Решение № 105 от 02.10.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Е.П., 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20251820200072 по описа за 2025 година

Ц. В. К. от с. П., Община Е.П., обл. С., с ЕГН **********, е обжалвал Наказателно постановление № 1/17.02.2024г. на зам. кмета на Община Е.П., обл. С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00лв. за нарушение на чл.7, т.8 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на Община Е.П..

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата. В същата посочва, че не е съгласен с наложената му глоба. Жалбоподателят заявява, че бил сложил играчките до контейнера, тъй като е искал някой да ги вземе, защото е искал да ги даде на някого, но нямало на кого.

Имало голям контейнер в селото и слагал пликовете с играчки до контейнера, за да ги вземе някой, който имащ потребност от играчките.

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Наказващият орган, редовно призован за с.з., не е изпратил представител е не е изложено становище по постъпилата жалба.

РП Е.П., редовно призована, не изпраща представител и не е депозирала становище по постъпилата жалба.

От показанията на св. Н. е видно, че е съставил процесния АУАН по сигнал, подаден от кмета на с. П., че до контейнер за отпадъци в селото били изхвърлени пластмасови неща, които не се изхвърляли на такива места. Свидетелят отишъл на място, където установил изхвърлени отпадъци, които не били в контейнера за битови отпадъци, а до него. В края на 1 с. П. имало контейнер за битови отпадъци, но не бил за пластмаси. Изхвърлените вещи били детски пластмасови играчки поставени в по-големи найлонови торбички. По видеонаблюдение установили водача на МПС, който бил изхвърлил отпадъците.

Установили, че автомобилът бил фирмен, а водачът му живеел в с. П.. Обадили се на водача, който дошъл и му съставили АУАН. Човекът казал, че там е намерил контейнер и там ги е изхвърлил. На телефона на свидетеля, по Вайбър кметът изпратил снимки, от които се виждало номера на автомобила, а в колата се виждал водача, контейнера и изхвърленото около него. Свидетел по съставянето на акта бил Стоян Александров.

В показанията си св. Д. твърди, че брат й събрал удома детски играчки и ги занесъл и оставил до контейнера за отпадъци, за да ги вземе някой друг от хората в селото или от хората на „Чистота“. Всички хора по принцип правели така. За пръв път брат й изхвърлял играчки до контейнера. След това му се обадили заради това, че ги бил оставил там. В момента кметът бил прибрал кофите и сега в края на селото имало една голяма дупка. Сега се знаело, къде трябвало да се изхвърлят такива вещи, в дупката, която била нещо като яма.

Тази дупка била за строителни материали. Играчките били здрави, като имало и плюшени играчки и можели да се използват. Свидетелката знае, че от кмета имало поставена камера при контейнера.

По делото са изискани записите от видеокамерата при процесния контейнер в с. П., като с писмо вх. № 3215/10.06.25г. е предоставен отговор от кмета на с. П., от който видно , че процесния видеозапис е пазен в продължение на около един месец, след което е бил унищожен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На неустановена дата жалбоподателят е събрал в дома си пластмасови детски играчки в найлонови пликове и тъй като нямало на кого да ги даде, на 26.11.24г. ги отвозил в края на с. П., Община Е.П., където ги оставил до контейнер за отпадъци, за да ги вземат други хора от селото или някой от служителите на “Чистота”. Тези действия на жалбоподателя са били записани от видеокамера, монтирана в близост до контейнера от кмета на с. П.. Този запис кметът изпратил на св.Н., който извършил проверка и установил наличието на пластмасовите играчки до контейнера в селото, установил и самоличността на жалбоподателя и поканил последния да се яви в Община Е.П. и му съставил АУАН за нарушение на чл.7, т.8 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на Община Е.П.. Съгласно цитираната разпоредба от Наредбата, „забранява се изхвърлянето и/или изгарянето на гуми, пластмаси, смоли, метал, картон, лепила, бои, разтворители и други химикали, и други вещи и материали, създаващи предпоставки за замърсяване на околната среда“.

Строго формално погледнато извършения от жалбоподателя акт на разпореждане с процесните пластмасови играчки следва да бъде отнесен към цитираната разпоредба от наредбата, до колкото се касае за предмети изработени от пластмаса, чието изхвърляне Наредбата забранява поради възникващи като последица от това предпоставки за замърсяване на околната среда/вж. цитираната разпоредба/. От друга страна, от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е искал да даде на някого в селото играчките, но не е имало на кого / вж. обясненията на жалбоподателя и показания на св. Н. и св. Д./, след което ги е оставил до контейнера за отпадъци, за да бъдат прибрани от други хора, които ги намерят за потребни, в т.ч. и от хората на „Чистота“. Този акт формално представлява изхвърляне на пастмасовите играчки и не на определеното за това място / в поставения в края на селото контейнер за отпадъци/ което се явява предпоставка за замърсяване на околната среда, макар и поведението на нарушителя да не е било насочено към настъпването на такъв вредоносен резултат. С действията си жалбоподателят е целял да 2 предостави на трети лица годните за употреба по предназначение пластмасови изделия/играчки, респ. да предостави същността на всяка от играчките, до колкото последната се свързва с предназначението на всеки един от тези предмети / пластмасови играчки/, а именно за: образователни потребности / за развитие на когнитивни, моторни, езикови умения у деца/, за развитие ва моторни умения / свързани със сръчността на детето/, за изграждане на креативност /възбуждане и развитие на въображение и творческа мисъл /, за социалното развитие / стимулиране комуникативността на детето и взаимодействие с други деца и членове на обществото/, за развитие на сетивността у децата / обуславящо степен на развитие на слухови, зрителни и др. възприятия/. В контекста на изложеното съдът намира извършеното от жалбоподателя нарушение за маловажно по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, до колкото в настоящия процес не се събраха доказателства за настъпили вредни последици, както и доказателства за друга деятелност на посоченото с НП за извършител лице, обосноваваща реализирана административнонаказателна отговорност на същото за други извършени нарушения. Съдът отчете и факта, че и с АУАН и с НП вмененото на жалбоподателя нарушение се сочи „Първо“ за нарушителя. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В тази връзка поради липсата на вредни последици и наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че спрямо лицето Красимир В. К. е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В този смисъл настоящият състав приема, че следва да отмени обжалваното наказателно постановление и предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, в какъвто смисъл са разпоредбите на чл. 63, ал.4, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗАНН.

До колкото по административнонаказателната преписка липсват данни за: приобщени към същата веществени доказателства, отнети вещи в полза на държавата и направени разноски, то съдът не дължи произнасяне в тази насока.

При горните съображения и на основание чл.63, ал.2, т.2 , вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1/17.02.2024г. на зам. кмет на Община Е.П., обл. С., с което на Ц. В. К. от с.П., Община Е.П., обл. С., с ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба в размер на 300.00 лева“ за нарушение на чл.7, т.8 от Наредба № 1 за опазване на обществения ред на територията на Община Е.П..

ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя Ц. В. К. от с.П., Община Е.П., обл. С., с ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

3

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________

4