Решение № 695 от 22.06.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Перник, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720100583 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на ГР. В. ГР., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. А.Ц., срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК: 202317122, в качеството му на приобратател /цесионер/ по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.06.2012 г. между „Банка ДСК“ АД и ответното дружество, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника: сумата от 5226.31 лева, представляваща просрочена главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.05.2006 г., сключен между „Банка ДСК“ АД като заемодател и ГР. В. ГР. като заемополучател, обективирана в изпълнителен лист от 29.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 2493/2010 г. по описа на Пернишкия РС и претендирана по изп.д. № 146/2010 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, поради погасяването на задължението по давност.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е било образувано ч.гр.д.

№ 2493/2010 г. по описа на Пернишкия РС от „Банка ДСК“ АД като в хода на същото е издаден изпълнителен лист. Посочва се, че въз основа на изпълнителния лист по молба от 05.05.2010 г. на взискателя „Банка ДСК“ АД е образувано изп.д. № 146/2010 г. при ЧСИ Соня Димитрова за обективираните в изпълнителния лист суми, сред които и процесната сума за главница. Уточнява се, че същите са прехвърлени впоследствие на ответника чрез договор за цесия. Посочва се, че по изпълнителното дело е извършвано проучване на имущественото състояние на длъжника като са налагани и запори. Излагат се подробни доводи, че въпреки това изпълнителното дело е 1 прекратено по правно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – на 13.05.2016 г., доколкото в периода от 13.05.2014 г. до 13.05.2016 г. не са искани изпълнителни действия.

На следващо място се излагат и подробни доводи, че процесната сума е погасена по давност, доколкото след приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителни действия не са искани, а след перемцията ново изпълнително дело не е образувано. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска предявените исковe да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: молба за образуване на изпълнително дело, изпълнителен лист, запорни съобщения, покана за доброволно изпълнение, сметка и молба.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск изрично се признава /ако бъде приет за допустим/ – като дружеството не оспорва и размера на претенцията. Твърди се, че срещу ищеца действително е било образувано ч.гр.д. № 2493/2010 г. на РС Перник, а впоследствие въз основа на издадения изпълнителен лист и изпълнително дело № 146/2010 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова – от цедента на ответното дружество. В тази връзка се признава и сключването на договор за продажба и прехвърляне на вземания.

Поддържа се обаче, че след перемиране на изпълнителното дело дружеството не е предприемало допълнителни действия по принудително събиране на сумите. В тази връзка се твърди, че действително правото на принудително изпълнение е погасено като вземането съществува единствено в естествено състояние, което не е пречка за доброволно плащане.

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца. Поддържа се, че ответното дружество не е станало повод за завеждане на делото, доколкото след перемирането на изпълнителното дело не е предприемало други действия по принудително изпълнение срещу ищеца. В тази връзка се иска при присъждане на разноските съдът да съобрази правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК – като възложи всички разноски по делото в тежест на ищеца.

С отговора са представени писмени доказателства: договор за кредит с погасителен план и общи условия, заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, молба за образуване на изпълнително дело, договор за прехвърляне на вземания с приложения към него и молба за конституиране по изпълнително дело,

В хода на производството по делото е приобщено копие от изп.д. № 146/2010 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова.

В съдебно заседание, проведено на 30.05.2022 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. НЕ се прави искане за постановяване на решение при признание на иска.

Процесуалният представител на ответника изразява писмено становище, 2 че искът е недопустим. При условие, че същият бъде приет за допустим, то искът се признава. Претендират се разноски. Възразява се срещу разноските на насрещната страна.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 146/2010 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, от праводателя на ответното дружество „Банка ДСК“ АД е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК срещу ищеца за вземанията, главницата сред които е предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед от 29.03.2010 г. по ч.гр.д. № 2493/2010 г. по описа на РС Перник. Доколкото е допуснато незабавно изпълнение на вземанията по делото е издаден изпълнителен лист от 29.03.2010 г. Въз основа на последния по молба на праводателя на ответното дружество от 05.05.2010 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Соня Димитрова, като на последния е възложено да извърши действия по принудително изпълнение – в това число като наложи запори и възбрани след съответния проучвания на имущественото състояние на длъжника.

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 14.05.2010 г. – връчена на длъжника чрез лице от домашните на 28.06.2010 г. .

Установява се също, че на 14.05.2010 г. въз основа на запорно съобщение от ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Впоследствие на 28.06.2010 г. са наложени запори и на три броя МПС на длъжника. По изпълнителното дело е съставен и протокол за опис от 07.07.2010 г. като в същия е отразено, че длъжникът не е открит.

Междувременно по изпълнителното дело от длъжника е събрана сумата от 258.97 лева – на 17.05.2010 г. и сумата от 42 лева – на 27.07.2010 г.

На следващо място по изпълнителното дело се установява, че от длъжника ищец Г.Г. е постъпило възражение от 27.05.2010 г. срещу заповедта за изпълнение. Предвид липсата на данни по изпълнителното дело настоящият състав извърши служебна проверка в деловодната програма на Пернишкия РС и установи, че предвид възражението и въз основа на искова молба на „Банка ДСК“ АД срещу Г.Г. е образувано гр.д. № 391/2012 г.

Същото е приключило с Решение № 604/31.05.2013 г., с което предявените искове са уважени в пълен размер вкл. относно главницата по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Решението е влязло в законна сила на 02.07.2013 г. като същото е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца – ответното дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

Междувременно от взискателя по изп.дело № 146/2010 г. е подаден молба за налагане на запор от 28.01.2011 г. на трудово възнаграждение като 3 такъв е наложен на 03.02.2011 г.

На последно място липсва спор, а и от материалите по изпълнителното дело – молба от 13.05.2014 г. е видно, че първоначалният взискател „Банка ДСК“ АД е прехвърлил процесните вземания чрез договор за цесия на ответника по делото. В тази връзка последният е депозирал посочената молба за конституирането му като взискател и е възложил на ЧСИ действията по чл.

18 от ЗЧСИ. В тази връзка и ответното дружество и конституирано като взискател по изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител от 13.05.2014 г.

Извън посочените действия по изпълнителното дело не са осъществявани никакви други действия.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на главницата по изпълнителен лист от 29.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 2493/2010 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело относно процесното вземане.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за допустима в цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото п равната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК , Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

По делото действително се установи, че в хода на изпълнителното производство от ищеца е събрана сумата от 300.97 лева. Предмет на 4 настоящото дело обаче е единствено вземането за главница по изпълнителния лист, поради което съдът приема, че посочената сума е разпределена съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД за вземания за разноски и лихви, като размерът й не е бил достатъчен за погасяване дори частично на главницата. В тази връзка и съдебния състав счита исковата претенция за допустима в цялост.

По основателността:

По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност. В настоящия случай обаче задължението, предмет на производството, представляват неизпълнено задължение по договор за кредит. По отношение на последните е налице трайна съдебна практика, споделяна и от настоящия състав, съгласно която дори задълженията по кредита да са разсрочени на отделни вноски, това не превръща същите в периодични плащания. По тези съображения и когато вземанията произтичат от договор за кредит (с изключение на вземанията за лихви) независимо дали същите са установени с влязла в сила заповед за изпълнение или с влязло в сила решение, то спрямо последните винаги се прилага петгодишната погасителна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл – напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2017 г., IV г. о., ГК и много други).