Решение № 169 от 12.06.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. С., 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500252 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №294/31.03.2026г. по гр.д.

№5072/2025г. на С.ски районен съд, с което е осъден И. А. И. да заплаща, на основание чл.144 от СК, на дъщеря си Р. И. И. месечна издръжка в размер на 255,65 евро, считано от 14.02.2023г. до датата на завършване на висшето й образование, но не по-късно от навършването на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, както и И. А. И. е осъден на основание чл. 149 от СК да заплати на Р. И. И. издръжка за минало време в размер на 2147,43 евро за периода от 14.02.2022г. до 13.02.2023г. С решението са присъдени разноски на пълномощника на ищцата и ответника е осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 454,04 евро.

Производството пред С.ски районен съд се е развило след постановено Решение №716/01.12.2025г. по гр.д. №3033/2025г. по описа на ВКС, с което на основание чл. 307 от ГПК е отменено влязлото в сила Решение №195/14.09.2023г. по гр.д. №296/2023г. на Окръжен съд – С. и потвърденото с него Решение №614/20.07.2023г. по гр.д.

№604/2023г. на Районен съд – С. и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав.

Въззивната жалба е подадена от

1 ответника в първоинстанционното производство И. А. И. чрез пълномощника адв. М. Й. и с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение изцяло.

Въззивникът И. И. чрез пълномощника си адв. Й. твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно. Посочва, че се касае за издръжка на пълнолетен учащ, която не е безусловна. Безспорно, ищцата не е навършила 25 години и учи във висше учебно заведение, но не се доказали другите две кумулативни предпоставки: ищцата да е може да се издържа от доходите си или имуществото си и ответникът да може да дава издръжката без особени затруднения. Районният съд възложил доказателствената тежест относно доходите на ответника и тези на ищцата, на ищцата, като в хода на производството тези обстоятелства останали недоказани.

Дори липсвала декларация от страна на ищцата, че не може да се издържа от доходите си. От мотивите на съда не ставало ясно на база кои доказателства е приел, че ищцата няма доходи или имущество, от което да се издържа. Съдът не кредитирал показанията на свид. С. и свид. С.а относно липсата на постоянна работа на ответника и на регулярни доходи. Въззивникът посочва, че не се събрали доказателства за неговата трудова ангажираност и размера на получаваните от него доходи. Не ставало ясно как съдът приел, че работи на минимална часова ставка по 40 часа седмично и откъде е черпил информация за ставките на труд в Англия. При така установеното му финансово състояние – без постоянна работа и регулярни доходи, счита, че не е налице една от кумулативните предпоставки за плащане на издръжка. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищцата в първоинстанционното производство Р. И. И. чрез пълномощник адв. А. А..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба насрещната страна Р. И. чрез пълномощника си адв. А. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Посочва, че съдът е извършил преценка на нуждите на ищцата и наличието на всички предпоставки за уважаване на иска. Посочва, че учи редовно и не би могла да полага труд, от който да реализира доход за издръжка. Средства за нейното издържане предоставяла единствено майка й, която получавала МРЗ. В производството се доказали разходите й във връзка с обучението. От друга страна се установило, че ответникът пребивава трайно във Великобритания, като представените от него доказателства относно доходите му били избирателно представени. Дори и да получава минимално възнаграждение за труда си във Великобритания, то това не би го 2 затруднило да плаща исканата издръжка. Ответникът нямал други низходящи, които да издържа. С оглед изложеното, въззиваемата моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания.

В с.з., въззивникът И. А. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. М. Й., който поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения и моли за уважаването й.

В с.з. въззиваемата Р. И. И., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. А., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Във въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване на искове, както следва: иск за присъждане на издръжка на навършило пълнолетие дете, учащо във висше учебно заведение, редовна форма на обучение, с правно основание чл.144, предл. второ от СК и иск за присъждане на 3 издръжка за минало време за периода от 14.02.2022г. до 13.02.2023г., с правно основание чл.149 от СК.

І. По иска с правно основание чл.144 от СК:

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения на родителя. Преценката за последното обстоятелство е винаги конкретна и зависи от имуществото, доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.

В случая, по делото е безспорно установено, че ищцата в първоинстанционното производство Р. И. И. е пълнолетна /родена на 08.08.2002г./, учи редовно във висше учебно заведение - “Медицински университет – Пловдив“, Фармацевтичен факултет, като през учебната 2022г. – 2023г. е била записана във IІ-ви курс, редовна форма на обучение, а през учебната 2025г. – 2026г. е записана в V-ти курс, редовна форма на обучение и не е навършила 25-годишна възраст.

Въззивният състав намира, че по делото е установено, че ищцата няма други доходи /извън издръжката от родителите, по-точно от майката/, респ. имущество, от които да се издържа сама. Това обстоятелство се установява от една страна от показанията на свид. М. М., които съдът кредитира, като отчете роднинската връзка с ищцата /майка на ищцата/, като непротиворечиви, потвърдени от показанията на свид.

Д. и необорени от останалия, събран по делото доказателствен материал. От друга страна са събрани писмени доказателства – удостоверения от НАП и Община С., от които се установява, че ищцата няма регистрирани трудови договори, нито декларирано облагаемо имущество. Възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни.

Освен това следва да се посочи, че тъй като се касае за отрицателни факти, то в случай на оспорване от страна на ответника, той е следвало да докаже положителните факти – наличие на други доходи и имущество, от които ищцата да може да се издържа сама. По делото няма ангажирани доказателства от ответника - въззивник в тази насока. Поради това съдът приема, че ищцата отговаря на изискванията на чл.144 от СК за определяне на издръжка от страна на ответника.

Правилно районният съд е преценил всички потребности на ищцата, свързани с 4 възрастта, обучението й в редовна форма във висше учебно заведение в гр. Пловдив, необходимите средства за път, квартира /общежитие/, консумативни разходи, семестриални такси и за останалите й ежедневни нужди, като прецени, че са й необходими средства за закупуване на учебници и помагала, специфични пособия /манти, чехли, ръкавици/, храна, облекло и въобще необходимостта от задоволяване на нужди, свързани с необходимите условия за живот, физическото и духовното й развитие и обучение.

Следователно, първите три предпоставки за уважаване на исковата претенция са налице.

Последната предпоставка – възможността на родителя, от когото се иска издръжката, да може да я дава без особено затруднение, според съда е налице.

По отношение на доходите и възможностите на ответника – въззивник за заплащане на издръжка, следва да се посочи следното:

По делото е установено, че ответникът от 2010г. се е установил да живее и работи във Великобритания. През този период безспорно е сменил няколко работни места. От показанията на свидетелите, ангажирани от негова страна се установява, че продължава да работи, макар и според това, което самият той им е заявил /нямат преки и непосредствени впечатления/ - почасово, не на постоянна работа. Представените по делото справки за заплатено възнаграждение са само за м. април 2025г., т.е. избирателно представени от въззивника, като от тях може да се направи само извод за полагането от него труд почасово и стойността на часовата ставка – 12,21 паунда. От тези справки не може да се направи извода, че работата му е непостоянна.

Доказателства в тази насока няма ангажирани. Съдът не кредитира показанията на свидетелите С.и, тъй като те нямат преки и непосредствени впечатления, а заявяват само казаното им от въззивника. Поради това съдът приема, че макар и не на постоянна работа, ответникът си осигурява доход поне в минималния за Великобритания размер. Следва да се отбележи, че за да продължава вече повече от 16 години да живее във Великобритания – държава с много по-висок стандарт от този в Република България, то въззивникът има и си осигурява съответния доход, подволяващ му нормален живот във Великобритания.