Решение № 22 от 26.01.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Варна , 26.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Даниела Д. Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Д. Павлова Гражданско дело № 20203110109703 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен иск от Р. Т. К. с ЕГН, ********** с пр.осн.чл. 344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.2 от КТ за постановяване на решение за отмяна на уволнението й на длъжност „Търговски сътрудник" с месторабота отдел „Продажби-ключови клиенти", извършено със заповед № 90/16.06.2020 г. на изпълнителния директор на „Престиж-96" АД гр. Велико Търново като незаконно, както и за възстановяването й на работа на длъжността преди уволнението.

Твърденията от които ищцата черпи права са, че на основание сключен с ответника трудов договор и допълнителни споразумения към него от 16.08.2017 г. и от21.12.2019 г. между нея Ралица Карабашева и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение за неопределено време за длъжността „Търговски сътрудник", направление „Продажби", отдел Вътрешен пазар. Видно от длъжностната й характеристика тя е била на пряко подчинение на Ръководителя на търговски екипСтанислав Армянов. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 90/16.06.2020 г. на работодателя на осн. чл.325 ал.1 т.1 КТ, считано от 16.06.2020 г.

След претърпяно ПТП на 13.06.2020 г. срещу 14.06.2020 г. ищцата си е ссчупила ръката и от 15.06.2020 г. е била в болнични, които продължават и понастоящем. На 15.06.2020 г. от Велико Търново във Варна към 11 ч. е пристигнал прекия й ръководител Станислав Армянов. Били са заедно до около 16 часа. През цялото време й е обяснявал, как директорката „Човешки ресурси" щяла да направи всичко възможно да освободят ищцата по взаимно съгласие, ако напише и подпише такава молба. При престоя им на сервиза на „Шкода", Армянов е говорил около 40 минути по телефона 1 извън колата, за да не се чува разговора. Като се е върнал отново е настоял да подпише молба, като отново й е казал, че е говорил с директорката „Човешки ресурси", която му е казала, че трябва да разпише молбата за напускане. Завел я е с колата до книжарница, откъдето е купил лист хартия, подал й е химикал и й е казал „пиши". Последното се е случило на паркинга на магазин „Булмаг" в ж.к. „Вл.Варненчик" гр. Варна. Целта му, както е станало ясно от проведения разговор е била да я принуди да подпише молба за прекратяване на трудовия й договор по взаимно съгласие. Няколко пъти е повторил, че ако не подпише молбата, ще бъде уволнена дисциплинарно, макар че е знаел, че е в отпуск по болест. Ралица Карабашева под страх от дисциплинарно уволнение, при което й е било известно, че последиците няма да са добри, след оказаното въздействие върху нея от прекия й ръководител е била принудена да напише и подпише върху подадения й от Армянов бял лист молба за прекратяване на трудовия й договор по взаимно съгласие без да е имала до срещата с него в гр. Варна намерение и желание за напускане. Едва след като е подписала молбата е била оставена да си тръгне към къщи.

Молбата, написана от ищцата нарочно не е адресирана до никого. Същата съдържа единствено текста „От Ралица Карабашева. Моля да бъда освободена по взаимно съгласие, както дата и подпис".

Вече у дома в присъствието на майка си и баща си и на бившия й приятел А. Р. Н., който е баща на детето й и е живяла на семейни начала, ищцата е осъзнала към какво е била принудена и че по този начин остава без работа със счупена ръка и в отпуск по болест, поради което веднага към 18 часа същия ден е позвънила на прекия си ръководител Станислав Армянов по телефона и му е съобщила, че се отказва от подаването на молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Армянов лично й е съобщил, че все още пътува за В. Търново, но няма пречка да говорят по телефона. На следващия ден 16.06.2020 г. в късния следобяд към 17.45 ч. Армянов й е позвънил по телефона, че я чака на паркинга на магазин „Кауфланд" в ж.к. „Вл.Варненчик". До мястото на срещата ищцата е била заведена от нейна приятелка с кола. Армянов е бил придружаван от началника на автопарка на фирмата Тихомир Цачев. На ищцата е бил подаден екземпляр от заповед за освобождаване от работа по взаимно съгласие, който тя е отказала да подпише, тъй като не е била съгласна с прекратяването на трудовия й договор по време на отпуск по болест. Отказът е удостоверен с подписите на двама свидетели, но без извършено отразяване на мотивите на отказа. Не й е била и предоставяна възможност да го мотивира писмено върху самата заповед № 90/16.06.2020 г. в съответствие с направените устно възражения.

