Решение № 146 от 30.01.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Велико Търново, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110102676 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 439,ал.1 от ГПК ,вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.

Ищцата С. С. Й. твърди, че изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ В.Г. е образувано срещу С. И. Ж., починал на **.**.**** г. Посочва, че на **.**.**** г. върху сметката и бил наложен запор, като от банката и дали информация , че запорът е наложен от ЧСИ В.Г.. При посещението си в кантората му и връчили покана за доброволно изпълнение и тогава тя разбрала за дълга на нейния наследодател, срещу когото бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4220/2010 г. на ВТРС. Заявява, че ответникът „ ***“ ЕАД сключил договор за цесия с „***“ АД на **.**.**** г., като последния придобил вземането срещу нейния наследодател. Твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани действия, годни да прекъснат давността, поради което вземането е погасено по давност. Моли съда да приеме за установено, че вземането по издадения изпълнителен лист в размер от 2089,89 лева не подлежи на принудително изпълнение поради погасяването му по давност. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Н. от ВТАК поддържа исковата претенция. Претендира разноски.

Ответникът „***“ ЕАД, гр. **, понастоящем „***“ ЕАД е депозирал в 1 срок отговор на исковата молба, в който заявява неоснователност на иска.

Излага, че давността не е изтекла, като развива съображения, основани на тълкувателните решения на ВКС. Посочва извършените изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Счита иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа отговора.

Ответникът «***» АД, гр.*** не е депозирал в срок отговор на исковата молба. В съдебно заседание не изпраща представител.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По ч.гр.д.№ 4220/2010 г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение, а въз основа на нея изпълнителен лист № 3918/28.10.2010 г. в полза на „ ***“ ЕАД срещу С. И. Ж. за сумата от 1950,87 лева, от която 1677,97 лева главница и мораторна лихва от 272,90 лева, ведно със законна лихва върху главницата от **.**.**** г. до окончателното изплащане и направени по делото разноски за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение от общо 139,02 лева. По молба на взискателя от **.**.**** г. е образувано изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ В.Г.. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника на **.**.**** г. На **.**.**** г. е наложен запор върху пенсията на длъжника. С молба от **.**.**** г. „***“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател, тъй като е придобил вземането срещу длъжника по силата на договор за цесия от **.**.**** г., сключен с „***“ ЕАД. Поискано е извършването на опис на движими вещи в дома на длъжника и на ЧСИ са възложени на основание чл.18 от ЗЧСИ всички необходими действия. На **.**.**** г. е направена справка в НБД от ЧСИ, от която е видно, че длъжникът е починал. На **.**.**** г. взискателят е депозирал молба до ЧСИ, с която е поискал да се извърши справка от „ГРАО“ и да се конституират наследниците на починалия длъжник в качеството на длъжници по делото. На **.**.**** г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до С. И. Ж. за насрочен опис на движими вещи на **.**.**** г.

На **.**.**** г. взискателят е поискал от ЧСИ да насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника С. И. Ж.. На **.**.**** г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до С. И. Ж. за насрочен 2 опис на движими вещи на **.**.**** г. На **.**.**** г. взискателят е поискал насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи в домовете на длъжниците по приложен списък, като един от тях е С. И. Ж.. На **.**.**** г. взискателят е поискал от ЧСИ да изиска удостоверение за наследници на починалия длъжник и да ги конституира в качеството на длъжници по изпълнителното дело. На **.**.**** г. е извършена справка от ЧСИ , от която е видно, че длъжникът е починал на **.**.**** г. С разпореждане от същата дата- **.**.**** г. ЧСИ е спрял изпълнителното дело поради смърт на длъжника; изискал е справка за наследниците и конституирането им като страни по делото, както и връчване на ПДИ или съобщение за образуваното изп.дело до наследниците с указания до тях относно приемането/отказа/приемането по опис на наследството. На **.**.**** г. до ЧСИ е изпратено удостоверение за наследници на починалия длъжник. На **.**.**** г. е изпратено съобщение до С. С. Й., с което тя е уведомена за изпълнителния лист срещу наследодателя, задълженията до момента, поканена е да плати доброволно, ако е приела наследството, като са разяснени възможностите относно приемането, или отказа от наследство. Уведомена е за възможно принудително изпълнение срещу нейна собственост. Няма данни съобщението да е достигнало до адресата. На **.**.**** г. взискателят е поискал налагането на запор върху сметки и вземания на конституираните наследници на починалия длъжник. На **.**.**** г. с разпореждане ЧСИ е възобновил производството; конституирал е наследниците на починалия длъжник – П. С. Ж. и С. С. Й. и е разпоредил проверка относно приемането на наследството от наследниците, както и изпращане на ПДИ или съобщения за образуваното изп.дело. На **.**.**** г. до ищцата и другия наследник-П. С.

Ж. са изпратени съобщения от ЧСИ. Изпратени са съобщения за налагане на запори на сметки на С. С. Й. до „***“ ЕАД и „***“ АД, а по отношение на П.

Ж.- до „***“ АД.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълнението, като се позовава на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на процесния изпълнителен лист, именно изтичането на предвидената в закона 3 давност, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл.

