Определение № 526 от 14.03.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Плевен, 13.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20244400500129 по описа за 2024 година

Производство по чл.278 във вр.чл.274,ал.1 и чл.126 от ГПК.

Производството по делото е образувано на основание частна жалба, регистрирана с Вх..№1836/19.01.2024г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от частния жалбоподател Н. Е. П., ЕГН-********** – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№6212/2023г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез пълномощника – Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на управление в гр.*********, представлявано от адв. Д. М. М., против постановеното по делото Определение №119/10.01.2024г., с което производството е прекратено на основание чл.126,ал.1 от ГПК.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и делото да се върне на РС-Плевен за продължаване на процесуалните действия. Изразява се становище, че не са налице предпоставките на чл.126 от ГПК за прекратяване на производството тъй като предметът на делото не е идентичен с този на образуваното по-рано гр.д.№ 6209/2023г. по описа на ПлРС, ГО. Твърди се, че е допусната техническа грешка относно номера на договора за кредит.

По делото са постъпили два броя отговори на частната жалба, подадени от ответниците по същата, които са и ответници по иска в първата инстанция – „Ай Тръст“ЕООД, ЕИК-203508899, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№146, (сграда А), Бизнес център „България, представлявано от управителя И.

М. Ш., чрез пълномощника юрк.В. М. - С. и „Кредисимо“.ЕАД,ЕИК-175330437, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№146, (сграда А), Бизнес център 1

„България, представлявано от С. Я., чрез пълномощника ст.юрк.Т. Б.. Двата отговора са с напълно еднакво съдържание и в тях се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Посочва се, че съдът правилно е прекратил производството на основание чл.126 от ГПК, тъй като в РС-Плевен , между едни и същи страни са образувани две дела с напълно еднакъв предмет. Не се касае за техническа грешка, тъй като двете искови молби, въз основа на които са образувани делата са еднакви. Претендират се разноски в размер на по 180лв.юрк. възнаграждение от всеки ответник по частната жалба.

Въззивният съд, като провери данните по делото, констатира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното определение №119/10.01.2024г., постановено по гр.д.

№6212/2023г., по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, VІ-ти граждански състав е прекратил производството по делото на основание чл.126,ал.1 от ГПК, тъй като при служебна справка е установил, че страните, съдържанието на исковата молба и ангажираните доказателства по гр.д.№6209/2023г. и гр.д.№6212/2023г.- и двете по описа на ПлРС, са идентични, поради което по-късно заведеното дело, каквото е гр.д.№6212/2023г. следва да се прекрати.

Настоящият въззивен съдебен състав приема, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл.126,ал.1 от ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.

В случая, при сравняване на данните по гр.д.№6212/2023г. и гр..

№6209/2023г. – и двете по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, се установява, че са образувани между едни и същи страни, на същото основание, за същото искане. Нещо повече - исковите молби са напълно еднакви не само по съдържание, но и по външен вид, и към тях са приложени екземпляри от едни и същи писмени доказателства.

Пред вид на горното, първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приел, че са налице предпоставките на чл.126,ал.1 от ГПК и с обжалваното определение е прекратил производството по гр.д. №6212/2023г., като по-късно заведено дело. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което частната жалба срещу определението, следва да се остави без уважение като неоснователна.

Правилно РС-Плевен е посочил, че като по-късно заведено дело следва да се третира гр.д.№6212/2023г., поради следното: Двете искови молби, въз основа на които са образувани идентичните дела, са постъпили в съда чрез електронна поща на 02.11.2023г.

2

По исковата молба с по-ранен входящ номер - №29852/02.11.2023г. е образувано гражданско дело с по-ранен номер №6209/2023г, а по исковата молба с по-късен входящ номер – Вх.29859/02.11.2023г., е образувано гражданско дело с по-късен номер – гр.д.№6212/2023г.

При тези данни, правилно РС е приел, че на прекратяване съгласно чл.126,ал.1 от ГПК подлежи гр.д.№6212/2023г., като по-късно заведено.

Оплакванията, изложени в частната жалба са неоснователни, поради съображенията, изложени по-горе. Възможно е да има техническа грешка, допусната от страна на ищеца, но според съда, грешката се състои в това, че ищецът е инициирал образуването на две напълно еднакви дела, поради което по-късно заведеното подлежи на прекратяване. Не съществува каквото и да е основание да се приеме, че гр.д.№6212/2023г. по описа на РС-Плевен, е различно от по-рано образуваното гр.д.№65209/2023г. по описа на същия съд.

С оглед изхода на настоящето частно въззивно гражданско производство, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на всеки от ответниците по частната жалба, юрисконсултско възнаграждение от по 50.00лв. съгласно чл.78,ал.8 от ГПК, във вр. чл.25а,ал.3 от НЗПП Искането на двамата ответници за присъждане на юрк. възнаграждение от по 180лв. е неоснователно и незаконосъобразно, тъй като съгласно чл.25,ал.3 от НЗПП, за предоставена правна помощ за получаване на документи и книжа по дела, за изготвяне на жалби, възражения, писмени отговори, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 50 до 150 лв. С оглед материалния интерес и липсата на фактическа и правна сложност на делото, въззивният съд приема, че се следва присъждане на възнаграждение в минимален размер.

Съгласно чл.274,ал.4 от ГПК, настояшщето въззивно определение на ОС, не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения,

Плевенският окръжен съд,

Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.278 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба, регистрирана с Вх..№1836/19.01.2024г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от

Н. Е. П., ЕГН-**********, с адрес в гр.******** – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№6212/2023г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез пълномощника – Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес на управление в гр.*********, представлявано от адв. Д. М.

М., против постановеното по делото Определение №119/10.01.2024г., с което е прекратено производството на основание чл.126,ал.1 от ГПК.

3

ОСЪЖДА Н. Е. П., ЕГН-**********, с адрес в гр.********, ДА

ЗАПЛАТИ на „Ай Тръст“-ЕООД, ЕИК-203508899, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№146, (сграда А), Бизнес център „България, представлявано от управителя И. М. Ш., РАЗНОСКИ на основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр. чл.25а,ал.3 от НЗПП в размер на сумата от 50.00лв.( петдесет лв.) юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н. Е. П., ЕГН-**********, с адрес в гр.********, ДА

ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“.ЕАД, ЕИК-175330437, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Витоша“№146, (сграда А), Бизнес център „България, представлявано от С. Я., РАЗНОСКИ на основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр. чл.25а,ал.3 от НЗПП в размер на сумата от 50.00лв.( петдесет лв.) юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4