Решение № 2234 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2234 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100507206 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20086298 от 04.04.2023 г., постановено по гр.д. № 77573/2018 г. на Софийски районен съд, е признато за установено, че П. Б. Й. дължи на „Топлофикация София“ сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 31.07.2017 г. по ч.гр.д. № 37554/2017 г. на Софийски районен съд, а именно: сумата 992,49 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., и сумата 14,03 лв. – главница за извършено дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 08.06.2014 г. до изплащане на вземанията, като са отхвърлени: иска за главница за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1096,32 лв. и за м. 05.2014 г.; иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 143,68 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 30.05.2017 г.; и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,48 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 30.05.2017 г.

С решението са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С.Д.Ф. искове за признаване за установено, че С.Д.Ф. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 1096,32 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 08.06.2014 г. до изплащане на вземането; сумата 14,03 лв. – главница за извършено дялово разпределение за 1 периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 08.06.2014 г. до изплащане на вземането; сумата 143,68 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 30.05.2017 г.; и сумата 2,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 30.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 31.07.2017 г. по ч.гр.д. № 37554/2017 г. на Софийски районен съд.

Решението е обжалвано от ответницата П. Б. Й., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. С. П., в частта му, с която е признато за установено, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 992,49 лв. - цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г., и сумата 14,03 лв.

– главница за извършено дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 08.06.2014 г. до изплащане на вземанията.

Излага се възражение, че решението е незаконосъобразно, тъй като същото е основано на приетото заключение на СТЕ, в което вещото лице е направило извод, че сумите за топлинна енергия в процесния имот за начислени в съответствие с действащата уредба в областта на енергетиката, а сумите за дялово разпределение са начислени в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334 от 2006 г., която Наредба е отменена с решение от 31.07.2019 г. на ВАС по адм.д. № 13721/2017 г. С решение от 13.04.2018 г. по адм.д. № 1372/2016 г. на ВАС била отменена формулата, приета в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –етажна собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от тази наредба. Сочи се, че от 2020 г. регулираните отношения са преуредени с новоприетата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, в сила и до днес. Поддържа се, че позоваването на отменен нормативен акт представлява тежък порок, водещ до незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. След като разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2006 г. са отменени, същите не пораждали правни последици и не можели да служат като източник на права и задължения. Изтъква се, че след отменянето на наредбата и приемане на нова такава, „Топлофикация София“ ЕАД е следвало да направи преизчисляване на дължимото потребление и размера на паричните задължения на абоната в съответствие с новите правила. Вещото лице по приетото заключение на СТЕ неправилно се опряло на отменена наредба, а трябвало да приложи разпоредбите на новата наредба от 2020 г., поради което жалбоподателят счита, че това заключение не е годно да докаже основанието и размера на исковата претенция.

Насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД не подала отговор на въззивната жалба. С писмена молба пред въззивния съд оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу С.Д.Ф. и П. Б. Й. искове за 2 признаване за установено, че дължат на „Топлофикация София” ЕАД, в условията на разделна отговорност, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 37554/2017 г. на Софийски районен съд, а именно, че всеки от тях дължи: сумата 1096,32 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в имот – апартамент № 73, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.; сумата 143,68 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2015 г. до 30.05.2017 г.; сумата 14,03 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.; и сумата 2,48 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 30.05.2017 г., равняващи са на ½ ч. от общите задължения за имота, ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на ползватели на топлоснабдения имот с адрес гр. София, ж.к. ****, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Сумите за топлинна енергия през този период били начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем Сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В исковия период ответниците използвали доставяната в имота топлинна енергия, но не заплатили стойността й.

С писмения си отговор ответникът С.Д.Ф. оспорва предявените срещу него искове с възражение, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот, поради което няма качеството на клиент на топлинна енергия. Сочи, че с декларация от 04.02.1994 г. е направил отказ от учреденото му право на ползване на имота.

С писмения отговор на ответницата П. Б. Й., подаден чрез назначения й от съда при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, оспорва исковете. Възразява, че не следва да носи отговорност за възникналите задължения, тъй като не е ползвала имота през процесния период. Изтъква, че не се дължат суми за дялово разпределение, тъй като ищецът не е титуляр на тези вземания. Оспорва претенцията за лихва за забава с довод, че не получавала фактури за начислените суми. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.

С определението на съда по чл. 140 от ГПК е конституирано „Техем Сървисис” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца, което не е заявило становище по исковете.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответницата П. Б. Й. искове са с 3 правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ – за установяване съществуването на вземания по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 37554/2017 г. на СРС.

Първоинстанционният съд е приел, че с оглед учреденото с нотариален акт № 29/1994 г. на ответницата П. Й. вещно право на ползване върху процесния имот, намиращ се в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, тя е била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и е била длъжна да заплаща цената на доставената топлинна енергия, като е без значение дали имотът е бил реално ползван от нея и на чие име се е водела партидата. Приел е, че в имота е била доставяна топлинна енергия в процесния период и стойността на доставената топлинна енергия е установен от кредитираното заключение на СТЕ, съгласно което сумите за топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и дяловото разпределение в този период е извършвано от дружеството за дялово разпределение съгласно изискванията на Наредба № 16-334 от 2006 г. Приел е също, че погасено по давност е вземането за топлинна енергия за м. 05.2014 г., съответно за останалия исков период – 01.06.2014 г. до 30.04.2016 г. вземанията не са погасени по давност. След приспадане на погасеното по давност вземане, съдът е приел, че ответницата П. Й. дължи на ищеца сумата 992,49 лв. за стойността на топлинна енергия, както и сумата 14,03 лв. за цената на услугата дялово разпределение и е уважил исковете за тези суми.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Единственото наведено в жалбата на П. Й. оплакване е, че относно количеството доставена в имота топлинна енергия и нейната стойност първоинстанционният съд е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза, което е основано на отменените разпоредби на Наредба № 16-334 от 2006 г. за топлоснабдяването относно установената в т. 6.1.1 от Методика, приложение към чл. 61, ал. 1 от същата наредба, които разпоредби според въззивника не пораждат правни последици. С оглед на това съдържание на жалбата и предвид установения в чл. 269 от ГПК обхват на въззивната проверка, на разглеждане от въззивния съд подлежи само въпросът дали присъдената сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е определена съобразно действащата към процесния период нормативна уредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ.

Услугата дялово разпределение се извършва от лице, регистрирано по реда на чл. 139а 4 от ЗЕ, въз основа на писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост. Съгласно чл. 143, ал. 2 от ЗЕ количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал.

1 съгласно методиката по наредбата по чл. 125, ал. 3.

През процесния период м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г. е действала Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, издадена на основание чл. 125, ал. 3 от ЗЕ, като същата регламентира прилагането на дяловото разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост. В Приложение 1 към наредбата е утвърдена Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост, като отдадената от сградната инсталация топлинна енергия се изчислява по формулата по т. 6.1.1 от тази методика – върху пълната отопляема кубатура на имота по проект.