Решение № 5471 от 27.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5471 гр. София, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100503584 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 420/08.01.2024 г., постановено по гр.д. № 22 814/2023 г. на СРС, ГО, 32 състав, е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявеният от А. И. Г. против „Пик нюз“ ЕООД иск по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от обидни и клеветнически твърдения, публикувани в статия от 29.03.2023 г. на електронен адрес: https://pik.bg/ със заглавие „Известен мошеник и беглец от правосъдието пляска на К. и А. от първия ред във Франкфурт и във Виена“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 28.04.2023 г., до плащането.

Подадена е въззивна жалба вх. № 30576/31.01.2024 г. на ищеца А. И. Г. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

Излага в жалбата, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че изнесената информация, че ищецът е “откраднал“ голяма парична сума от МХ Трейдинг, Германия и от М.Х., е вярна. Сочи, че е работил като брокер на Франкфуртската фондова борса през 2004 г. – 2005 г. и е осъществял сделки от името и за сметка на МХ Трейдинг, Германия, а сделките с акции били рисково начинание. В периода 16.02.2005 г. – 17.02.2005 г. ищецът и въззивник действително е сключил сделка с акции, която се оказала неизгодна за МХ Трейдинг, но е понесъл наказателна отговорност по силата на наложена от немски съд присъда. Изтъква обаче, че не се касаело за кражба. Деянието, за което ищецът бил признат за виновен, било по чл. 266 1 от немския НК за спекулиране с доверие. Оспорва да се е облагодетелствал от сделката. Твърди, че е набеден със статията в извършване на престъпление, което не е извършил. Оспорва ответникът да е извършил добросъвестно журналистическо разследване, а показанията на свид. Н. за извършено такова разследване били общи, неясни и неконкретни. Оспорва ответникът да е направил обстойно проучване и да е черпил информация от поне два независими източника. Поддържа, че в статията не е посочен източник, поради което цитираните в отговора на исковата молба предходни статии в други медии не са източници на ответника.

Сочи и че твърдението, че е “беглец от правосъдието“, също невярно и позорящо или клеветническо. Твърди, че не се укривал и е понесъл наказателна отговорност във връзка с присъдата от немския съд. Не му били налагани мерки за процесуална принуда, съдействал е на разследващите.

Позовава се и на обиди в статията, а именно това, че ищецът е наречен “мошеник“ и “крадец“. Сочи, че тези изрази накърнявали неговото достойнство и нямали общо с престъплението спекулиране с доверие.

Излага, че във връзка с клеветническите твърдения в статията и обидите, съдържащи се в нея, ищецът е търпял неимуществени вреди. Бил подложен на съмнение авторитетът му и моралните му ценности. Бил подрит авторитетът му на баща пред децата му на 15 и 17 г. Моли решението да бъде отменено, а искът – уважен в цялост.

Въззиваемият „Пик нюз“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 21.03.2024 г. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че ищецът е с постановена срещу него влязла в сила присъда от немски съд за престъпление, свързано със злоупотреба с пълномощия, за което е била сезирана и ПРБ. Поради това изнесените сведения в статията били верни, а изразяването на отрицателната оценка, основана на вярна информация, не е противоправно поведение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира, че решението е отчасти неправилно. Решението следва да бъде отменено в частта, с която е прието от СРС, че не съставляват обидни изказванията от статията, че ищецът е “известен мошеник“, “крадец“, “хитрия брокер - мошеник“, както и в частта, с която е прието, че не е клеветническо твърдението, че ищецът е “беглец от правосъдието“ и “издирван от правосъдието“. Настоящият състав намира, че съставляват обида изразите “известен мошеник“, “крадец“, “хитрия брокер - мошеник“, а неверни и позорящи са твърденията, че ищецът е “беглец от правосъдието“ и “издирван от правосъдието“.

Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен относно изложените в статията сведения за това, че ищецът е съден и признат за виновен за загуба на суми от МХ Трейдинг, Германия и от М.Х.; че е наложен запор на българско дружество, собственост на ищеца.

Предявен е от А. И. Г. против „Пик нюз“ ЕООД иск по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД за 2 осъждане на ответника да за плати на ищеца сумата от 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от обидни и клеветнически твърдения, публикувани в статия от 29.03.2023 г. на електронен адрес: https://pik.bg/ със заглавие „Известен мошеник и беглец от правосъдието пляска на К. и А. от първия ред във Франкфурт и във Виена“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 28.04.2023 г., до плащането.

Ищецът твърди, че в статията, поместена на сайта на ответника, се съдържат неверни и позорящи твърдения /“беглец от правосъдието“,

“издирван от правосъдието“, “ужилва с 1 млн евро немския гражданин М.Х. “, “брокерът е регистрирал фирма в София… веднага й е наложен запор“/, както и обиди / “известен мошеник“, “крадец“, “хитрия брокер - мошеник“ /.

