Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2218 от 15.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3283/2023
Вид
Решение № 2218
Подписан
15.04.2024
В сила
15.04.2024
Състав
Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Яна Борисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39 · Конституция на Република България
  • чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 2218 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100503283 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Д. К. Р. срещу решение № 20055117/26.08.2022г. постановено по гр.д. № 19930/2021г. по описа на СРС, 49-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника К. И. И. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – негативни преживявания, емоционален дискомфорт, засягане на доброто име, честта и достойнството, вследствие на имейл, изпратен от И. от електронен адрес * ************** до електронен адрес ************и до 16 лица – собственици и обитатели в етажната собственост на адрес гр. София, бул. „Ал. ******* съдържащ следните обидни думи: „... казвам в прав текст, че не ставаш за нищо...“, „Понеже смятам, че не ставаш за нищо искам да те помоля да ми сканираш и изпратиш дипломата, която имаш за завършено образование. В случай, че нямаш такава, ще смятам, че си измамник“, „...да изметем Р....“, „Интересно ми е кои глупаци са гласували за твоя избор“ и клеветническо твърдение „и организираната от него престъпна група...“

Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно и необосновано.

Не кореспондирал със събраните по делото доказателства изводът на СРС, че 1 електронната поща************* не била лична на ответника И.. По делото се установявало, че именно ответникът изпратил съобщенията с цел негативен ефект за ищеца. От доказателствата по делото се установявало, че лично етажните собственици предоставили електронните си адреси на ищеца Р. за кореспонденция с управлението на етажната собственост и не възразили срещу получаването на съобщения, касаещи притежаваните от тях общи части в сградата. Именно в отговор на отправено от ищеца Р. до собствениците съобщение относно прекъснато поради авария водоподаване ответникът И. целенасочено отправил обиди и клевети по отношение на ищеца, разпространил ги и до широк кръг лица, с което накърнил честта, достойнството и доброто име на ищеца. От гласните доказателства, събрани посредством разпита на св.

К. Р., се установявали и твърденията на ищеца, че претърпял неимуществени вреди във висока степен, установена била и причинната връзка на вредите с противоправното поведение на ответника. По заявените съображения моли за отмяна на постановеното решение и осъждане на ответника да заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ответникът К. И. И. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба и не заявява становище в хода на въззивното производство.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Д. К. Р. излага, че бил член на Управителния съвет на етажна собственост Метро Сити Бизнес Център, на адрес бул.

„Ал. ******* вх. 1 и вх. 2, гр. София. На 09.03.2021г. ответникът К. И. И., от електронен адрес *************, отправил до ищеца Р., на електронен адрес ***************и на електронните адреси на 16 други лица – собственици и обитатели на обекти в сградата в режим на етажна собственост, а именно З. Б. – управител на дружество, собственик на офиси А2, А3, Б1 и Б2 (**************stream.com) , И..Д – собственик на офис А5 **************) , М.П.

(неизвестно за ищеца лице – [email protected]), Т.П. – представител на лизингополучател на офиси А10, А11 и А14 (************) , М.Т. – собственик на офис А19 (************* “У.С. Хъб“ ООД – собственик на офис А20 (************), С.Т. – офис Б11 ***********) , И.К. – офис Б3 *************) , П.М. – управител на „Д.М.“ ООД, офис Б6 (**************О.П. – офиси Б8, Б17 и Б23 ************) , С.

2

М. – обитател на офис Б10 (************, ************* С. С. – собственик на офис Б12 ************* Ц.Л. – офиси Б14 и Б18 ********** Н.П. – управител на „П.К.“ ЕООД, собственик на офис Б15 ************), и К.Ц. – управител на „И.С.“ ООД, собственик на офиси Б21, Б22 и обитател на офис Б23 (*******bg) електронно съобщение с изявления спрямо личността на ищеца, които били обидни, груби и презрителни, извън нормалната междусъседска критика, съдържали клеветнически твърдения, засегнали емоционалната сфера на ищеца, достигнали до знанието на упоменатите лица, с които ищецът ежедневно контактувал и накърнили честта, доброто му име и неговото достойнство. С допълнителни молби и в първото по делото о.с.з. уточнява обидните изрази: „... казвам в прав текст, че не ставаш за нищо...“, „Понеже смятам, че не ставаш за нищо искам да те помоля да ми сканираш и изпратиш дипломата, която имаш за завършено образование. В случай, че нямаш такава, ще смятам, че си измамник“, „...да изметем Р. и организираната от него престъпна група...“, „Интересно ми е кои глупаци са гласували за твоя избор“, като твърдението за участие в организирана престъпна група намира за клеветническо. Ищецът изпитал психично напрежение и емоционален дискомфорт, бил подтиснат, усещал недоверие и подозрение от страна на собствениците. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати компенсаторно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата 2 000 лева, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 08.04.2021г. до окончателното плащане (уточнение в о.с.з. на 30.05.2022г.). Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. И. И. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не се установявала активната процесуална легитимация на ищеца с посочването на имейл ***************нито пасивната такава на ответника, посредством посочването на имейл *************, не се установявало авторството/извършителството от страна на делинквента. В първото по делото о.с.з. оспорването на авторството на имейла е оттеглено, като вместо това е изложено твърдение, че електронното съобщение е изпратено от И.и, а не от И., имейлът не бил личен на ответника, а на И.и. Отделно твърди, че критичното мнение и негативни оценки по повод управлението на етажна собственост, не представляват обида, нито се съдържа клевета от произволно самоопределена квалификация по НК – в случая „организирана престъпна група“. Оспорва и претърпените неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на иска.

