Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1739 от 03.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2845/2025
Вид
Определение № 1739
Подписан
03.06.2025
В сила
03.06.2025
Състав
Даниела Борисова, Милен Михайлов, Виктория Валентинова Грънчарска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1739 гр. София, 03.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20251100602845 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Софийската районна прокуратура срещу разпореждане от 08.11.2024 г., постановено по нахд № 15401/2024 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 116 състав, с което на основание чл. 377 НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокуратурата, т.к. първият съд е приел, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на чл.

78а, ал. 1 Наказателния кодекс.

В подаденият частен протест се изразява несъгласие с изложените от първоинстанционния съд мотиви, като се твърди, че е неправилна правната му преценка приемайки, че не са налице условията за разглеждане на делото по реда на чл. 376 НПК. Прокурорът не се съгласява с правните изводи на контролирания съд, че в случая се касае за извършени от обвиняемия две деяния, които се намират помежду си в реална съвкупност, а и това от своя страна да води до извод за наличие на множество от престъпления, което е и отрицателна предпоставка за прилагането на института на чл. 78а НК. Според прокурора, всяко наказание следва да е съответно на извършеното престъпление или съгласно действащият към момента на извършването му закон. Намира, че ако се приеме тезата на съда, това би означавало да се ограничи прилагането на по-благоприятна за обвиняемия процедура въз 1 основа на негово бъдещо поведение, спрямо момента на извършване на деянието. Намира, че първият съд в мотивите си интерпретира закона по начин, с който се влошава положението на обвиняемия, ограничава се възможността му да бъде третиран по по-благоприятен начин и то не заради обективни факти съществуващи към момента на извършване на престъплението, а заради последвали такива, както и ще се допусне различно прилагане на закона. Твърди, че в случая са налице всички законоустановени предпоставки за приложението на чл. 78а НК по отношение на обвиняемия.

На следващо място, прокурорът не се съгласява и с направената от първия съд констатация, че постановлението не е мотивирано в частта касаеща конкретната длъжност на пострадалото лице, а именно дали същото е такова по чл. 93, т. 1, б. „а“ или по чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, като твърди, че неизписването на коя от двете букви е относима, по никакъв начин не ограничава правото на защита на обвиняемия. Счита, че доколкото посоченото касае обективен признак от състава на престъплението, то в случая изясняването му е въпрос по същество на предмета на доказване, с който въпрос съдът следва да се произнесе със своя краен съдебен акт. По изложените съображения, прокурорът моли разпореждането на районния съд да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановен съдебен акт, с който делото да бъде върнато на същия съд делото за неговото насрочване по реда на глава 28 НПК.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частният протест, атакуваният съдебен акт и материалите по прокурорската преписка, намери от фактическа страна за установено следното:

В Софийски районен съд е внесено, от Софийска районна прокуратура, постановление с предложение да бъде освободен обвиняемия Е. К. К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а НК, за извършено от него деяние на 04.05.2023 г. в гр. София, на спирка за градски транспорт – квартал „Триъгълника“, по линия на трамвай № 12, чрез нанасяне на удар с крак в областта на корема на К.Б.М., с което й причинил лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в болки в корема, които са реализирали медико-биологичния признак „страдание“, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице К.Б.М., била назначена с трудов договор № РД-12-1М-14 от 13.07.2016 г. и 2 допълнително споразумение към него № РД-12-2М-54 от 28.04.2023 г. на длъжност „контрольор по редовността на пътниците- постоянен контрол“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД, сектор „Контрол по редовността на пътниците“, при и по повод изпълнение на службата си, като деянието е извършено по хулигански подбуди – на публично място, при демонстрация на безнаказаност и на пренебрежение към установените правила, закрилящо добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството, което е квалифицирано като престъпление по чл. 131, ал. 1, т.

1, пр. 1 и т. 12, пр. 1, вр. с чл. 130, ал. 2 НК.

Първоинстанционният съд е счел, че са налице предпоставките на чл.

377 НПК за прекратяване на съдебното производство по делото и за връщането му на прокурора, поради допуснати процесуални нарушения, т.к. неправилно делото е внесено с постановление за освобождаване на обвиняемия К. от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, вместо с обвинителен акт. За да стигне до този извод, първият съд е изискал справка за съдебното минало на обвиняемия К., от която е установил, че същият е осъждан с влязло в сила на 03.10.2023 г. споразумение по нохд № 6530/2023 г. по описа на СРС, по което наказателно производство се е признал за виновен за извършено деяние на 07.02.2022 г., квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК и за същото му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три месеца, а изпълнението му е отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. При така посоченият съдебен статус за обвиняемия К., първият съд е счел, че в противоречие с разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 НК е внесено обсъжданото постановление за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, вместо с обвинителен акт. Първият съд се съгласява, че към датата на инкриминираното деяние 04.05.2023 г., за което е повдигнато обвинение на обвиняемия К., същият не е бил осъждан и освобождаван от наказателна отговорност, но независимо от това посочва, че към датата на внасяне на постановлението по реда на чл. 78а НК е налице влязло в сила споразумение за деяние от 2022 г., поради което първият съд намира, че деянието по нохд № 6530/2023 г. и деянието по настоящото дело (ако се докаже извършването му и са налице предпоставките за осъждане на обвиняемия) биха образували множество престъпления от вида на реалната съвкупност, което би било пречка за прилагане на чл. 78а НК. Счита, че макар 3 и производството за инкриминираното по настоящото дело деяние да се развива второ по ред, деянието, предмет на нохд № 6530/2023 г. на СРС е извършено първо по ред. Първият съд е посочил, че не споделя съдебната практика в обратния смисъл и се придържа към становището на другата част от съдебните състави, че е без значение към датата на инкриминираното деяние дали обвиняемият е бил осъждан при положение, че по делото са налични данни за деяние, за което има влязла в сила осъдителна присъда, респективно одобрено споразумение. Независимо от това, първият съд поддържа становище, че за да намери приложение института на чл. 78а НК, деецът следва да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Районният съд излага мотиви, в които сочи, че в случая е налице забраната по чл. 78а, ал.