Сочи че дори статии със сходно съдържание да са били публикувани преди процесната, то те не са посочени като източници в нея. Статията изразявала собствената позиция на автора. Оспорва да е бил издирван от правораздавателните органи на която и да е държава. Излага се в исковата молба, че ищецът не е нито политическа, нито публична личност и вследствие на обидите и клеветническите твърдения в статията е претърпял неимуществени вреди. За дълъг период ищецът бил разтревожен, притеснен, статията предизвикала неудобни въпроси и навредила на социалните му контакти. Също така децата на ищеца на 15 г. и на 17 г. били подлагани на подмятания и подигравки, а това поставило под съмнение авторитета му на баща.

Било засегнато доброто му име в обществото и достойнството му.

С отговора на исковата молба ответникът не спори статия от 29.03.2023 г. със заглавие „Известен мошеник и беглец от правосъдието пляска на К. и А. от първия ред във Франкфурт и във Виена“ да е публикувана на електронен адрес: https://pik.bg/, поддържан ответника, и да е със соченото в исковата молба съдържание.

Оспорва иска. Навежда, че статията е изготвена след извършено журналистическо разследване и информацията в нея е потвърдена от други лица и медии. Също така съществували предходни статии в други он-лайн платформи със сходно съдържание. Сочи, че информацията не е невярна – съществува влязла в сила присъда спрямо ищеца, както и не се съдържат в статията обидни изказвания.

Установява се следното по делото. Не е било спорно, а и се установява, че на 29.03.2023 г. е публикувана в сайта https://pik.bg/ статия със заглавие „Известен мошеник и беглец от правосъдието пляска на К. и А. от първия ред във Франкфурт и във Виена“. Ответникът не спори лица, на които е възложил работата, да са публикували статията на ел. адрес, който се поддържа от самия ответник.

Не е спорно, а и се установява, че материалът е със соченото в исковата молба съдържание. Озаглавен е „Известен мошеник и беглец от правосъдието пляска на К. и А. от първия ред във Франкфурт и във Виена“.

Излага се в печатния материал, че на две от събитията на българска политическа партия е присъствал ищецът, който е посочен по име и със снимка на лицето му в близък план. Ищецът е наречен “беглец от правосъдието“ и “издирван от правосъдието“. Сочи се в статията, че ищецът като брокер на борсата “ужилва“ с голяма парична сума немския гражданин М.Х. през 2005 г. Статията представлява изложение, в което се съдържат множество представени като цитати от интервю с М.Х. изказвания на последния. Според материала М.Х. наел ищеца като брокер, за да увеличи средствата на компанията МХ Трейдинг, търгувайки с акции от името на компанията. Като откъси от изказвания на М.Х., посочени в кавички, се излага, че 3 компанията и Х. били “ужилени“ с 1 млн евро от ищеца, което било “удар“, довел до загуби за компанията/фирмата. След установяване на загубите според статията ищецът “офейкал“/избягал в “България“. Ищецът бил “беглец от правосъдието“, както и “известен мошеник“, “крадец“, “хитрия брокер - мошеник“. Също така ищецът основал дружество и в България, но били наложени запори на сметките на последното.

Спорно между страните е дали в статията се съдържат клеветнически твърдения и обидни изказвания, както и дали във връзка с материала ищецът е претърпял неимуществени вреди, техният размер.

Издателят на печатно произведение носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител на друго лице на работата по съставяне на печатни материали, за вредите, причинени при изпълнението на тази работа. Въпросът кой е авторът на статията е без значение за отговорността на издателя, тъй като авторът на статията би могъл да носи отговорност на друго основание – по чл. 45 ЗЗД. Така Решение № 117 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 101/2008 г., III г. о., ГК.

Основателността на иска предполага сочените от ищеца засегнали го твърдения да са по своя характер клеветнически по смисъла на разпоредбата на чл.

147, ал. 1 НК.

Клевета представлява разгласяването на невярно, неотговарящо на обективната действителност, позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт относно увредения, който да е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Клеветническото твърдение засяга обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността и доброто име на човека в обществото. Дали дадено разглА.о обстоятелство е по характера си опозоряващо е предмет на изследване по всеки конкретен казус предвид начина на поднасяне на информацията, нейния характер и моментното състояние на обществените отношения.

За да е клеветническо, твърдението освен позорящо следва да е и невярно – да не отговоря на обективната действителност. В тежест на ответника съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже, че твърденията в статията са истина.

На следващо място, твърдението трябва да е освен невярно и позорящо и поднесено от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за фактите. Необходимо е разгласяващото лице да претендира, че знае обстоятелствата да са реализирани в обективната действителност и да са верни. Според задължителната практика на ВКС / решение № 557 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1599/09 г., ІІІ г.о. / отговорността за отразени чужди твърдения се изключва само когато източникът им е посочен и в текста коректно са предадени дадените сведения. Става дума за случаи, при които “изложените в публикувания материал факти безспорно възпроизвеждат казаното от посочените в материала лица пред автора на материала. Съдържанието на текста насочва към извод, че твърденията изхождат от други лица, които са посочени в статията, и в текста коректно е предадена дадената от тях информация“.

Обидните изказвания представляват унизителни за честта и достойнството на лицето квалификации. Оценките и мнението не подлежат на проверка за вярност.