Решение № 260027 от 10.02.2021, Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е № гр.Козлодуй, 10 февруари 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Козлодуйски районен съд, Втори състав в публично заседание на 8.02.2021 г. /Осми февруари две хиляди двадесет и първа година / в състав:

Районен съдия: Адриана Добрева при секретаря Стела Бочева като разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 245 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК: ********* със законен представител Димитър Димитров чрез пълномощник юрисконсулт Н.М., с която е предявен против Н.П.Р., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело № 1242/2019 г. по описа на Районен съд – Козлодуй за главница от 325.48 лева; възнаградителна лихва в размер на 14.21 лева за периода от 01.01.2019 г. до 03.04.2019 г.; мораторна лихва в размер на 17.34 лева за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г. и законната лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението в съда на 29.10.2019 г. до изплащане на вземането. Претендират съдебни разноски, включително направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 1242/2019 г.

Предявени са искове по чл. 422 ГПК за установяване на вземания, за които Районен съд - Козлодуй е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1242/2019 г., при хипотезата на чл.415, ал.2 т.2 ГПК – когато заповедта за изпълнение не е връена на длъжника, тъй като не е намерен на адресите съгласно адресната регистрация, нито чрез работодател, нито след залепване на уведомление по чл.47, ал.5 ГПК.

Ищецът твърди в исковата молба, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-16464978 ответникът Н.П.Р. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 13.11.2018 г. Н.П.р. е активирал предоставената му от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България кредитната карта № CARD-16465003, с максимален кредитен лимит в размер 700.00 лева. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.01.2019 г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 339.69 лева. Това принуждава кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на ищеца да потърси съдебна защита на вземането си.

Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по кредитната карта е размер на 339.69 лева, представляващо използваната главница в размер на 325.48 лева, както и договорна лихва от 01.01.2019 г. до 03.04.2019 г. върху използваната сума в размер на 14.21 лева.

Ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 17.34 лева за периода от 3.04.2019 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.10.2019 г. (дата на завеждане на дело – на подаване на заявлението по чл.410 ГПК). За събирането на посочените суми ищецът е предприел действия по съдебното събиране на вземането си, като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд -

Козлодуй. По частно гражданско дело № 1242/2019 г., е издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми: Главница – 325.48 лева, възнаградителна лихва – 14.21 лева, законна лихва за забава – 17.34 лева, общо: 357.03 лева.

При условие, че установителният иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът иска съда да приеме, че при условие на евентуалност предявява осъдителен иск. Излага съображения, че този осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Поради посочените обстоятелства ищецът иска съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумите присъдени в заповедно производство по частно гражданско дело № 1242/2019 г. по описа на Районен съд – Козлодуй - главница от 325.48 лева по револвиращ кредит; възнаградителна лихва в размер на 14.21 лева за периода от 01.01.2019 г. до 03.04.2019 г.; мораторна лихва в размер на 17.34 лева за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г. и законната лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението в съда на 29.10.2019 г. до изплащане на вземането. При условие на евенуалност се прави искане за осъждане на ответника да заплати горепосочените суми на ищеца. Претендират се и направените в съдебното и заповедното производство разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което моли съда да уважи предявените искове.

Ответникът се представлява по делото от назначения му от съда особен представител адвокат И.Л. ***. В срок е подал редовен писмен отговор, с който оспорва исковете по съображения, че претенциите за лихви са незаконосъобразни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 729 от

1.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1242/2019 г. по описа на РС – Козлодуй. Заповедта е връчена на длъжника - ответник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца - кредитор е налице правен интерес от предявяване на исковете за установявания на вземанията по процесния договор за потребителски кредит. Исковете са допустими, тъй като са предявени от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Правосубектността на ищеца се установява от представеното извлечение от Търговски и фирмен регистър от Търговски съд Париж.