В заповедта е отразен входящ номер и дата на молбата на ищцата за освобождаването й по взаимно съгласие, които тя оспорва и счита за недостоверни, по следните съображения:

2

Написаната от ищцата молба не е адресирана до изпълнителния директор на дружеството-работодател. Не е адресирана въобще до когото и да било. В тази без адресна молба не е посочена дата, от която евентуално Карабашева да бъде освободена. Отделно от това не е възможно молбата да е заведена във входящия дневник още същия ден под №318-ЧР/15.06.2020 г., тъй като администрацията на завода, когато Армянов е пристигнал в гр. В. Търново след 18 ч. вече не работи. През следващите дни на ищцата са се обаждали по телефона, както директорката „Човешки ресурси", така и юристът на ответното дружество, за да я притискат, но тя ги е уведомила, че ще решава въпроса с трудовото правоотношение, след като се върне на работа при изтичане на отпуска по болест.

С оглед изложените по-горе факти и обстоятелства ищцата счита, че издадената заповед № 90/16.06.2020 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение е незаконна по следните съображения:

С оспорената заповед ответникът, в качеството си на работодател на ищцата е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ - по взаимно съгласие. За да може да бъде прекратено на това основание, следва да е налице обща воля между страните по договора за прекратяване на правното му действие за в бъдеще.Предложението за прекратяване на соченото основание трябва да е отправено до представляващия работодателя и да достигне до него. Той е този, който трябва да вземе отношение по отправеното до него предложения и уведоми другата страна в 7-мо дневен срок от получаването му. Взаимното съгласие се счита за постигнато в момента, когато съвпаднат двете волеизявления за прекратяване на трудовия договор.

Следователно на първо място трудовото правоотношение ще се счита прекратено при условие, че двете страни са изразили правно валидна воля за това в писмена форма и двете волеизявления съвпаднат, като волеизявленията на двете страни имат едно и също съдържание. /Решение №326/19.05.2010 г. по гр.д. №706/2009 г. на ВКС, IV г.о/.

В случая липсва изразена правно валидна воля, отправена от ищцата до ответника поради по следните аргументи:

Молбата за „освобождаване" е недействителна, тъй като е подписана от ищцата при наличието на порок на волята по см. на чл.29 от ЗЗД - заплаха, принуда и измама като при изготвянето й върху нея е била упражнена от прекия й ръководител принуда, както и заплаха за дисциплинарно уволнение. Те са възбудили у нея основателен страх за имуществените й интереси, ако бъде уволнена дисциплинарно.

Отделно от горното, евентуално дори и да се приеме, че волята на ищцата не е опорочена, молбата, написана и подписана от Карабашева, не е отправена до представляващия ответното дружество. Същата не съдържа изявена воля за 3 прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало между нея и „Престиж-96" АД. Липсва постигнато взаимно съгласие, съвпадане на две волеизявления на страните по трудовото правоотношение, поради което заповедта за прекратяване е и нищожна поради липса на съгласие по см. на чл.26 ал.2 ЗЗД.

На следващо място ищцата не е подала лично в управлението на ответника по седалището му молба за освобождаване по взаимно съгласие на 15.06.2020 г., нито я е изпратила по пощата. Не е и упълномощила прекия си ръководител Станислав Армянов или друго лице, което да депозира от нейно име пред представляващия дружеството - работодател молба за освобождаване от работа по взаимно съгласие. По аргумент от чл.36 ал.1 ЗЗД Армянов няма и по закон такива пълномощия. Ищцата не е потвърдила извършените от него действия, като потвърждаването по арг. от чл.42 ал.2 ЗЗД вр. с чл.62 ал.1 КТ следва да е в писмена форма.