7 НК, т.к. ал. 1 до 6 на същия член не се прилагат при множество престъпления, в каквато насока твърди, че е и волята на законодателя. Според контролираният съд, безспорно при доказване на вината и авторството за обвиняемия, за извършване на инкриминираното по настоящото дело деяние, би била налице реална съвкупност, която категорично изключва приложението на чл. 78а НК в конкретния случай. Така първият съд, както се каза, счита за неправилно становището, застъпено в несподеляната от него съдебна практика, че наличието на „множество престъпления“ следва да се съобразява към момента на извършване само на деянието, предмет на съответното наказателно производство. Този подход според първия съд противоречи на дефиницията за този вид усложнена престъпна дейност, , за което сочи ТР № 2/2010 г. по н.д. № 2/2010 г. на ОСНК ВКС и практика на ВКС, защото винаги предполага съобразяване на обстоятелства, несвързани с конкретното инкриминирано деяние, а именно това дали лицето е извършило едно, две или повече престъпления, преди влизане в сила на присъда, за което и да е от съответните негови криминални прояви. На последно място, първият съд намира, че в постановлението на прокурора не е даден ясен отговор на въпроса, относно специалното качество на пострадалата, а именно, какво точно е длъжностното й качество по смисъла на чл. 93, т. 1 НК. В заключение първият съд, сочи че за да е ясно обвинението и всички негови елементи от обективната му съставомерност е необходимо да бъде посочено откъде и на какво основание произтича длъжностното качество на лицето, за да може обвиняемият да се защити, а съдът да е наясно с рамките на обвинението, в 4 които следва да се произнесе.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частният протест е процесуално допустим, подаден е от активно легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 342, ал. 1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледан по същество, частният протест е основателен.

Въззивният съд запознавайки се с изготвеното от СРП, на основание чл.

375 НПК, постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, с атакуваното разпореждане, което е постановено от районния съд, съобразявайки наведените доводи в частният протест на прокурор при СРП и материалите събрани в хода на досъдебното производство намира, че разпореждането на съдията-докладчик при първия съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Настоящият въззивен състав не споделя становището на районния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 78а НК в конкретния случай, поради наличие на забраната за това, по смисъла на чл. 78а, ал. 7 НК. Също така намира правните изводи на районния съд за противоречащи на заложените, от законодателя, в материално правната норма на чл. 78а НК предпоставки за приложението му, а също така намира изводите и за некореспондиращи с духа и смисъла на посочената разпоредба. Това е така, защото процедурата по чл.

78а НК, свързана с приложението на института за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е предвидена от законодателят като особена такава, защото с нея се цели побързото приключване на едно наказателно производство, когато то се намира в съдебната фаза на процеса, т.е. когато прокурор при съответната прокуратура е внесъл предложение по реда на чл. 78а НК, защото е счел, че са налице законоустановените предпоставки за нейното провеждане. Следва да се посочи, че освобождаването от наказателна отговорност представлява пълен или частичен отказ от страна на държавата, да постигне определени обществени цели и да порицае дееца за извършено от него престъпление, чрез налагане на наказание, като се преминава от един вид към друг вид отговорност, а именно от наказателна към административнонаказателна 5 отговорност.

Въззивният съд намира, че визираните, от законодателя предпоставки по чл. 78а НК, касателно престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия, чрез привличането му в качеството на обвиняем са налице в конкретния случай или това са: за същото да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; деецът е пълнолетно лице; не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени. Съобразявайки така посочените предпоставки за приложението на чл. 78а НК и при съпоставката им с установената от прокурора фактология, в конкретиката на настоящия случай, на която същия се позовава в своето обвинение, чрез внесеното в съда постановление за освобождаване на обвиняемия К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съдът намира, че държавният обвинител правилно и законосъобразно е преценил, че са налице всички предпоставки за разглеждане на делото по реда на Глава 28 НПК. Ето защо това налага законосъобразния в случая извод, че районният съд е предприел незаконосъобразни процесуални действия, считайки че не са налице законоустановените предпоставки по чл. 78а НК за реализиране на процедурата предвидена по чл. 376 от Глава двадесет и осма от НПК и в крайна сметка е постановил един незаконосъобразен съдебен акт.