Решение № 55 от 18.03.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Оряхово, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Вержиния Ив. И.а като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20231460100700 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба с Вх. № 3869/30.11.2023 г., изпратена по подсъдност от РС К., депозирана в последния на 07.11.2023 г. от К. И. П., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Д., бл. 8, вх. Г, ет. 6, ап. 83, действащ чрез адв. Г. П. Г. от САК срещу Районен съд – К., представляван от административния си ръководител Г. П. С.

– Председател на РС К. за заплащане на сумата от 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 932/2022 г. по описа на РС К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се и разноски в производството.

От името на ищеца се твърди, че на 21.07.2022 г. в РС К. е образувано гр. дело № 932/2022 г. от настоящия ищец К. И. П., с предмет заплащане на положен от ищеца труд, като делото е разпределено на съдия Ж.Г.Д.А. – пети състав на РС К..

На последната са били разпределени наред с цитираното гражданско дело още 58 идентични по своя предмет и характер дела, като на останалите 1 три състава в РС К. също са били разпределени дела от същия вид и предмет – на втори състав – 58 дела, на четвърти състав – 54 дела и на трети състав – 59 дела, като всички тези 171 броя дела на другите съдебни състави са разгледани и приключени в разумен срок /до края на април 2023 г., с няколко изключения, отложени по обективни причини и приключени до 25.09.2023 г. /.

Сочи се, че на 11.09.2023 г. съдията-докладчик по гр. дело № 932/2022 г. е насрочила дата за провеждане на първо открито заседание по делото на 20.10.2023 г., като за периода от образуването му до насрочването на делото са изминали една година и два месеца, а до провеждането на заседанието – повече от година и три месеца.

Във връзка с това се сочи, че е нарушен разумният срок за разглеждане и решаване на делото от съда, позовавайки се на четири критерия на Европейския съд за правата на човека – фактическа и правна сложност на делото, поведение на страните, поведение на решаващия съд и важност и характер на делото за ищеца, подробно анализирани и съотнесени към образуваното от настоящия ищец гр. дело № 932/2022 г. по описа на РС К..

Въз основа на изложените съображения ищецът е заявил претенцията си за неимуществени вреди, които оценява на 1000 лв., излагайки доводи, че в един дълъг период от време е изпитвал чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, породени именно от соченото необосновано забавяне на разглеждането на правния спор по гр. дело № 932/2022 г. по описа на РС К., допуснато от съдията-докладчик по него - съдия Ж.Г.Д.А..

В представения отговор, с който се оспорва предявеният иск, ответникът изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенцията.

Не се оспорват обстоятелствата, че по искова молба на К. И. П., постъпила в РС К. съда 21.07.2022 г. е образувано гр. дело № 932/2022 г., което е разпределено на съдия Ж. Г. Д. – А., като на последната в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 932/2022 г. още 58 идентични по своя предмет и характер дела.

Не се оспорва също, че от образуване на гр. дело № 932/2022 г. до неговото насрочване е изминал период от една година и два месеца.

Твърди се, че с определение от 11.09.2023 г. докладчикът е насрочил 2 открито съдебно заседание по гр. дело № 932/2022 г. за 20.10.2023 г., което е проведено и делото е обявено за решаване, с постановено в законен срок решение по него на 20.11.2023 г..

Сочи се, че в периода от образуване на делото до насрочването му на 11.09.2023 г. съдът е извършвал подготовка за разглеждането му в закрити разпоредителни заседания, като този период е включвал две съдебни ваканции, в които делото не се разглежда, предвид предмета му – от 15.07.2022 г. до 01.09.2022г. и от 15.07.2023 г. до 01.09.2023 г. Подробно са описани произнесените от съда актове по делото в закрити заседания и движението му до момента на неговото насрочване, като освен посочените две съдебни ваканции се твърди, че са били налице и обективни пречки съдията-докладчик да насрочи и разгледа по-рано гр. дело № 932/2022 г., тъй като общо 76 дни е ползвала отпуск, поради временна неработоспособност, съгласно 5 броя болнични листове, приложени по делото.

Релевира се, че в периода на разглеждане и решаване на гр. дело № 932/2022 г. на съдията-докладчик са били разпределелени общо 403 броя наказателни и граждански дела, като следва да се има предвид, че цитираното дело има за предмет общо три обективно съединени иска, с участие на трето лице помагач и включва голям обем доказателствен материал.

При горните съображения ответникът намира предявения иск за неоснователен и недоказан по основание и размер, като моли същият да бъде отхвърлен, тъй като не е налице неоснователно забавяне при разглеждането на гр. дело № 932/2022 г. по вина на съдията-докладчик, като не са налице и причинени на ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от твърдяната прекомерна продължителност на съдебното производство.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

От приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС за образуването и движението на гр. дело № 932/2022 г. по описа на РС К. се установява, че делото е образувано на 21.07.2022 г., със страни К. И. П. /ищец/ срещу ОД на МВР В. /ответник/, разпределено на съдия Ж. Д. – А..