439 ГПК условия. Ищцата е наследник на С. И. Ж., починал на **.**.**** г. в хода на образуваното срещу него изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ В.Г.. Ищцата е конституирана като длъжник с нарочно разпореждане на ЧСИ от **.**.**** г. , като на същата дата спрямо нея е предприето изпълнително действие- налагане на запор върху сметки в „***“ и в „***“ АД. Горното обосновава правния и интерес от предявяване на иска по чл.439 от ГПК, уважаването на който има за последица да се приеме със сила на пресъдено нещо, че вземането по изпълнителното дело е погасено по давност. Исковата молба е предявена срещу двама ответници- „***“ ЕАДцесионер по договор за цесия от **.**.**** г. , с настоящо наименование „***“ ЕАД и „***“ АД – правоприемник на цедента по договора за цесия –„***“ ЕАД. Тъй като след продажбата на вземането негов носител става цесионера, в производството по чл.439 от ГПК цедента и цесионера не са необходими другари, а от друга страна, в исковата молба не се сочат някакви особени обстоятелства, които да налагат СПН да се разпростре и спрямо цедента, то съдът намира, че производството следва да се прекрати по отношение на втория ответник. Това е така, защото ищцата няма правен интерес да предяви иска срещу този ответник, тоест, липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск срещу „***“ АД.

Оспорва се вземане, което е признато по съдебен ред с издаването на заповедта за изпълнение, поради което то се погасява с изтичане на общата петгодишна давност съгласно чл. 117,ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай следва да се съобразят задължителните постановки на ППВС № 3/18.11.1980 г., ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 3/28.03.2023 г. по т.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като изпълнително дело №* **на ЧСИ В.Г. е образувано през **** година. Според ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В т. 10 от ТР № 2/26.06. 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за 4 събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. , както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на документи и книжа и др. Върховният съд е приел, че в рамките на изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, или бездейства, като не иска предприемането на действия във връзка с принудителното изпълнение и в този аспект с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., с което е направено противоположно по смисъл тълкуване.

Последното ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС дава задължителното разрешение, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производство се установи, че изпълнително дело № 225 е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС през 2011 година. Както бе посочено по-горе, погасителната давност за вземания по изпълнителни дела, образувани до приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е текла съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВС и такава съобразно ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС е започнала да тече от 26.06.2015 г. На 28.06.2015 г. е настъпил юридически факт с правно значение – длъжникът е починал. При настъпила смърт на длъжника изпълнителното производство спира на основание чл. 432,ал.1,т.3, вр. с чл. 229,ал.1, т. 2 от ГПК, като в случая не е налице предвиденото в разпоредбата изключение / продан на недвижим имот, за която вече е направено обявление/. Спирането настъпва ex lege, без да е необходимо нарочно постановление на съдебния изпълнител, като в тази връзка следва да се уточни, че разпореждането на ЧСИ , с което спира изпълнителното дело на основание чл.229,ал.1,т.2 от ГПК е от 19.07.2023 г. – осем години след смъртта на длъжника и шест години след като ЧСИ е узнал за това, видно от приложената справка, направена от ЧСИ на 4.08.2017 г. в 10:33 часа. / л. 53 от ИД/. Естествена последица от настъпилата смърт на длъжника е невалидността на извършените изпълнителни действия срещу 5 него –насрочените описи на движими вещи на **.**.**** г. , **.**.**** г. , **.**.**** г. , които не могат да прекъснат давността. Макар взискателят да е поискал конституиране на наследниците на починалото лице като длъжници по изпълнителното дело още с молбата от **.**.**** г., по която няма произнасяне или предприети действия от ЧСИ до момента, в който те са конституирани с разпореждането от **.**.**** г., взискателят е продължил да иска извършване на изпълнителни действия спрямо починалия длъжник С.

И. Ж. / подадени са молби за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника С. И. Ж. от **.**.**** г. и от **.**.**** г./.

Съдът намира, че след като взискателят е знаел за смъртта на длъжника на **.**.**** г. и въпреки подадената молба и бездействието на ЧСИ, не само, че не е бил активен с искането си да се издирят наследниците и те да се конституират като длъжници, а е продължил да иска извършване на изпълнителни десйтвия спрямо починалия, то от тази първа дата- **.**.**** г. е започнала да тече погасителна давност за изпълняемото право спрямо наследниците на починалото лице. Това е така, защото бездействието на взискателя не може да продължава неограничено във времето. От **.**.**** г. до налагането на запор върху сметките на ищцата на **.**.**** г. няма изършени каквито и да е действия от ЧСИ , годни да прекъснат давността, поради което съдът приема, че общата петгодишна погасителна давност за вземането е изтекла на **.**.**** г. , като се вземе предвид, че за периода **.**.**** г.- **.**.**** г. давност не е текла съгласно чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от **.**.**** г.). Изложеното води до извода, че иска е основателен и доказан и следва да се уважи. Следва да се приеме за установено спрямо „***“ ЕАД, сега с наименование „***“ ЕАД, че ищцата в качеството на наследник на починалия С. И. Ж. не дължи вземането по изпълнителен лист, издаден за сумата от общо 2089,89 лева по ч.гр.д.№ 4220/2010 г. на ВТРС , предмет на изпълнение по изп.дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ В.Г., поради погасяването по давност на изпълняемото право.