Заповед за изпълнение № 827 от 23.04.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 23.04.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1045 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Д., районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Г. Д. С. ЕГН: **********, адрес ********** (столица), да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД ЕИК: **********, седалище и адрес на управление **********, сумите:

1 224,93 EUR (хиляда двеста двадесет и четири евро и 93 цента), представляваща неплатена предсрочно изискуема главница за периода от 10.06.2024 г. до 06.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса в размер на 20.82 евро /двадесет евро и 82 евро цента/-съобразно уважената част от претенцията и юрисконсултско възнаграждение – 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за следните суми:

749,06 EUR (седемстотин четиридесет и девет евро и 06 цента), представляваща договорна лихва - неплатено падежирало договорно възнаграждение, за периода от 10.06.2024 г. до 06.04.2026 г., ведно със законната лихва за период от 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,

460,21 EUR (четиристотин и шестдесет евро и 21 цента), представляваща еплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, ведно със законната лихва за период от 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,

885,90 EUR (осемстотин осемдесет и пет евро и 90 цента), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, ведно със законната лихва за период от 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 255,65 EUR (двеста петдесет и пет евро и 65 цента), представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на посочената дата,

15,34 EUR (петнадесет евро и 34 цента), представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата, 336,40 EUR (триста тридесет и шест евро и 40 цента), представляваща мораторна лихва лихва за забава, за периода от 11.01.2024 г. до 20.04.2026 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над – 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/ до претендирания размер от 168.70 евро /сто шестдесет и осем 1 евро и 70 евро цента/, както и сумата над 20.82 евро /двадесет евро и 82 евро цента/, за държавна такса до претендирания размер от 66.77 евро /шестдесет и шест евро и 77 евро цента/ .

Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № **********/19.07.2023 год. По силата на този договор длъжникът е получил заем в размер 2700 лв., които е следвало да върне за срок от 36 месеца, до 10.07.2026 год., на равни месечни вноски в размер от по 217.35 лв. (от които 87.75 лв. – общо за пакетите „допълнителни услуги“) съгласно погасителен план, годишен лихвен процент (ГЛП) 41% и годишен процент на разходите (ГПР) 49.05%. Допълнителните услуги– са на обща стойност 3159 лв. Няма данни, нито твърдения тези услуги да са били ползвани.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът констатира обоснована вероятност, че искането се основава на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП).

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави- арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя. С оглед горното процесният договор се подчинява на правилата на ЗПК и на чл.143 - 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита и по-конкретно дължимите от потребителя допълнителни разходи за услугите Фаст и Флекси. По същество това са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК би трябвало да са безплатни за потребителя. С тези плащания се покриват разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора.

Поради това стойността им следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В процесния договор за кредит това не е сторено, следователно посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност, с което се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, са около размера на предоставения кредит, поради което посочения в договора ГПР не е действителния. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В случая, както се посочи, в ГПР няма данни да са 2 включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст“ и „Флекси“, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита.

Освен това претенцията за такси по Тарифа за извънсъдебни събиране на вземането дължими в случай на забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора съдът счита, че за да е основателна една претенция за разходи за извънсъдебно събиране на задължения, трябва да се посочи какви точно са тези разходи - за какъв вид действия с точно посочване на времето и начина на извършването им и къде е удостоверен размерът им. В заявлението не се посочва какви действия е извършил заявителят по време, начин и място, с конкретен размер на всеки един разход, които са осъществени, за да се събере вземането му от длъжника. Такива извънсъдебни разходи са начислени, за да се прикрие действителното основание за плащането им и да не може да се установи, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещо-забавата на длъжника. По този начин извънсъдебните разходи представляват всъщност допълнителна възнаградителна лихва за заемодателя.

Според чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид изложеното съдът намери, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата, а именно по чл. 411, ал. 2, т.2, пр.1 ГПК- искането е в противоречие със закона, и по чл. 411, ал.2, т.3 искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

С оглед горното се отхвърлят всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита съобразно претендираната със заявлението главница.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.90 евро до 117,60 евро/.

Заявителят е претендирал /168.70 евро / 329,95 лева/. С оглед размера на претендираното вземане съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.91 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/, равняващо се на 80 лева. Освен това юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва и защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД IBAN: **********, валута на сметката: , име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: **********

3

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.