Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5491 от 27.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39138/2022
Вид
Решение № 5491
Подписан
27.03.2024
В сила
18.09.2026
Състав
ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 5491 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110139138 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от П. С. С. отрицателен установителен иск против(ФИРМА) за сумата в размер на 840,04 лева, представляваща начислена цена за В и К услуги по клиентски номер 1001021565 за имот, находящ се в гр. (адрес), за периода от 26.09.2016 г. до 22.08.2017 г. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. П. признава предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че ответникът е начислил процесната сума, както и че с поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че в процесния период между страните по делото е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на В и К услуги, както и че в периода, за който е начислено процесното вземане е извършил в договореното качество и срок услуги по доставка, отвеждане и пречистване на вода, както и начина на отчитане на консумираните услуги. Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При съобразяване на процесуалното поведение на ответника предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.

1

По въпроса за съдебните разноски, съдът намира следното:

Ответникът поддържа, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал повод за завеждане на иска и 2/ да признае иска. В случая исковата претенция е призната с отговора на исковата молба.

Относно даването повод за завеждане на делото, настоящият съдебен състав намира следното:

Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради липса на валидно облигационно правоотношение и изтекла погасителна давност.

Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или е дал друг повод за предявяването на иска.

Кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и, ако го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането /чл. 118 от ЗЗД/. Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера на претенцията си с евентуално погасената по давност част от задължението. В разглеждания случай не са представени доказателства и не може да се приеме, че ответникът е предприел действия или е оспорил предявения иск, респ. с поведението си същият не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.

Обстоятелството, че за процесния имот и период са издадени фактури за описаните в исковата вземания не би могло да бъде разглеждано като повод за завеждане на делото.

Начисляването на сумите и незаличаването им служебно в счетоводните регистри на ответника също не е поведение несъвместимо с приложението на последиците на чл. 78, ал.

2 ГПК, доколкото длъжникът може да реши да изпълни задължението си по арг. от чл. 118 ЗЗД. Изрично в Определение № 4077/09.05.2022 г. по ч. гр. д. 2360/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ – I – A състав, е прието, че отразяването във фактури или в съобщения към фактури на суми, част от които са за задължения с изтекла погасителна давност, както и изявление на служител при ответника за тяхното събиране по принудителен път, не обективира поведение на кредитора, даващо повод за завеждане на отрицателен установителен иск.

Погасените по давност вземания са естествени и кредиторът продължава да е техен носител, поради което извънсъдебното поддържане да са дължими не може да се възприеме като повод за образуване на делото.

Предвид изложеното на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на П. С. С. не се следват разноски за настоящото производство, като в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски за юрисконсулско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от П. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.(АДРЕС) против (ФИРМА) ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 840,04 лева, представляваща начислена цена за В и К услуги по клиентски номер **** за имот, находящ се в гр. (АДРЕС) за периода от 26.09.2016 г. до 22.08.2017 г.

ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.(АДРЕС) да заплати на 2

(ФИРМА) ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл.

78, ал. 2 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ПОСТЪПВАНЕ в срока за обжалване на съдебното решение на молба по чл.

248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта относно разноските препис от същата без да се докладва на съдията-докладчик да се изпрати за отговор на насрещната страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се докладва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3