В случай, че се приеме, че Армянов е бил упълномощен за горното, счита, че съгласно чл.37 ЗЗД вр. с чл 62 ал.1 КТ писмената форма за упълномощаването е задължителна, но не е спазена. Преди волеизявлението на ищцата, ако се приеме, че такова е отправено от нея до представляващия дружеството-работодател, да достигне до последния чрез неговия законен представител - изпълнителния директор Дарина Стоянова, същото е оттеглено от Карабашева в телефонен разговор с Армянов, проведен на 15.06.2020 г. около 18 ч. малко след напускането му на паркинга пред магазин „Булмаг" в кв. „Вл. Варненчик". Това оттегляне означава също, че ищцата е оттеглила включително и извършеното упълномощаване, ако се приеме, че такова упълномощаване е налице и че писмената форма за извършването му не е задължителна. Всички правни действия, извършени от Армянов и другите длъжностни лица на „Престиж-96" АД по завеждане на молбата за напускане във входящия дневник на дружеството под № 318-ЧР/15.06.2020 г., не ангажират правната сфера на ищцата и съответно обосновават извода за нищожност на заповед №90/16.06.2020 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника поради липса на съгласие на осн. чл.26 ал.2 ЗЗД. Изложените по-горе факти и обстоятелства са мотивирали ищцата да откаже да получи в последствие издадената заповед № 90/16.06.2020 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение с „Престиж-96" АД.

Предвид горното следва да се приеме, че на ищцата е връчен, при отказ от получаване, акт на работодателя - заповед, която не съдържа нейната воля за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Съответно при липса на волеизявление от страна на работника, не може да има и приемане на такова предложение от работодателя на 16.06.2020 г., на която дата е издадена самата заповед. Липсата на съвпадане на насрещни волеизявления обосновава извода, че трудовия договор на ищцата с ответното дружество не е прекратен по взаимно 4 съгласие на осн. чл.325 ал.1 т.1 КТ, тъй като такова съгласие не е налице. Ищцата Ралица Карабашева моли за уважаване на предявените кумулативно съединени искове и заплащане на разноски за производството.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника ПРЕСТИЖ-96 АД, ЕИК 201949546, седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ж.к Чолаковци, ***. Оспорва предявеният иск като неоснователен и заявява следните възражения срещу иска:

Заявява, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено законосъобразно на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Същото е по молба на Ралица Карабашева от 15.06.2020 г. и издадена от Работодателя Заповед № 90/16.06.2020 г., връчена на ищцата на 16.06.2020 г., която представлява волеизявлението на Работодателя за съгласие с предложеното прекратяване на Трудовия договор.

Аргументите за законосъобразност на прекратяването и неоснователност на исковете са следните:

1. Не оспорва факта, че между ПРЕСТИЖ-96 АД (наричано по-долу също Работодател, Ответник или Дружество) и Ищцата Р. Т. К. е възникнало трудово правоотношение съгласно Трудов договор от 2017 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, както и че към момента на прекратяване на Трудовия договор Ищцата е заемала длъжността ТЪРГОВСКИ СЪТРУДНИК, код по НКПД 3322 2007.

2. На 16.06.2020 г. служителят на Работодателя Станислав Армянов и пряк ръководител на Ищцата, в присъствието на служителя Тихомир Цачев, връчва на Ищцата Заповедта. Както става ясно от твърденията на Ищцата в Исковата молба, стр.

2, трети абзац, тя е получила екземпляр от заповедта, но е отказала да се подпише на екземпляра на Работодателя. Самият Армянов е запознал Ищцата и с текста на заповедта. Считаме, че фактът на връчване на заповедта на 16.06.2020 г. е безспорно установен и потвърден от двете страни и моли този факт да се приеме като безспорен.