Решение № 488 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100505990 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №115/04.01.2023г., постановено по гр. д. №12221/2022г. по описа на СРС, 51-ви състав, съдът е признал за установено по предявените от М. Г. И., ЕГН **********, срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК *******, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1, вр. чл.

124, ал.1 от ГПК, че същата не дължи на банката следните вземания: сумата от 8 181 лева, представляваща главница, сумата от 18,86 лева, представляваща такси и застраховки и сумата от 220,54 лева, представляваща съдебни разноски, за които суми по ч. гр. дело № 11494/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 52-ри състав е издаден изпълнителен лист от 27.03.2014г. в полза на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20217810401137/2021 г по описа на ЧСИ Г.Д. с рег.

№781 на КЧСИ и с район на действие Софийски градски съд, поради новонастъпило обстоятелство - погасяването им чрез плащания, като е отхвърлил предявените искове за разликата над 8 181 лева до пълния предявен размер от 9 798,58 лева или за сумата от 1 617,58 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2014г., 1 както и изцяло за вземането от 914,05 лева – договорна лихва за периода от 11.03.2013г. до 27.12.2013г. и за вземането от 295,27 лева – наказателна лихва за периода от 27.12.2013г. до 28.02.2014г., удостоверени в изпълнителния лист от 27.03.2014г.

Срещу постановеното първоинстанционно решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни.

С подадената от ищцата М. Г. И. се обжалва първоинстанционният акт в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.439 вр. с чл.124 от ГПК за разликата над 8 181 лева до пълния предявен размер от 9 798,58 лева или за сумата от 1 617,58 лева – главница, както и изцяло за вземането 914,05 лева – договорна лихва за периода от 11.03.2013г. до 27.12.2013г. и за вземането от 295,27 лева – наказателна лихва за периода от 27.12.2013г. до 28.02.2014г. В тази връзка се твърди, че доброволно платените на банката от солидарните длъжници по договор за кредит вноски в периода от 26.02.2015г. до 28.02.2019г. не представляват признание на целия дълг, поради което за неизплатената част от него погасителната давност не следва да се счита прекъсвана. Поддържа се, че фактът на извършване на частично плащане сам по себе си не обективира воля за признаване на целия дълг, стига да не е в изпълнение на вече сключено между кредитора и длъжника споразумение, с което последният е признал цялото вземане по дълга. Сочи се, че в случая не е налице подобно съглашение, като подадената от единия длъжник молба от 06.10.2015г. с изразена готовност за ежемесечно изплащане на суми представлява единствено предложение за разсрочване на съществуващ дълг, което прекъсва давността веднъж със самото подаване.

Заявява се също, че по отношение на вземанията по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение не се прилага погасителната давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД за присъдени с решение суми, поради което за главницата приложение намира 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД, а за лихвите- 3-годишната по чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Предвид посоченото се твърди, че процесните вземания са погасени по давност, като в условията на евентуалност, ако се приеме, че по отношение на главницата не е изтекъл предвиденият 5-годишен срок, се поддържа, че спрямо вземанията за лихви /договорна, наказателна и законна/ 3-годишната давност несъмнено е изтекла. В допълнение се изразява становище, че поисканите с молба от 15.01.2021г. изпълнителни действия не са годни да прекъснат давността, тъй 2 като към момента на подаването изпълнителното производство е било прекратено по право. Сочи се също, че молбата е била и нередовна, тъй като не е била платена дължимата държавна такса за извършване на тези действия.

С оглед на изложеното се отправя молба към съда за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и постановяването на нов съдебен акт, с който претенциите да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се оспорва основателността на подадената от ищцата въззивна жалба.

С подадената от ответника „Банка ДСК“ АД въззивна жалба се атакува решението в частта, в която са уважени предявените от ищцата искове. Твърди се, че районният съд неправилно е определил размера на недължимите към 05.07.2022г. от длъжницата суми, като не е съобразил приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Предвид изложеното се отправя молба за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, в което да бъде съобразен реалният размер на вземанията на банката.

В рамките на законоустановения срок е постъпил отговор на подадената възззивна жалба от ищцата, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и от представените доказателства се установява, че на 11.02.2011г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и М.

Г. И. като кредитополучател и И.П.И. като съдлъжник е сключен Договор за потребителски кредит експресо №*******.

На 27.03.2014г. СРС, 52-ри състав, на основание влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, изд. по гр. д. № 11494/2014г., е издал изпълнителен лист на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД срещу длъжниците М. Г. И. и И.П.И. за следните суми при условията на солидарна отговорност, а именно: 9 798,58 лева, ведно със законна лихва за периода от 05.03.2014г., 914,05 лева- договорна лихва за периода от 11.03.2013г. до 27.12.2013г., 295,27 лева- наказателна лихва да периода 11.03.2013г. до 27.02.2014г., сумата от 18,86 лева- такси и застраховки, както и съдебни разноски от 220,54 лева.

3

Въз основа на този изпълнителен лист с молба от 11.11.2014г. банката е поискала образуването на изпълнително дело №20147810401126 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. №781 на КЧСИ, както и предприемането на конкретни действия за събиране на вземанията .

Със запорни съобщения от 20.11.2014г., адресирани до „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Юробанк България“ АД ЧСИ Г.Д. е наложил запори върху всички вземания към банките на М. Г. И., включително наети от същата банкови касети и сейфове до размера на сумите по изпълнителния лист. Видно от приложените разписки съобщенията са получени на 25.11.2024г.

