Решение № 4204 от 24.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4204 гр. Варна, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110104563 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба с на основание чл.150 от СК от страна на ищцата Д. В.

П., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща в качеството си на майка и законен представител на детето Н. К. Я., с ЕГН **********, чрез адвокат С. Д. от АК - Варна, против ответника К. Х. Я., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат В. С. от АК Варна.

Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника са родители на децата К. К. Я., родена на *** г. и Н. К. Я., родена на *** г. Родителите били разделени, като с решение №*** г. по гр. дело №*** г. на Районен съд - Варна и решение №** г. по въззивно гражданско дело №*** г. на Окръжен съд - Варна, съдът на основание чл.127, ал.2 от СК предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата на тяхната майка и осъдил техния баща да заплаща месечна издръжка в полза на детето К. К. Я. в размер на 220 лева, а в полза на другото дете - Н. К. Я. съответно 180 лева, с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи. С решение №*** г. по гр. дело №*** г. на Районен съд – Варна, влязло в законна сила на 15.07.2022 г., бил изменен размерът на присъдените издръжки като същите били увеличени от 180 лева на 260 лева в полза на детето Н. К. Я. и от 220 лева на 300 лева в полза на детето К. К. Я.. Ищцата сочи, че с исковата молба по настоящото дело предявява претенция за увеличение на издръжката само по отношение на детето Н. К. Я..

Ищцата сочи, че от постановяването на решението, с което е определен размерът на издръжката и до момента, са настъпили обстоятелства, които налагат нейното увеличение.

Нараснал размерът на определената минимална работна заплата за страната, считано от 1

01.01.2025 г. Нуждите на детето били значително завишени в сравнение с 2022 г., когато то било на 9 години. Детето Н. К. Я. към момента на подаването на исковата молба била редовна ученичка в 5 клас на ОУ *** – гр. Варна и не посещавала извънкласни занимания, поради липсата на средства. Нуждите на детето изисквали да бъдат извършвани разходи на значителна стойност от най-различен характер, с оглед поС.но променящата се икономическа обстановка. Те били свързани със закупуването на подходящи хранителни продукти; периодично закупуване на дрехи, спално бельо, материали и пособия свързани с обучението на детето, като тетрадки, моливи, флумастери, химикали и т.н.; разходи от инцидентен характер, като закупуване на лекарства, които също възлизали на значителна стойност; разходи за електрическа енергия и вода, необходими за създаването на една адекватна и здравословна среда за отглеждане на дете. Ищцата сочи, че следва да се отчита и инфлационния процес в страната и целия Европейски съюз и повишаването на индекса на потребителските цени спрямо тези през 2022 г. Към момента ответникът работил по силата на трудово правоотношение с „П.“ ЕООД, където бил назначен на длъжност „шофьор“. От значение за настоящото производство било да се отчита размера на получаваното от ответника брутно трудово възнаграждение.

Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената към момента издръжка за детето Н. К. Я., като я увеличи и осъди ответника да заплаща за детето, чрез нея като родител и законен представител на детето месечна издръжка от 450 лв., считано от 08.04.2025 г. - датата на подаването на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменяне или прекратяване, както и да й бъдат присадени направените по делото разноски. В хода на делото е допуснато изменение на иска, като същият е предявен за размер на месечна издръжка от 500 лв.

В депозирания от ответника писмен отговор се сочи, че същият оспорва размера на исковата претенция за сумата над 300 лв. Твърди, че липсват доказателства, от които да е видно, че се налага увеличение на издръжката до претендирания размер. Счита, че няма основание за увеличение над размер от 300 лв. Относно сочената от ищцата необходимост за разходи за детето свързани с лечение, ответникът сочи, че детето Н. е здраво и не подлежи на системно, или периодично лечение; няма заболявания изискващи периодично хоспитализиране, реанимации във възстановителни центрове и т.н. Отбелязва, че винаги, когато децата били при ответника, той им давал допълнително средства за да покриват техни лични нужди. Твърди, че детето не посещава извънкласни занимания, тъй като ищцата сама отказвала и не желаела да се ангажира с децата, като ги води и взема от различни школи, а не поради липса на средства, като заявява, че при нужда винаги осигурявал необходимото.

Твърди, че ищцата не дава на детето джобни средства, отказва да закупува вещи, като същевременно демонстрира личен комфорт – поръчка на готова храна и пазаруване на маркови дрехи. Изтъква, че ищцата поддържа връзка с мъж, който живее в *** и периодично пътува до там с личния си автомобил, за което изразходва сума над 100 лв. месечно.

2

Ответникът излага също, че с претендираното от ищцата увеличение на издръжката, ще се претовари прекомерно неговият бюджет, което ще доведе до невъзможност да посреща децата си адекватно на възрастта им, и да прекарва с тях време в полезни за тях занимания, както правили досега. Твърди, че ищцата е в по-добро имотно съС.ие от него, тъй като тя живее в жилище, за което не заплаща наем или ипотечен кредит, докато ответникът изплащал ипотека; автомобилът на ищцата било доста по-нов от този на ответника, а през 2022 г. ищцата получила сума от 17 500 лв. от продажба на дял от имот.

Предвид така изложените обстоятелства ответникът моли исковата претенция за сумата над 300 лв. да бъде отхвърлена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно обстоятелството, че ищцата Д. В. П. и ответникът К. Х. Я. са родители на детето Н. К. Я., родена на *** г. Страните имат и друго по-голямо дете - К. К.

Я., родена на *** г. От представените по делото заверени копия Решение №*** г. по гр.д.