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага.

Съгласно константната съдебна практика, отговорността по чл. 45 ЗЗД може да 3 се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца.

В първото по делото о.с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител уточнява възражението си, а именно - адресът ************* не бил негов личен, а на И.и. Видно от съдържанието на процесното електронно писмо, в документа (най-долу) се сочи автор именно И., като по делото не се твърди и от доказателствата не се установява друг И. да водел електронна кореспонденция с ищеца от същия имейл. Ето защо настоящият въззивен състав намира за основателно поддържаното с въззивната жалба възражение на ищеца, че от доказателствата по делото се установява, че именно ответникът К. И. е автор на отправеното на 09.03.2021г. в 17.33 часа, електронно съобщение, съдържащо процесните изрази.

От представеното по делото и неоспорено електронно писмо, изпратено на 09.03.2021г. от електронен адрес ************* на посочените в исковата молба такива, в т.ч. ***************ответникът И. използвал думите: „Р., за N-ти път те моля, да не ме занимаваш с глупости. Моля те осъзнай, че въпросите, които касаят Управителния съвет не ме интересуват. Моля те намери си работа (най-добре извън ВС Метро Сити)…” . Така съдържанието на писмото директно се свързва с личността на ищеца Р., като представител на посоченото юридическо лице. По делото несъмнено се установява и релевантния за делото факт, че съдържанието на отправеното на 09.03.2021г. в 17.33 часа електронно писмо достигнало до знанието на ищеца.

Видно от съдържанието му, в процесното електронно писмо ответникът е употребил изразите: „Интересно ми е и кои глупаци са гласували за твоя избор...“;

„Понеже смятам, че не ставаш за нищо искам да те помоля да ми сканираш и изпратиш дипломата, която имаш за завършено образование. В случай, че нямаш такава, ще смятам, че си измамник.“; „Ако не си разбрал ти казвам в прав текст, че не ставаш за нищо и моля да освободиш от присъствието си всички хора, които са собственици в сградата.“; „Апелирам към всички да направим общо събрание, с което да изметем Р. и организираната от него престъпна група чрез демократични избори. Моля всички желаещи да ми се обадят!“

Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 КРБ прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго /ал. 2/, изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност - такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да 4 бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, доколкото позорят адресата.

Но и в този случай авторът не носи отговорност, ако позорящите факти са верни.

Според решение № 62/06.03.2012г. по гр.д. №1376/2011г. на ІV г.о. на ВКС, оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не съставляват обида.

ЕСПЧ също прави разграничение между фактическо твърдение и оценъчно съждение като оценката не подлежи на доказване /решение от 08.07.1986г. по делото Лингенс срещу Австрия/.

Употребените в началната част на електронното писмо, упоменати по-горе изрази: „Интересно ми е и кои глупаци са гласували за твоя избор...“; „Понеже смятам, че не ставаш за нищо искам да те помоля да ми сканираш и изпратиш дипломата, която имаш за завършено образование. В случай, че нямаш такава, ще смятам, че си измамник.“; „Ако не си разбрал ти казвам в прав текст, че не ставаш за нищо и моля да освободиш от присъствието си всички хора, които са собственици в сградата.“;

„Апелирам към всички да направим общо събрание, с което да изметем Р. и организираната от него престъпна група чрез демократични избори. Моля всички желаещи да ми се обадят!“, в преобладаващата си част съдържат оценъчни съждения на автора И. за ищеца Р. в качеството му на член на управителния съвет на етажната собственост и осъществяваната от него дейност като такъв. Оценъчните съждения на ответника, че ищецът не следвало да бъде избиран ( с оглед определянето на лицата, гласували за избора му като „глупаци“ ) , че не се справя с дейността, за която бил избран (“не ставаш за нищо“), не следва да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата. Изказано е мнение с негативна оценка на дейността на ищеца, свързана с неговия пост и ангажираност именно като член на управителния съвет на етажната собственост. Съдът намира, че изявлението, отправено и до по-широк кръг от лица – собственици и ползватели на обекти в етажната собственост, пряко не цели да се увреди личността ищеца, а да постави на вниманието им значим според автора въпрос относно избора на членове на управителния съвет на етажната собственост. Предвид употребеното глаголно време и поставеното в текста условие, не е осъществен и съставът на обидата посредством израза „ще смятам, че си измамник“.