Представено е заверено копие на сключен между страните по делото договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-16365003 от 19.10.2018 г. на л.17-22 в делото. По силата на т.1 и т. 2 от същия ищецът-кредитор издава на ответника

– кредитополучател кредитна карта Мастъркард с максимален лимит от 700.00 лева, при следната годишна лихва и такси за ползването му: лихвен процент – 35%, годишен процент на разходите – 44,90 %; месечна такса за обслужване /начисляваща се при трансакции и/или задължения в отчетния период/ - 4.00 лева; такса при теглене в брой от банкомат – 2 лева + 2 % от изтеглената сума; обезщетение за забава – в размер на законната лихва /ОЛП на БНБ + 10 %/. Кредитополучателят ще може да извършва трансакции /операции/ чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит, като всяка трансакция с кредитната карта представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит. Кредиторът се задължава и да издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца – т.12 от договора, като до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението се правят месечни погасителни вноски най-малко в размер на 60.00 лева – т.13 от договора..

Съгласно т. 15 от договора, кредиторът може да преразглежда размерът на лихвата и таксите всеки месец.

Влизането в сила на новите им размери става след обявяването им от кредитора на интернет страницата www.bnpparibas-pf.bg и съобщаването им на кредитополучателя. В случай, че последният не е съгласен с промените, кредитополучателят трябва да блокира картата си и да изплати задълженията си по посочените в последното издадено извлечение размери на лихва и такси. Всяка трансакция с кредитната карта след влизане в сила на новите лихва и такси означава, че същите са приети. Договорът е подписан от двете страни и не е оспорен от ответната страна.

Представена е и неоспорена от особения представител на ответника обратна разписка на л.36, от която се установява, че на 13.11.2018 г. ответникът е получил лично кредитната карта и приложение CARD-16465003 към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-16365003 от 19.10.2018 г.

Представена и приета като писмено доказателство по делото на л.42 е последна покана от 8.04.2019 г., изхождаща от ищеца-кредитор, с която ответникът е уведомен, че след като е използвал кредитната си карта е преустановил плащане на вноските по договора за револвиращ потребителски кредит на 1.01.2019 г. С писмото ответникът е приканен да изпълни доброволно задължението си в седмодневен срок от получаване на поканата. Не са представени доказателства поканата да е била връчена на ответника.

От приетото по делото заключение на вещото лице Г. Станоева, изготвило допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че първата и единствена трансакция с процесната кредитна карта е осъществена на 13.11.2018 г.

Усвоена чрез използването на картата е сума в размер на 282.31 лева за покупка на тази стойност.

Не е извършено плащане от длъжника по картата. Начислена е такса обслужване на картата -12.00 лева.

Изчислен е общия размер на задълженията по кредитната карта, както следва: 282.31 лева – главница; такса обслужване на катата – 12.00 лева за 3 месеца по 4.00 лева; 45.38 лева възнаградителна лихва изчислена за периода от 1.12.2018 г. до 3.04.2019 г. и мораторна лихва 17.34 лева за периода от 3.04.2019 г. до 11.10.2019 г..

При така установените факти настоящият състав намира, че волеизявленията на страните по делото са били насочени към пораждане на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Процесният договор е сключен на 19.10.2018 г. и попада в приложното поле на

Закона за потребителския кредит, като ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Съответно ищецът се явява кредитор, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред изключенията на чл.4 от ЗПК. Като вид търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, процесният договор попада и в приложното поле на Закона за защита на потребителите, съгласно чл. 24 от ЗПК, включително и нормите на чл. 143-146 ЗЗП. В тази връзка съдът следва да обсъди наведените от особения представител на ответника възражения за недействителност на процесния договор, основаващи се на разпоредбите на ЗПК макар и бланкетно наведени само като възражение за незаконосъобразност на клаузите за лихви по договора. При това следва да се съобрази, че за наличието на основания за нищожност на договора съдът е длъжен да следи и служебно, когато: е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; налице е противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.