаните в исковата вземания не би могло да бъде разглеждано като повод за завеждане на делото.
Начисляването на сумите и незаличаването им служебно в счетоводните регистри на ответника също не е поведение несъвместимо с приложението на последиците на чл. 78, ал.
2 ГПК, доколкото длъжникът може да реши да изпълни задължението си по арг. от чл. 118 ЗЗД. Изрично в Определение № 4077/09.05.2022 г. по ч. гр. д. 2360/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ – I – A състав, е прието, че отразяването във фактури или в съобщения към фактури на суми, част от които са за задължения с изтекла погасителна давност, както и изявление на служител при ответника за тяхното събиране по принудителен път, не обективира поведение на кредитора, даващо повод за завеждане на отрицателен установителен иск.
Погасените по давност вземания са естествени и кредиторът продължава да е техен носител, поради което извънсъдебното поддържане да са дължими не може да се възприеме като повод за образуване на делото.
Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на П. С. С. не се следват разноски за настоящото производство, като в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски за юрисконсулско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от П. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.(АДРЕС) против (ФИРМА) ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 840,04 лева, представляваща начислена цена за В и К услуги по клиентски номер **** за имот, находящ се в гр. (АДРЕС) за периода от 26.09.2016 г. до 22.08.2017 г.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.(АДРЕС) да заплати на 2
(ФИРМА) ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл.
78, ал. 2 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ в срока за обжалване на съдебното решение на молба по чл.
248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта относно разноските препис от същата без да се докладва на съдията-докладчик да се изпрати за отговор на насрещната страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се докладва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3