Решение № 3474 от 07.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15192/2025
- Вид
- Решение № 3474
- Подписан
- 07.07.2026
- В сила
- 07.07.2026
- Състав
- Ирена Славова Аврамова - Смит
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 372 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3474 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330115192 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Р-А КАРГО“ ЕООД срещу „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК“ ООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 3515,44 лева/1797,42 евро, представляваща незаплатен остатък по фактура № ***. на стойност *** лева с ДДС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, 115,07 лева/58,83 евро, представляваща обезщетение за забава върху сумата в размер на*** лева с ДДС по фактура № *** г. за периода ***., 133,18 лева/68,09 евро, представляваща обезщетение за забава върху незаплатения остатък в размер на ***лева по фактура №*** г. на стойност ***лева с ДДС за периода ***г.
В исковата молба се твърди, че по силата на заявка-договор за транспорт №*** г. ответникът възложил на ищеца извършването на превоз на товар, представляващ ***, всеки от който с ***. Товарът следва да бъде взет на ***г. от база на „***“ ЕООД в с. *** обл. *** и разтоварен в срок до *** г. в база на ***, находяща се в**, гр. ***, п. к.***, ул. ***. Сочи се, че ищецът изпълнил поетите задължения, като осъществил възложения му превоз съобразно постигнатата между страните уговорка. За извършения превоз ищецът издал фактура № *** г. на стойност *** лева с ДДС, като цената следвало да бъде заплатена в срок от 45 дни от получаване на фактурата /оригинал и копие/ и товарителниците, които ответникът получил на *** г. На *** г. ответникът извършил частично плащане в размер на *** лева, но остатъкът в размер на *** лева останал дължим. С оглед допуснатата забава се претендира обезщетение за забава както върху цялата стойност по фактурата, така и върху 1 останалия незаплатен остатък.
Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК“ ООД.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. И. К., която поддържа подадената искова молба. Излага становище за наличие на предпоставките на чл. 238 от ГПК, като прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК“ ООД, редовно призован, не изпраща представител в първото съдебно заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид становището и доводите на ищеца и след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК са уредени три кумулативни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно: непредставянето в срок на отговор на исковата молба, неявяване в първото по делото съдебно заседание, липса на искане от страна на ответника делото да се разглежда в негово отсъствие. При наличието и на трите предпоставки ищецът може да избира или да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, или да оттегли иска си без съгласие на ответника. В случая са налице посочените условия за постановяване на неприсъствено решение, като ищецът е направил изрично искане в този смисъл.
Съобразно чл. 239, ал. 1 от ГПК постановяването на неприсъствено решение е обусловено и от наличието на две допълнителни изисквания.
На първо място е необходимо на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С получаване на призовката за насроченото по делото съдебно заседание на ответника са указани последиците от процесуално бездействие и предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.
На второ място се изисква искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Вероятно основателен е искът, когато наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция, които факти се подкрепят и от представените с исковата молба писмени доказателства. В настоящия случай исковата молба съдържа фактически твърдения за възникналите между страните търговски отношения, изправността на ищеца и неизпълнението на поетото от страна на ответника задължение. При това положение следва, че представените с исковата молба писмени доказателства подкрепят наведените твърдения, поради което може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
2
Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, с оглед на което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника за уважаване на предявения иск.
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Съобразно представен списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира следните разноски: 123,03 евро – държавна такса, 2,56 евро – такса за получаване на обезпечителна заповед, 59,74 евро – разноски по изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ ***и 420 евро – адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че така направените разноски в общ размер на 605,33 евро следва да се възложат в тежест на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК: 160069144, да заплати на „Р-А КАРГО“ ЕООД, ЕИК: 201742800, на основание чл. 372 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1797,42 евро /хиляда седемстотин деветдесет и седем евро и четиридесет и два евроцента/ с равностойност от 3515,44 лева, представляваща незаплатен остатък по фактура № *** г. на стойност 5515,44 лева с ДДС, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, 58,83 евро /петдесет и осем евро и осемдесет и три евроцента/ с равностойност от 115,07 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата в размер на 5515,44 лева с ДДС по фактура №***г. за периода ***г., 68,09 евро /шестдесет и осем евро и девет евроцента/ с равностойност от 133,18 лева, представляваща обезщетение за забава върху незаплатения остатък в размер на 3515,44 лева по фактура № *** г. на стойност 5515,44 лева с ДДС за периода ***г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК: 160069144, да заплати на „Р-А КАРГО“ ЕООД, ЕИК: 201742800, сумата от 605,33 евро /шестстотин и пет евро и тридесет и три евроцента/ за направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Пловдив в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3