Със запорно съобщение от 20.11.2014г., адресирано до „Е.Е.“ ООД, ЧСИ Д. е наложил запор върху всяко възнаграждение за труд, получавано от длъжника М. Г. И., изплащано от търговското дружество. Видно от удостоверяването, направено върху приложеното известие, съобщението е получено на 26.11.2014г., като с писмо от 27.11.2014г. дружеството е уведомило съдебния изпълнител, че признава вземането, върху което е наложен запор за основателно.

На 30.01.2015г. в кантората на ЧСИ Д. е постъпила молба от взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за вдигане на запора върху трудовото възнаграждение на М. Г. И. поради поет от нея ангажимент за доброволно погасяване на задължението с ежемесечни вноски. Със съобщение от 02.02.2015г. ЧСИ е уведомил „Е.Е.“ ООД, че наложеният на 26.11.2024г. запор се вдига.

На 10.09.2015г. в кантората на ЧСИ Д. е постъпила молба от взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на М. Г. И. поради неизпълнение на поетото от нея задължение за доброволно погасяване на вземанията. Със запорно съобщение от 11.09.2015г. адресирано до „Е.Е.“ ООД, ЧСИ е наложил повторно запор върху всяко възнаграждение за труд, получавано от М. Г. И., изплащано от търговското дружество. С писмо от 24.19.2015г. последното е уведомило съдебния изпълнител, че признава вземането, върху което е наложен запор за основателно.

На 21.10.2015г. в кантората на ЧСИ Д. е постъпила молба от взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за спиране на изпълнителното 4 производство и вдигане на наложените запори на основание сключено с длъжниците споразумение за доброволно плащане на задълженията. Със съобщение от 21.10.2015г. ЧСИ Д. е уведомил „Е.Е.“ ООД, че наложеният на 17.09.2015г. запор се вдига.

На 08.01.2016г. в кантората на ЧСИ Д. е постъпила молба от взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за възобновяване на изпълнителните действия поради неизпълнение от страна на длъжниците на задължението за доброволно плащане на дължимите суми. Със запорно съобщение от 11.01.2016г. адресирано до „Е.Е.“ ООД, ЧСИ Д. е наложил отново запор върху всяко възнаграждение за труд, получавано от М. Г. И., изплащано от търговското дружество. С писмо от 18.01.2016г. последното е уведомило съдебния изпълнител, че считано от 04.01.2016г. трудовото отношение на длъжницата е прекратено.

На 18.02.2016г. в кантората на ЧСИ Д. е постъпила молба от взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за вдигане на наложените по изпълнителното дело запори и отлагане на насрочения опис поради поет от длъжниците ангажимент за доброволно плащане на дълга.

На 02.06.2016г. в кантората на ЧСИ Д. е постъпила молба от взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за възобновяване на изпълнителните действия поради неизпълнение от страна на длъжниците на задължението за доброволно плащане на дължимите суми. Със запорно съобщение от 03.06.2016г. адресирано до „Е.Е.“ ООД, ЧСИ Д. отново е наложил запор върху всяко възнаграждение за труд, получавано от М. Г. И., изплащано от търговското дружество. С писмо от 13.06.2016г. последното е уведомило съдебния изпълнител, че считано от 04.01.2016г. трудовото отношение на длъжницата е прекратено.

На 23.01.2017г. в кантората на ЧСИ Д. е постъпила молба от взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за предприемане на изпълнителни действия срещу М. Г. И. и И.П.И. поради неизпълнение на поетия от тях ангажимент за доброволно изпълнение чрез налагане на запор върху трудовите им възнаграждения. В нея е посочено, че остатъкът от дълга е в размер на главница- 5 833,58 лева, лихва -3 695,53 лева и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.

На 03.02.2017г. в кантората на ЧСИ Д. е постъпила молба от взискателя 5

„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за вдигане на наложения по изпълнителното дело запор на трудовото възнаграждение на И.П.И. и отлагане на насрочения опис поради поет от последния ангажимент за доброволно плащане на дълга. Към нея е приложена и молба с дата 01.02.2017г. от И.П.И. до юрк. Т., в която същият посочва, че е запознат с размера на задълженията си, тяхната изискуемост, образуваното изпълнително дело и дължимите такси към ЧСИ. С нея същият отправя молба за спиране на изпълнителното производство и вдигане на наложения върху трудовото му възнаграждение запор, завявайки, че поема ангажимент за доброволно погасяване на задълженията си с ежемесечни вноски в размер на 200 лева, посочвайки, че първата от тях вече е заплатена през февруари 2016г.

На 28.04.2017г. в кантората на ЧСИ Д. е постъпила молба от взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с която съдебният изпълнител се уведомява, че размерът на дълга на М. Г. И. и И.П.И. по изпълнителното дело е главница от 5 187,58 лева, лихва до 25.04.2017г.- 3 874,45 лева и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.

На 15.01.2021г. в кантората на ЧСИ Д. е постъпила молба от „Банка ДСК“ АД /правоприемник на взискателя „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/, с която е поискала да бъдат извършени справки относно имуществото на длъжниците и да се пристъпи към принудително събиране на вземанията чрез налагане на запори, респ. възбрани. На основание чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да определи способа за изпълнение.