С разпореждане в закрито заседание от 22.07.2022 г. съдията-докладчик е постановила размяна на книжа по реда на чл. 131 от ГПК, като отговорът от 3 ответника ОД на МВР В. е постъпил на 16.08.2022 г.. На същата дата ответникът е поискал привличане на трето лице по делото - „АЕЦ К.“ ЕАД, като е предявил против третото лице обратен иск.

На 30.09.2022 г. съдията-докладчик, с определение от проведено закрито заседание, е оставила без движение предявения обратен иск и е дала указания на ответника да отстрани констатирани нередовности – за внасяне на държавна такса.

В тази връзка на 13.10.2022 г. ответникът ОД на МВР В. е отстранил нередовностите на обратния иск и е внесъл указаната от съда държавна такса.

На 25.11.2022 г., с определение от проведено закрито заседание, съдът е конституирал „АЕЦ К.“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл. 131 от ГПК с ответното по иска дружество - „АЕЦ К.“ ЕАД. Последното на 25.01.2023г. е подало отговор, както по предявения срещу него обратен иск, така и по исковата молба на ищеца.

На 11.09.2023 г., с определение от проведено закрито заседание по чл.

140 ГПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2023 г., като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, вкл. е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото.

На 20.10.2023 г. е проведено първото открито съдебно заседание по гр. дело № 932/2022 г. по описа на РС К., в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване.

На 20.11.2023 г. съдът се е произнесъл с Решение № 505/20.11.2023 г. по спора, като след това са последвали молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.

От приетите по делото 5 броя болнични листове на съдията – докладчик по гр. дело № 932/2022 г. се установява, че за периода до насрочване на делото с определение от 11.09.2023 г., съдията-докладчик е отсъствала от работа, поради ползване на отпуск поради временна неработоспособност, а именно: от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни – т. е. общо 76 дни ползван 4 отпуск поради временна неработоспособност от страна на съдия Ж. Д. – А..

По делото е разпитан един свидетел на ищеца – М.Н.Б. който споделя, че познава ищеца от дълги години и работи с него в РУ АЕЦ К.. Твърди, че ищецът е водил дело в РС-К., което е имало забавяне, в резултат на което той е станал по-раздразнителен и подтиснат, поради факта, че не е знаел, на какво се дължи забавянето. Няколко месеца бил напрегнат, тъй като делата на други негови колеги вървели. На работа постоянно говорел за делото, като проявявал раздразнение, поради фата, че по него няма движение.

Съдът възприема с вяра показанията на свидетеля, като логични, последователни и обективни.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

Същият е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.

Съгласно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Основателността на исковата претенция е свързана с установяване нарушение на правото на справедлив съдебен процес, една от гаранциите за което е решаване на правния спор в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Относно преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, съдът изхожда от критериите заложени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като се взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

В тежест на ищеца е да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес от предявяването на иска, а именно:

1/ наличие на образувано и водено гр. дело № 932/2022 г. по описа на РС 5

К., със страни – ищец К. И. П. /настоящият ищец/ и ответник ОД на МВР В.;

2/ изминал период от време - от образуване на гр. дело № 932/2022 г. по описа на РС К. до насрочването му в открито съдебно заседание, в който съдът неоснователно е бездействал и с това е нарушил правото на ищеца за разглеждане на делото в т. нар. разумен срок;

3/ наличие на конкретно сочените причинени неимуществени вреди на ищеца;

4/ причинените неимуществени вреди да са необходима, закономерна, естествена последица от нарушаването на правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок - т. е. да е налице причинноследствена връзка между твърдяното забавяне на делото /от образуването до насрочването му/ и причинения на ищеца вредоносен резултат;

5/ установяване в производството на размера на претендираните неимуществени вреди.

С определение № 17/15.01.2024 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между тях на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че по искова молба на К. И.

П., постъпила в РС К. на 21.07.2022 г., е образувано гр. дело № 932/2022 г., разпределено на съдия Ж.Г.Д.А., че на последната в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 932/2022 г. още 58 такива дела - идентични по своя предмет и характер, както и че от образуване на гр. дело № 932/2022 г. по описа на РС К. до неговото насрочване е изминал период от една година и два месеца.

В практиката на ВКС, сред която и Решение №272 от 27. 01.2020г. по гр. дело №924/2019г., IV г. о. се приема, че „при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на гражднаски производства, също поначало е от значение общата продължителност на съдебното производство; възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност, и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. При обсъждането на сложността на делото са от значение броят на страните по него, броят на обективно съединените искове в производството, 6 наличието на международен елемент, сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на ищеца и на съответните власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема предвид, са забавянията, причинени от самата страна, поради злоупотреба с права, недобросъвестно извършване на процесуалните действия, шиканиране и използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите и възможни в конкретния случай процесулани действия за дисциплиниране“.