Определение № 16249 от 28.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16249 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20261110100809 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.140 ГПК.

Образувано е по искова молба на “TС транс- 88" ООД против “Кае строй” ЕООД.

Подадената искова молба отговаря на формалните изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, налице е активна и пасивна процесуална легитимация, както и валидна размяна на книжа, което обуславя насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за което да се призоват страните. На страните следва да бъде съобщен, изготвения от председателя на състава проект за доклад по делото; следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Въз основа на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2026г. от 10,00 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.

ДАВА седмичен срок на ищеца да вземе становище по направеното възражение за погасяване на задължението чрез плащане.

ОТЛАГА произнасяенетп по искането за назнааване на съдебно- икономическа експертиза за първото създебно заседание.

На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава проект за доклад на делото:

1

Ищецът "ТС транс- 88" АД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за транспортна услуга от 15.06.2023г., по силата на който ищецът поел задължение да извършване на транспортни услуги във връзка със СМР на обекти на ответника, конкретизирани като: извозване на земни маси, строителни отпадъци и инертни материали, а ответникът- да плати възнаграждение за това, формирано съгласно чл. 5.1 и Приложение № 1 към договора, платимо в 20- дневен срок от датата на издаване на съответната фактура (чл.

5.3. от договора). В исковата мплба се релевират твърдения, че ищецът издал фактура №1207/ 30.10.2023г. за сумата 13363,12 евро (26136 лева), с падеж 19.11.2023г., по която е платена сумата 4550,50 евро (8900 лева) и е останала дължима сумата 8812,63 евро (17236 лева); фактура № 1264/ 09.03.2024г. за сумата 5963,71 евро (11 664 лева), с падеж 29.03.2024г., по която е платена сумата 4550,50 евро (8900 лева) и е останала дължима сумата 1413,21 евро (2764 лева).

В исковата молба са развити съображения, че съгласно чл. 6.2 от договора, страните са уговорили клауза за неустойка за забава в размер на 0,5% на ден върху просрочената сума.

Сочи се, че ищецът претърпял вреди от забавата на отвеника да плати договореното възнаграждениеза периода от 20.11.2023г. до 18.01.2024г. (60 дни) в размер на сумата 2629 евро (5170,80 лева).

При изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответника да плато сумата 10225,84 евро (20000 лева), представляваща възнаграждение за извършени транспортни услуги, съгласно договор от 15.06.2023г., за което са издадени фактура №1207/ 30.10.2023г. за сумата 8812,63 евро (17236 лева) и фактура № 1264/ 09.03.2024г. за с сумата 1413,21 евро (2764 лева).и сумата 2629 евро (5170,80 лева), представляваща неустойка за забава за периода 20.11.2023г.- 18.01.2025г.

В срока и реда по чл.. 131 ГПК е постъпил писмен отхговор на исковата молба от ответника "Кай транс" ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на исковте.

В отговора на исковата молба се релевират доводи, че задължението за заплащане на възнаграждение по договора за транспортн и услуги е погасено чрез плащане, както следва: на 25.03.2025г. е платена сумата 2556,46 евро (5000 лева), на 25.07.2025г.- сумата 2556,46 евро (5000 лева), на 24.09.2025г.- 3988,08 евро (7800 лева), на 18.12.2025г.- 5112,92 евро (10 000 лева); на 02.03.2026г.- 2500 евро (4889,57 лева); на 18,12,2025г.- 2612,92 евро (5110,43 лева). По отношение на иска за неустойка за забава се релевират доводи., че клаучата за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решемние, с което същите да бъдат отхвърлени.

Изложените фактически съображения и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

372 ТЗ и с правно основание чл. 92 ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от 2 страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на доказване на изгодните за нея факти в процеса.

По отношение на иска с правно основание чл. 372 ТЗ, ищецът следва да докаже: обстоятелството, че между страните е сключен валиден договор за превоз на стока.; обстоятелството, че е превозил стоката, предмет на договора.

По отношение на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че в договора за превоз е договорена валидна клауза неустойка, забавата на ответника.

НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по делото заседание, като на ищците се връчи и препис от писмения отговор, на основание чл.140, ал.3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3