Решение № 161 от 03.04.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Велико Търново, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20234110200739 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Депозирана е жалба от К. Г., чрез пълномощника му адв. С. от АК Ст. Загора против НП № 23-1275-000062 от 09.02.2023 г. на Началник сектор „ПП“ в ОД МВР - ***, с което му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата бланкетно сочи, че оспореното НП е издадено в нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди също, че не е осъществил състава на сочените нарушения. По реда на настоящото производство претендира изцяло неговата отмяна, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, редовно призовани – жалбоподателят и пълномощникът му, не се явяват и не заемат становище. В хода на съдебното следствие с писмена молба са поискани представяне на цялата административнонаказателна преписка и събиране на допълнителни доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.01.2023 г. св. С. В. С. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ в ОД МВР – *** и 1 колегата му св. А. И., били изпратени във връзка с тежко ПТП на главен път II-55, общ. ***.

Пътнотранспортното произшествие било тежко, с пострадали лица и се наложило да създадат временна организация на движението. Св. И. следвало да регулира движението в пътния участък, в посока към гр. ***, поради което заел позиция на пътното платно, а св. С. на 30 м малко по - нагоре, посока гр. ***. След като св. С. спрял МПС-та, движещи се в посока от гр. *** към гр. ***, св. И. започнал да пропуска тези, които се движели в посока от гр. *** към гр. ***. В този момент, от реда на изчакващите МПС-та, автомобил, бял на цвят, изпреварил цялата колона, нарушавайки пътна маркировка М1 и навлязъл в лентата за насрещно движение, в която се движели вече пропуснатите МПС-та, като по този начин създал опасност за ново ПТП. Освен това и пътната настилка била хлъзгава. Св. С. своевременно подал сигнал на нарушителя, за да спре, както с цел неговата безопаснот, така и на останалите участници в движението. Автомобилът, управляван от жалбоподателя, спрял до служебния автомобил на контролните органи, вляво по посока на движението си.

След представяне, св. С. поискал от водача личните му документи и тези за МПС-то.

Разяснено му било защо е спрян, включително и поради неизползване на предпазен колан, тъй като автомобилът бил оборудван с такъв. Разяснено му било, че ще му бъде съставен АУАН за двете нарушения, още повече, че обстановката била по особена, поради настъпило преди това ПТП и необходимост от организиране на движението, с цел запазване на пътнотранспортното произшествие. В този момент водачът на автомобила се афектирал и заявил, че не е съгласен с нарушението. В тази връзка св. С. съставил АУАН № 838662/09.01.2023 г. за това, че на 09.01.2023 г. в 11:38 часа, в община ***, на път *** - *** *** - *** - *** - *** - *** - ***, при км. 32+800 в посока гр. ***, при управление на т.а. „***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД с ЕИК 204729651, извършил изпреварване на движещо се пред него МПС, пресичайки пътна маркировка тип М-8.1, както и за това, че по време на управления на т.а. не използвал обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила. Отразил също, че водачът бил сам в процесното МПС. АУАН бил съставен в присъствието на св. И., който е и свидетел очевидец на нарушението, освен свидетел при съставянето на акта, включително и в присъствието на жалбоподателя. След това жалбоподателят бил поканен за предявяване и връчване на АУАН, в който в графа „нарушител“ отразили, че отказва да го подпише, респективно да получи препис от същия.

За тези обстоятелства св. И. положил подписи в съответните графи. Жалбоподателят заявил, че ще се възползва от правото си да депозира писмени възражения срещу АУАН. В АУАН нарушенията били квалифицирани от контролния орган като такива по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Като доказателство иззели и контролния талон на автомобила.

За констатираното освен АУАН св. С. изготвил и докладна записка, която била входирана на дата 10.01.2023 г. до Началник сектор „ПП“ в ОД МВР ***.

На 09.02.2023 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетелят С. АУАН, началникът на сектор „ПП“ в ОД МВР – *** издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП за нарушаване на чл. 6, 2 т. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 07.04.2023 г., като на 21.04.2023 г. е депозирана жалбата против постановлението в РС Велико Търново, чрез системата за сигурно електронно връчване.

Изложената по - горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите С. В. С., А. В. И. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока от активно легитимирано лице, пред компетентния да я разгледа съд, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административното нарушение е предявен на жалбоподателя, на когото е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите на актосъставителя при съставяне на акта, но същият е отказал да се запознае с констатациите, както и да получи препис от него, което било скрепено с подписа на св. И. съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В законоустановения срок не постъпили възражения.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (заповедта на л. 9 до л. 11 от делото) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа изискуемите в чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и по същество в частта му по т. 1 от същото – за осъществено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за което е наложено наказние „Глоба“ в размер на 30 лева.

От показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е извършил маневра изпреварване на движещото се пред него пътно превозно средство в участък от пътя с надлъжна пътна маркировка единична непрекъсната линия. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ППЗДвП на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат единичната непрекъсната линия. От даденото в чл. 41, ал. 2 от ЗДвП определение за маневрата изпреварване следва несъмненият извод, че извършването на такава маневра е забранено в участък от пътя с надлъжна пътна маркировка единична непрекъсната линия.

Съществуването на такава пътна маркировка се установява и от приетата по делото схема на хоризонтална маркировка и пътна сигнализация на път II-55, общ. *** - „*** – *** – ***“ от км. 32+500 към км. 33+420, към дата 09.01.2023 г. Предвид това е правилен изводът на наказващия орган, че като е извършил изпреварването в участък от пътя с непрекъсната линия, жалбоподателят не е съобразил поведението с пътната маркировка, с което е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, респективно е осъществил състава на 3 административното нарушение по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП.

Доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон в частта по т. 1 от оспореното НП са неоснователни.

Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието по т. 1 от НП като административно нарушение по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, съответно е наложил на жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева.

Поради изложеното настоящата инстанция намира, че в тази му част – по т. 1, НП подлежи на потвърждаване.

По отношение на т. 2 от НП – за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

С наказателното постановление по т. 2 на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.

1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. По делото безспорно се установи, че на 09.01.2023 г. в 11:38 часа, в община ***, на път *** - *** - *** - *** - *** *** - *** - ***, при км. 32+800 в посока гр. ***, жалбоподателят е управлявал т.а. „***“ с рег. № ***, собственост на „***“ ООД с ЕИК 204729651, като по време на управлението не използвал обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобила. В този смисъл е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗАНН редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН от компетентно длъжностно лице. Същият отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. Жалбоподателят не сочи доказателства, че не е извършил нарушенията, за които е санкциониран, поради което АУАН има доказателствена сила относно отразените фактически обстоятелства. От друга страна описаната в АУАН и приета фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които съдът кредитира като логични и безпристрастни и им дава вяра.

Наказващият орган е квалифицирал правилно описаното деяние като административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и е наложил абсолютно определеното в тази разпоредби по вид и размер административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-1275-000062/09.02.2023 г. на Началник сектор „ПП“ в ОД МВР-***, с което на К. К. Г. от гр. *** е наложено административно наказание „Глоба“ в 4 размер на 30 лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновски административен съд в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5