Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 568 от 06.12.2024, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 51/2024
Вид
Решение № 568
Подписан
06.12.2024
В сила
02.01.2025
Състав
ИРЕНА ВАСИЛЕВА РАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.138- чл.148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138- чл.148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138- чл.148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138- чл.148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138- чл.148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138- чл.148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138- чл.148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138- чл.148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138- чл.148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138- чл.148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.138- чл.148 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3а · Закон за кредитните институции
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Ловеч, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20244310100051 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с ИМ, подадена от Е. Р. В., с пост.адрес: ***, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. – Управител против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Джавахарлал Неру“№28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов.

Ищцата излага в ИМ, че на *** г. е сключила договор за паричен заем № *** с „Изи Асет Мениджмънт“АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 400 лева, видът на вноската е седмична, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Посочва, че в чл.4 от договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на посочените в договора условия.

Твърди се, че на датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт“АД, ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция № ***, по силата на който „Файненшъл България“ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 131,76 лв, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Посочва се, че съгласно договора за поръчителство Е. В. е следвало да предостави 1 дължимите парични суми на „Изи Асет Мениджмънт“АД, което пък от своя страна е упълномощено от „Файненшъл България“ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Отбелязва, че съгласно чл.3, ал.1 от Договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България“ЕООД като „Изи Асет Мениджмънт“АД единствено е овластено да приема плащането. Счита, че предвид това именно „Файненшъл България“ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

Твърди се, че Е. В. е погасила изцяло процесния кредит.

Ищецът излага, че страните по договора имат качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Сочи, че договорът за паричен заем по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Изхождайки от това, счита, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство № ***, сключен между ищцата и ответното дружество.

Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Счита, че поради това следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки предвид обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ЕООД.

Ищцата счита, че клаузата на чл.4 от Договора за кредит, възлагаща в тежест на заемателя да осигури едно измежду посочените обезпечени, на практика въвежда неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и не предоставя избор за потребител, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Счита, че изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси кредит в сравнително нисък размер. Според ищеца, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави – обезпечение от одобрено от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“АД дружество – ответникът „Файненшъл България“ЕООД.

Посочва се, че същевременно кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Изтъква, че в конкретния случай е посочено ГПР, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.

На следващо място, ищецът счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № *** е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото 2 правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на „Изи Асет Мениджмънт“АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Изтъква, че срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не е получил каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани.

Следващит довод в подкрепа на твърдението за нищожност на договора ищецът основава на правната уредба на договора за поръчителство – чл.138- чл.148 от ЗЗД и практиката на ВКС.

Ищецът изтъква, че собственик на капитала на поръчитела „Файненшъл България“ЕООД е заемодателят по договора за заем – „Изи Асет Мениджмънт“АД, като сочи, че основен предмет на дейност са гаранционни сделки, каквато е и процесната.

Отбелязва, че печалбата на „Файненшъл България“ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт“АД. Навежда довод, че в случая търговецът – кредитор е обвързал послабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия.

Счита, че поради изложеното, клаузата на чл.3, ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните и следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Според ищеца, на практика със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“АД.

Счита също, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на 32,94% от сумата по отпуснатия заем. Намира за безспорно, че по този начин е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави.

Позовава се на съдебната практика – Решение № *** г. на ВКС по т.д.№ *** г., I т.о..

В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което:

1.Да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № *** е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК;

2.Да осъди, на основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД ответникът „Файненшъл България“ЕООД да заплати на Е. Р. В. сума в размер на 5 лева, като частичен иск от общо 131,76 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № ***, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

3.Направените по делото съдебни и деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

3

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Отбелязва, че в процесния случай са предявени кумулативно съединени установителен иск за нищожност на договор за поръчителство и осъдителен иск за връщане на даденото по този договор, като дадено без основание. Счита, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение. Позовава се на съдебната практика.

Счита, че процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки съдебно производство и предявявайки два иска, като осъдителното искане съдържа в себе си и установително такова, представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника. Моли съдът да прекрати производството по отношение на установителния ииск като недопустим. В отговора са изложени подробни съображения по основателността на иска. Счита, че процесният договор за поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона- сключен е валидно между лице, което е вписано в регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ, в рамките на предмета за който е вписано дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. Заявява, че процесният договор за поръчителство не страда от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не водят до нищожност.

В с.з. ищецът Е. Р. В. не се явява и не се представлява. Преди заседанието по същество е постъпила писмена молба от упълномощения адв.Д. М., с която моли съдът да уважи предявените искове като основателни и доказани, като бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът –„Файненшъл България“ЕООД – гр. София не изпраща представител в о.с.з. В депозирана молба е направено искане съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и присъди направените съдебно-деловодни разноски.

По искане на ищеца, на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение в размера на иска с правно основание по чл.55 от ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита предявен за сумата в размер на 131, 76 лв., т.е. не като частичен иск, а в пълния размер на вземането.

Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че на 28.02.2023 г. между „“Изи Асе Мениджмънт“АД,от една страна като Заемодател, и ищцата Е. Р. В., от друга страна, като Заемател, е сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който ищцата е получила заемната сума от 400.00лв., със задължението да върне същата на Заемодателя на 12 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 35.02 лв., с дата на първа погасителна вноска: 10.03.2023 г. и дата на последната вноска: 26.05.2023 г. От съдържанието на договора е видно, че е уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.00%, и Годишен процент на разходите на 4 заема: 45,32 %. В т.8 от Договора е посочено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за изпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи, освен посочените в договора.

С клаузата на чл.4 от Договора е предвидено задължение за заемателя в срок до три дни, считано от датата на сключване на Договора за паричен заем да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените от кредитора изисквания; 2. Банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя за общата сума по договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора и 3. Одобрено от Замодател Дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.