Решение № 4681 от 05.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 5281/2024
- Вид
- Решение № 4681
- Подписан
- 05.08.2024
- В сила
- 17.09.2024
- Състав
- Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.119, ал.1 и ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.119, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4681 гр. С., 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20241100105281 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Г. И. Г. претендира от ЗД „Б.И.“ АД сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като резултат от ПТП на 05.03.2021г., причинено виновно от водача на МПС „Фолксваген“ с рег. № *******, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 11.02.2022г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че на 05.03.2021г., в гр. С., при пресичане на бул. „Христо Ботев“, на пешеходна пътека на кръстовището с ул.
„Пиротска“ е настъпило ПТП по вина на водача на МПС „Фолксваген“ с рег. № *******, който при маневра завой наляво не я е пропуснал да премине. Поддържа, че в резултат на ПТП-то получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в охлузване на дясна китка, кръвонасядане на дясна китка и дясна длан, множество кръвонасядания на двата долни крайника, контузия на долната част на гърба и таза, като изпитвала силни болки и се наложило медикаментозно лечение. Твърди, че изпитала и психически стрес. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка. Твърди, че инцидентът не е настъпил по вина на водача на МПС „Фолксваген“ с рег. № *******, а по вина на пострадалата, която не е предприела мерки за себеопазване и е пресичала на необозначено за това място.
Поддържа, че ищцата не е претърпяла сочените увреждания. Оспорва иска и по 1 размер, като евентуално моли за неговото намаляване. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Констативен Протокол за ПТП №К-92, изготвен относно посетено ПТП от пол.инсп. Б.Г. – дежурен ПТП-„ОПП“ СДВР, настъпило на 05.03.2021г. около 14.25ч. в гр.С., на ул.“Пиротска“ в района на кръстовището с бул.“Христо Ботев“, между товарен автомобил и пешеходец. В протокола са описани следните обстоятелства и причини за настъпване на ПТП: т.а.„Фолксваген Тигуан“, с рег. № *******, управляван от И.П.С., се е движел по ул.“Пиротска“, с посока на движение от бул.“Мария Луиза“ към ул.“Опълченска“ и в района на кръстовището с бул.“Христо Ботев“, при маневра ляв завой, непропуска и реализира ПТП с пресичащия по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на МПС, пешеходец Г. И. Г.. В Протокола е записано, че по отношение на водача на т.а. е взето административно отношение като е съставен АУАН. Същия е изискан служебно по делото, като се установява, че водача на т.а. при маневра ляв завой не пропуска и реализира ПТП с намиращия се на пешеходна пътека пешеходец Г. И. Г. – нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. И.П.С. не е имала възражения срещу констатациите в акта.
Издадено е и Наказателно постановление на 30.03.2021г., което е влязло в сила.
По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на основание чл.179, ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му, за извършените от съставителя действия по вземане на проби за алкохол, за извършената от него проверка на документи и пр./. Следователно за самия механизъм на пътнотранспортното произшествие, описан в протокола, същият принципно не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо/.
Протоколът има доказателствена сила за установеното от актосъставителя на място – че при посещението на място са установени конкретни участници в ПТП и наличието на пострадало лице.
От страна на ответника изрично е оспорено наличието на вина на водача на т.а.„Фолксваген Тигуан“, с рег. № ******* и описания в исковата молба механизъм на ПТП.
За установяване на механизъм на ПТП са депозирани показания от съпруга на ищцата – И.Б.Г., който е присъствал при настъпване на ПТП, чакал е съпругата си на кръстовището на бул.“Христо Ботев“ с ул.“Цар Симеон“, да пресече бул.“Христо Ботев“. Посочва, че тя пресичала на зелен светофар на пешеходната пътека и отзад , откъм ул.“Цар Симеон“ я ударил джип, който правел ляв завой. Посочва, че съпругата му е ходела с нормален ход, като била ударена по средата на платното, след удара автомобила спрял, съпругата му изхвърчала и се ударила в земята.
Показания са депозирани и от водача на т.а.„Фолксваген Тигуан“, с рег. № ******* И.П.С., която посочва, че правила ляв завой в посока от ул.“Пиротска“ по бул.“Христо Ботев“. Светофара светнал зелено, тя изчакала да види отдясно и отляво дали има коли и пешеходци и в момента на излизане от пешеходната пътека, когато вече не гледала на дясно, пред колата странично излязла пешеходка. Движела се с не2 повече от 10 км/ч. Забелязала пешеходката когато тя била вече върху капака на автомобила, отстрани. Преди това не я е възприела. Удара бил от дясната страна по посока на движението, като водачката вече е била насочила вниманието си на ляво.
Посочва, че пешеходката не е имала видими травми, но свидетелката настояла и я закарала в УМБАЛСМ Пирогов.
По делото е прието заключение на САТЕ, съгласно което е възприет маханизъм на ПТП, описан в КП за ПТП. Вещото лице посочва, че съгласно всички доказателства по делото, включително свидетелските показания, ударът е настъпил в района на пешеходната пътека., като най-вероятното място на удара е по широчината на пътното платно на около 0,5м. в ляво от десния край на лентата за движение на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, считано в неговата посока на ориентация. Вещото лице посочва, че водачът на л.а.„Фолксваген Тигуан“ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако е изчакал преминаването на пешеходката по пешеходната пътека и след това е продължил движението си по бул.“Христо Ботев“.
