Решение № 1479 от 01.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1479 гр. Пловдив, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330103700 по описа за 2023 година намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата В. П. И. не дължи на ответника „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, парична сума в размер на 6067,50 лева, представляваща такса за експресно разглеждане по договор за потребителски кредит № *** г., сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че В. И. е страна по договор за потребителски кредит *** г., сключен с „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД. На 05.09.2022 г. ищцата получила покана за изпълнение от ответника, с която той претендирал да му заплати по този договор главница от 2083,37 лева, лихва от 1432,50 лева, такса за експресно разглеждане от 6067,50 лева и разходи за извънсъдебно събиране на вземането, която покана съдържала предупреждение, че при неизпълнение на задълженията, ответникът ще „стартира всички предвидени от закона действия – завеждане на гражданско дело, образуване на изпълнително производство пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ), опис и публична продан на имуществото, налагане на запори“. Ищецът намира, че не дължи търсената му сума от 6067,50 лева – такса за експресно разглеждане, понеже вземането се основавало на клауза, която нарушавала изискванията на ЗЗП (чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП), както и изискванията на ЗПК (чл. 10а и чл. 19, ал. 4 от ЗПК). Твърди се, че тази такса била за действие по усвояване и управление на кредита и за нея не се дължало отделно възнаграждение съгласно чл. 10а от 1

ЗПК, а следвало да се включи в ГПР, което не било сторено. По този начин се заобикалял лимитът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Отделно от това, клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Въз основа на всички тези доводи вземането на ответника за такса за експресно разглеждане в претендирания в поканата размер от 6067,50 лева не съществувало. Иска се от съда да уважи иска. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, с който се оспорва иска по основание и размер.

Оспорва изобщо да е бил сключен соченият от ищеца договор за кредит. Иска се от съда да отхвърли иска. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, съобрази възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото са представени преписи от покани-уведомления за доброволно изпълнение от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД до ищцата, в които е посочено, че са изпратени чрез адв. Б. С. (процесуален представител на ответника по делото) и които съдържат изявление, че по договор за кредит *** г. В. И. дължи на дружеството главница от 2083,37 лева, лихва от 1432,50 лева, такса за експресно разглеждане от 6067,50 лева, както и разходи за извънсъдебно събиране на задължението, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като извърши справка в счетоводството на ответното дружество и където другаде намери за необходимо, да отговори за въпроса, дали между страните е сключван договор за кредит № 2655 и при какви параметри. В приетото заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като пълно и компетентно изготвено, се посочва, че то се е снабдило с информация от ищцата и от ЦКР, но ответното дружество отказало да му съдейства – поради това експертът е работил и е дал заключение въз основа на наличните данни.

Той посочва, че към ЦКР при БНБ се подава информация, че договор **** г. съществува. Че според изчисленията на вещото лице изтеглената главница е в размер на 3000 лева, а общата сума за връщане е в размер на 13800 лева.

Кредитът е следвало да се погасява на равни месечни вноски, които са включвали както главница и лихва, така и съответната част от разсрочената такса за експресно разглеждане по кредита. ГПР по кредита възлиза на 151 % с включена такса за експресно разглеждане, а поради липсата на съдействие на ответника е невъзможно да се изчисли ГПР без тази такса.

От обсъжданото заключение се установява, следователно, че ответникът е създал пречки за установяване на правнорелевантния факт на сключването на договора за кредит и параметрите му. Поради това, като се съобразят 2 останалите изводи на вещото лице и събраните по делото писмени доказателства, следва да се приложи последицата на чл. 161 от ГПК. Така, съдът приема за установено, че между страните по делото е сключен договор за кредит *** г., по силата на който дружеството претендира извънсъдебно от ищцата заплащането на предвидената в същия такса за експресно разглеждане в размер на 6067,50 лева.

Възраженията на ответника, касаещи приложението на разпоредбите на чл. 154 и чл. 190 от ГПК, се намират за неоснователни. Въпреки че с определението на съда по чл. 140 от ГПК ответникът е бил задължен да представи по искане на ищеца договор за кредит SO № 2655/09.08.2021 г., той не е сторил това. Не го е представил и на назначения от съда експертсчетоводител. Никога не е имало съмнение, че всяка от страните по делото може да иска по реда на чл. 190 от ГПК съдът да задължи насрещната страна да представи намиращ се у нея документ, от който да се установят неизгодни за тази страна факти. Приложението на тази разпоредба при направено своевременно искане съставлява изпълнение на чл. 154 от ГПК, а не нарушение, както твърди ответникът. Няма правило, което да ограничава способите на доказване на твърдения от ищеца договор до представянето на същия като писмено доказателство. Последното представлява възможност, но не и задължение на страната. Процесуалният кодекс урежда алтернатива за нея, ако тя не разполага с документа, но знае, че той се намира при ответната страна – тя може да направи искане по чл. 190 от ГПК и по този начин да докаже претенцията си. Ирелевантно за приложението на чл. 190 от ГПК е дали у направилата искане страна някога е имало препис от документа.

По правото:

Като взе предвид характеристиките на процесното съглашение, и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител, и предвид обстоятелството, че една договорна клауза не може да е нищожна на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е), съдът намира, че първо следва да се разгледа доводите за недействителност по закона с най-тесен обхват – ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Таксата за експресно разглеждане се намира да съставлява разход по управление и усвояване на кредита. Тези действия не съставляват отделна от 3 кредитирането услуга, за която кредиторът би имал право на отделно възнаграждение (чл. 10а от ЗПК), а попадат в обхвата на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР към ЗПК, чийто цифров израз е ГПР. Вещото лице е констатирало, че при съобразяване на таксата като част от ГПР, последният възлиза на 151 %, а поради липсата на съдействие от ответника не може въз основа на наличните данни да установи какъв е размерът на ГПР без тази такса. Изложеното обаче е достатъчно, за да се установи, че в процесния случай е налице флагрантно нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“ ГПР от 151 % в пъти надвишава законовия лимит.

Предвид изложеното, на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна.

Търсената чрез изпращане на покани за изпълнение въз основа на нея парична сума от 6067,50 лева не се дължи от потребителя.

Искът се явява доказан в своето основание и размер и като такъв следва да се уважи.

Само за пълнота следва да се отбележи, че претендираната извънсъдебно по силата на договора такса за експресно разглеждане в размер на 6067,50 лева надвишава двойно стойността на установената от вещото лице главница от 3000 лева, а почти тройно – претендираната извънсъдебно главница от 2083,73 лева. Изложеното съставлява самостоятелно основание за нищожността на същата поради противоречие с добрите нрави: размерът й е необосновано висок и не е еквивалентен на насрещната престация на кредитора, респ. таксата по своя характер представлява скрито възнаграждение за кредитора, което оскъпява кредита и обогатява кредитора неоснователно.

По разноските:

С оглед изхода от спора на В. И. следва да се присъдят разноските за производството в размер на 767,70 лева, включващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 480 лева с включено ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между страните, че В. П. И., ЕГН: **********, не дължи на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК: 200604885, парична сума в 4 размер на 6067,50 лв. /шест хиляди шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща такса за експресно разглеждане по сключен между страните договор за кредит ***

ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК: 200604885, да заплати на В. П. И., ЕГН: **********, парична сума в размер на 767,70 лв.

/седемстотин шестдесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, да заплати на адв. М. В. М., вписан в АК - ***, на основание чл. 38 от ЗАдв, сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за безплатно оказано на ищеца адвокатско съдействие в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________ 5