Акт от 13.10.2021, Административен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№561 гр.

Хасково, 13.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА при участието на секретаря Ангелина

Латунова като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева адм.д. № 952 по описа на Административен съд - Хасково за 2021 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на И.Б. - гражданин на М., против Решение № УПХ-401/07.09.2021 г. на И. орган към Държавна агенция за бежанците.

Оспорващият излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Материалната незаконосъобразност на административния акт се обосновава с твърдения за нарушения на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му.

Жалбоподателят сочи, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В решението не се съдържал нито един аргумент за това дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Обсъдени били въпросите, свързани с обстановката в М.. Никъде в решението не бил описан реалният му проблем. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт.

Нарушението на материалния закон се аргументира още с това, че подадената от жалбоподателя молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в М., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му. Органът обаче приел, че жалбоподателят не бил обект на репресии и нямало риск за живота и сигурността му в М.. Жалбоподателят твърди, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Оспорващият сочи, че заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила и бъде върнат обратно в М., щял да бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си в М. и че това била причината да напусне страната. Като незаконосъобразен се изтъква и извода на решаващия орган относно прилагането на чл. 9 от ЗУБ, която разпоредба представлявала транспониране на чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.

Заявява се, че обжалваното решение противоречи на административно-производствените правила и на материалните норми на чл. 13, ал.

1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и най-вече на чл. 9 от ЗУБ, поради което се моли същото да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.

ОТВЕТНИКЪТ – И. О. при ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ,

РПЦ – Харманли, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в депозирана по делото писмена защита, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, първата от които подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – София с № УРИ 105400-2280/09.08.2021 г., а втората - подадена чрез РПЦ – Харманли с вх. № 2116/19.08.2021 г., заведени в ДАБ под рег. № УП 18091/19.08.2021 г., жалбоподателят е поискал международна закрила от Република България.

В Регистрационен лист рег.№ УП 18091/19.08.2021 г. търсещият закрила е записан с имената И.Б., гражданство: М., роден на *** г. в М., гр. А., със същия постоянен адрес, религия – м., етническа принадлежност – а., без професия, със средно образование, ж., без документи за самоличност. В регистрационния лист са обективирани данни и за съпругата на чужденеца – Н. А., родена на *** г., с местонахождение към момента – РПЦ – Харманли.

С Писмо рег. № УП-18091/20.08.2021 г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.

С кандидата е проведено интервю по реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол рег.№ УП 18091/24.08.2021 г. В хода на интервюто жалбоподателят е потвърдил казаното при регистрацията и че не е използвал други имена. Заявил е, че заедно със съпругата си Н. А., с която били женени от 2020 година, били в РПЦ – Харманли.

Оженили се в Турция, като имали сключен само религиозен брак. Нямали деца.

Роднини в Европа нямал. Напуснал М. през 2019 година, легално, с паспорт за Турция със самолетен полет от град Казабланка до град Истанбул. Останал в град Истанбул до месец юли 2021 година. След това преминал в България. В Република България влязъл на 17.07.2021 г., нелегално през зелена граница. Били група от около 15 души. С автомобил стигнали до град София. Там останали един ден и се качили на влак за Драгоман, като тогава били задържани от полицията. Посочва, че бил заедно със съпругата си Найма - трябвало да стигнат първо до Сърбия, а след това в Италия.

Последният му адрес в М. бил в град А., където живял до напускането на страната.

Притежавал само мароканско гражданство. Нямал документи в себе си. Паспортът, с който напуснал легално М., останал в Турция. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил подавал досега молба за закрила. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявява, че е а.. Нямал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочва, че е м.. Нямал проблеми заради изповядваната от него религия. Нямал проблеми с официалната власт. Не членувал в политическа партия или организация. Не участвал в религиозни организации, общност, секта.

Родителите му, четиримата му братя и две сестри били в М.. Живеели в град А..

Нямали проблеми там. Заявява, че има средно образование. Бил общ работник.

Разказва, че напуснал М., за да подобри своя финансов статус. Работил като общ работник, но заплащането било много малко. Парите не му стигали да плаща наема за жилището, в което живеел, тъй като бил отделно от родителите си. Парите не му стигали и за храна. Доходите му не били достатъчни и решил да замине за Турция. В град Истанбул работил в завод за производство на бисквити и на други места, но парите, които изкарвал, били недостатъчно и едва стигали за месеца.

Със съпругата си се оженили в Турция, но родителите ѝ били против тяхната връзка. По-късно дошъл брат ѝ в Турция, а той също бил против тяхната връзка и се страхували да не им навреди и затова напуснал Турция със съпругата си. Решили да отидат в Италия, защото много негови сънародници били в Италия и били доволни от живота и работата там. Нямало заплаха, отправена лично към него. Върху него лично не било оказвано насилие. Подал молба за закрила в Република България, защото разбрал, че България предоставя хуманитарни статути. Заявил, че би се завърнал в М., не знае точно кога, ако животът и заплащането станат по-добри.

С Решение № УПХ 401/07.09.2021 г. на И. орган в

Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ Е. Ч., е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на И.Б. на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 13.09.2021 г., а жалбата срещу решението е подадена на 16.09.2021 г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Е.Д. Ч., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр.Харманли, определен със Заповед № РД05-766/09.12.2020 г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло неоснователни.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 19.08.2021 г., а оспореният акт е издаден на 07.09.2021 г. Ето защо съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр.

Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 10 изр. 2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.