Пешеходката е имала възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако е изчакала преминаването на автомобила.
В открито съдебно заседание, при защита на заключението вещото лице посочва, че съгласно протокол за ПТП и показанията на съпруга на ищцата, пешеходката е пресичала от пазара, посока от ляво на дясно спрямо ориентацията на превозното средство. Пешеходката е изминала разстояние от поне 9-10 метра, поради което навлизането й на пешеходната пътека не е внезапно. Посочва, че на мястото на произшествието платното е много широко, пешеходката е пресякла и двете пътни ленти за насрещно движение, преминала е през трамвайното трасе и на завършване на самото пресичане е настъпил удара. Разстоянието от момента на потегляне на автомобила до момента на удара е около 10 метра, изминато за 3-4 секунди, в които всеки от двамата е можел да възприеме другия.
Съгласно чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците. Обстоятелството, че водача на т.а. „Фолксваген Тигуан“ е предприемал маневра завой, по силата на правната норма го задължава да пропусне пешеходците. Водачът е могъл да възприеме Г. И. Г., както към момента на започване на пресичането, така и по време на самото пресичане доколкото вещото лице по САТЕ посочва, че пешеходката е пресичала продължително – изминала е 10 метра, като е била вече почти пресякла. Произшествието безспорно се е осъществило на пешеходна пътека. Следователно водачът на т.а. „Фолксваген Тигуан“ е нарушила императивна правна норма на ЗДвП и поведението й е противоправно. Кръстовището със сигнализирана пешеходна пътека, е зона на повишена опасност, тъй като предполага поява на пешеходци, които се ползват с предимство. Това изисква и повишено внимание от страна на водачите с намаляване на скоростта или спиране. Началният момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Тя има динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде различен. Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение, включително да си осигури и да не губи видимост към посоката, от която може да очаква непосредствено 3 възникване на препятствие. Деянието на водача не може да се третира като случайно, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната й зона за спиране, а тя е могла да я възприеме и е била длъжна съответно да реагира. И.П.С. е могла да възприеме пешеходеца и е била длъжна да я пропусне, като е следвало да полага дължимата грижа и да отделя необходимото внимание на движението и в двете посоки.
Съгласно чл.119, ал.5 от ЗДвП при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило о т Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие.
В случая е на лице нарушаване на правило на закона, произшествието се е осъществило на пешеходна пътека и ако водача е спазил задължението за пропускане на пешеходците при маневра завой, то ПТП не е щяло да настъпи, т.е. поведението му има отношение към настъпване на ПТП. Следователно никакво поведение на пешеходеца не може да се приеме за съпричиняване на вредата. Отделно от това по делото не се установява поведение на Г. И. Г., което да е довело до настъпване на ПТП или да е допринесло за това. Пешеходката е навлязла на пешеходната пътека, пресичала е цели 10 метра, като времето за което е извършено пресичането е било достатъчно за водача на автомобила да я възприеме по време на пресичането и да я пропусне. Навлизането на пешеходката не е било внезапно. При навлизане на пешеходна пътека преди МПС пешеходеца не е длъжен да следи за поведението на водача на същото доколкото вече стъпила на пешеходната пътека пешеходката представлява опасност за движението, с която водача следва да се съобрази по силата на правната норма. Не намира упора в закона, а е и в пълен противовес с нормите за безопасност на движението, пешеходеца да спира на пътното платно и да пропуска автомобил. От установеното по делото е видно, че пешеходката е навлязла в пешеходната пътека без да е застрашена от автомобила, вървяла е достатъчно време, в които водача на т.а. „Фолксваген Тигуан“ е могъл да я възприеме и да не предприема завой. Следователно не е на лице поведение на пешеходеца, сочещо на съпричиняване.
Видно и от САТЕ причина за настъпване на ПТП са изцяло субективните действия на водача на т.а. „Фолксваген Тигуан“.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а.„Фолксваген“ с рег. № ******* към 05.03.2021г., сключена с ответника.
По делото е изслушано заключение на СМЕ съгласно което с оглед на представената медицинска документация, в дена на възникналия инцидент Г. И. Г. е прегледана в КДБ/СО, където й е поставена диагноза контузия на долната част на гърба и таза. Посочено е, че ищцата е прегледана от съдебен медик на 11.03.2021г., като са установени и описани следните травматични увреждания: малко 04/0,4 см овално охлузване с кръвонасядане около него 7/1-3.5 см по задната повърхност на дясната китка; травматичен оток и овално кръвонасядане 4/5см в лява хълбочна област в задната й граница; овално кръвонасядане 2/2см в дясна хълбочна област срединно; продълговато кръвонасядане 6/1-2см разположено по външната повърхност на дясно бедро перпендикулярно спрямо дългата ос на крайника; малко кръвонасядане по външната повърхност на дясна подбедрица; Прегледаната се оплаква от силна болка в 4 областта на шията вляво, преминаваща към гърба и лявата раменна област, както и от силна болка в областта на кръста вляво, преминаваща към лява седалищна област.