№*** г. по описа на Районен съд Варна; Решение №** г. по в.гр.д. №*** г. по описа на Окръжен съд – Варна и Решение №*** г. по гр.д. №*** г. по описа на Районен съд Варна се установява, че с първото от решенията на ВРС родителските права относно двете деца са предоставени на ищцата, а на ответника е определен режим на лични отношения с децата. С решението ответникът е бил осъден за заплаща ежемесечна издръжка за децата, като за детето Н. постановената издръжка е била в размер на 180 лв., с падеж от 1-во да 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла вноска, до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й.

С второто от решенията на РС – Варна, на осн. чл.150 от СК съдът е допуснал изменение на определените за децата размери на месечната издръжка, дължима от ответника, като относно детето Н. издръжката от 180 лв. е увеличена на размер от 260 лв., която е постановена за плащане с падеж от 1-во да 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

От посочените по делото писмени доказателства - служебна бележка №***/2024 г. издадена от ОУ ***; удостоверение изх. №**/2025 г., издадено от „П.“ ЕООД; нотариален акт №*** г. на нотариус с рег.№*** на НК; трудов договор №***/2020 г. сключен между ответника и „П.“ ЕООД, ведно с допълнително споразумение към него от 01.01.2025 г.; удостоверение с изх. №***/2025 г., издадено от „ХХ Д.Б.“ ЕООД; удостоверение изх.

№**/2025 г., изд. от „П.“ ЕООД; както и от свидетелските показания на свидетелите М.Х.М. и О.И. Я., се установяват следните обстоятелства:

Детето Н. К. Я. през учебната 2024/2025 г. е била ученичка в пети клас в ОУ *** – гр.

Варна, а понастоящем е ученичка в шести клас на същото училище. Основните грижи за детето се полагат от майката, която живее с детето в собствено жилище, като с тях живее и по-голямото дете на страните - К. К. Я., за което ищцата също полага основните грижи. От свидетелските показания се установява, че детето Н. Я. се справя добре с учебния материал, 3 не посещава допълнително уроци или други извънкласни извънкласни занимания, поради липса на средства. Ищцата смятала, че е необходимо детето да бъде включено в допълнителни уроци по предметите, по които предстояли матури, но не разполагала с възможности за това. В предходни години детето спортувало и имало желание да продължи заниманията със спорт, но поради липса на средства преустановило посещаването на тренировки. Не се установява от посочените доказателства детето да е с влошено здраве, налагащо редовен прием на лекарства. Съдът приема за установено, че то боледува от обичайните за сезоните грипни и респираторни заболявания, в които случаи са необходими средства за лекарства.

Установява се, че ищцата работи по трудово правоотношение и реализира трудов доход, който за периода от месец януари 2025 г. до месец юли 2025 г. включително е средно около 2180 лв. брутно трудово възнаграждение. Същата изплаща кредити към банки с месечни вноски от 23 лв., 403, 63 лв. и 163, 51 лв. През 2022 г. ищцата се е разпоредила чрез покупко-продажба със своя част от недвижим имот, от която е получила сума в размер на 17500 евро. За недоказани съдът приема твърденията на ответника, че ищцата отказва да закупува необходими вещи за детето, а използва средствата, които получава за личен комфорт.

За ответника се установява, че работи по сключен трудов договор, с регламентирано в договора трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата. Получаваното от нето брутно трудово възнаграждение за периода от месец януари 2025 г. до месец август 2025 г. включително е в размер на около 4160 лв. средно. В представеното удостоверение изх. №**/2025 г., изд. от „П.“ ЕООД е отразено, че сумите са получени от ответника във вид на трудови възнаграждения и командировъчни, без да е посочен конкретно размерът извън трудовото възнаграждение. Сочи се от ответника, че изплаща кредит към финансова институция, но не се установява в какъв размер е месечната му вноска.

Горепосочените обстоятелства съдът приема за безспорно установени по делото от всички горепосочени писмени доказателства, както и от гласните доказателства, на които съдът счита, че следва да даде вяра. При така доказаните факти, съдът счита, че се налагат следните изводи: Исковата молба е доказана по основание и размер. Безспорно е, че ответникът по делото е баща на детето Н. К. Я. и като такъв той е задължен да го издръжка по силата на разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК. Видно е, че от определянето на издръжката за детето с последното постановено решение на РС – Варна и до момента е изминал период, през който са се променили обстоятелствата, които са от значение за издръжката. През този период детето е израснало, като вече е ученичка в по-горен клас на обучение, което е свързано и с нарастването на месечните разходи за детето. Съдът приема за недоказано твърдението на ответника, че претенцията на ищцата за увеличение на издръжката за детето цели покриване на личните разходи на ищцата, тъй като не са установени такива в посочения от ответника вид и размер. През изминалия период също така са се променили икономическите условия в страната, – напр. нараснал е размерът на определената за страната работна заплата. Минималната работна заплата понастоящем е 1077 лв., докато 4 през 2022 г. е била в размер на 710 лв. От 01.01.2026 г. размерът на минималната работна заплата е определен на 620,20 евро, равняващи се на 1213 лв. месечно /Постановление № 243 на Министерския съвет от 13 ноември 2025 г./ Без съмнение потребностите на детето са нараснали с нарастването на неговата възраст, като в случая съдът приема за доказана с категоричност необходимостта детето да посещава извънкласни занимания, което неминуемо е свързано със средства в по-голям размер. Поради това съдът счита, че е налице основание за изменение на първоначално определения размер на издръжката за детето. За да определи конкретния размер на дължимата издръжка, съдът съобразява от една страна потребностите на самото дете, както по-горе бе посочено - обусловени най-вече от възрастта му и обстоятелството, че е ученичка, а и предвид необходимостта от различни занимания за детето – развлечения, забавления и др., и от друга страна възможностите на задължените към него лица да го издържат. В случая и двамата родители са работещи, реализиращи трудови доходи, като и двамата имат задължения да осигуряват издръжка за друго свое дете.