Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 653 от 13.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 75062/2024
Вид
Решение № 653
Подписан
13.01.2026
Състав
СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ********** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110175062 по описа за 2024 година Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца *********, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******, представляван заедно от всеки от двама от изпълнителните директори *********П., ******, чрез процесуалния си представител адв. С. М. от САК, твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска ответникът да му заплати посочените в същата суми вследствие случило се ПТП, на 03.06.2023 г. в гр. Приселци, с участието на МПС, застраховани при ищеца и ответника. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски.

Ответника „*, със седалище и адрес на управление **************” * , представляван от проф. ***** – изпълнителни директори, чрез процесуалния си представител *** – юрисконсулт, в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове, и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се направените по делото разноски.

1

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства: Въпреки, че съдът не е постановил определение, с което да отдели като като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства определени факти от обективната действителност, представляващи част от фактическия състав на регресния иск по чл. 411 от КЗ, доколкото между страните по делото не съществува спор, то следва да се считат за такива:

Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" относно лек автомобил марка/модел ** с рег. № ******* с ищцовото дружество. наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" относно лек автомобил марка/модел ****** с ответното дружество. изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 2 108, 27 лева на сервиза, извършил ремонта на автомобила. начисляване върху горната сума на ликвидационни разноски в размер на 15 лева, изпращане от страна на ищеца и получаване от страна на ответника на регресна покана за сумата в размер на 2 123, 27 лева.

2. По отношение на механизма на ПТП, причинно-следствената връзка и стойността на щетите: По отношение на тези въпроси съдът напълно кредитира отговорите, които са дадени от приетата като доказателство по делото САТЕ, както и приобщените по делото писмени доказателства – Двустранен констативен протокол за ПТП, съставен от участвалите в ПТП лица, и събрани гласни доказателства – свидетелските показания на М. И. В. и М. С. П., които са отразени в приетият и приложен като доказателство протокол № 6824 от 26.11.2025 г., на Районен съд гр. Варна по изпълнената съдебна поръчка и които съдът няма да преповтаря в настоящия съдебен акт. Въз основа на така изброените доказателства съдът възприема следния механизъм на ПТП – на 03.06.2023 г. в гр. Приселци, водача на лек автомобил марка/модел ******М. И. В. предприема неправилна маневра ляв завой, отнемайки предимството на лек автомобил марка/модел ****** управляван от М. С. П., което довежда до ПТП с материални щети.

Вещото лице дава заключение, че имуществените увреждания, нанесени на 2 лек автомобил марка/модел *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с описаното в Двустранен констативен протокол за ПТП, приет като доказателство по делото и възлизат на сумата в размер на 2 199, 70 лева.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

А. По отношение на иска за главницата: С плащането на обезщетението по чл. 410 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на противното.

Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си – безспорни са договорът за застраховка с ощетеният собственик на МПС, по силата на който се е задължил срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила му от ПТП; застрахователният договор между причинителя на ведите и ответника, по силата на който последният носи риска от ангажиране на гражданската му отговорност; действителния размер на причинените вреди; обезщетяването на застрахования при ищеца водач на МПС чрез извършване на ремонт в сервиз на стойност обявената сума, както и осъществяването на процесното ПТП и неговия механизъм. От допуснатата и приета САТЕ, която дава изчерпателни отговори на въпросите, поставени в нея се установяват механизма на настъпване на произшествието, и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите по пострадалото МПС. Стойността на щетата възлиза на 2 199, 70 лева, която сума е необходима за възстановяване на автомобила, като в процесния случай застрахователят е изчислил по-малка стойност от изчесленото от вещото лице 3

– 2 108, 27 лева, и са начислени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, който се счита за обичаен в такива случаи, като пълния размер на иска възлиза на сумата в размер на 2 123, 27 лева. Иска за главницата е предявен за сумата, по-малка от изчислената от вещото лице, и не е направено искане по чл. 214 от ГПК за увеличаването на размера на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД при гражданския деликт вината се предполага, поради което съдът счита, че искът се доказа по основание и размер. Съгласно разпоредбите на КЗ застрахователят по задължителна застраховка „гражданска отговорност” отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора. С оглед горното иска следва да бъде изцяло уважен, за сумата в размер на 1 085, 61 евро, представляваща равностойността на 2 123, 27 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2024 г. до изплащане на вземането.

Б. По отношение на иска за мораторна лихва: Доколкото главният иск е уважен, следва да бъде уважен и акцесорния иск за мораторна лихва, като същата съдът изчисли с общодостъпен електронен калкулатор, и същата възлиза на сумата в размер на 340, 52 лева. Иска за лихвата е предявен за сумата, по-малка от горната, а именно – 340, 38 лева, поради което и следва да бъде изцяло уважен, за евровата си равностойност – 174, 03 евро.

В. По отношение на разноските: С оглед изхода на делото ищеца има право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като размера на същите възлиза на сумата в размер на 1 210, 57 лева, от които държавна такса в размер на 134, 93 лева, депозит за САТЕ в размер на 400 лева, депозит за свидетел в размер на 20 лева, и адвокатско възнаграждение в размер на 655, 94 лева, като следва да се присъди евровата равностойност на горната сума, или сумата в размер на 618, 95 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА********** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление

*****, представляван от проф. *****– изпълнителни директори, да заплати на *****, с ЕИК ******, със седалище и адрес на 4 управление ***6, представляван заедно от всеки от двама от изпълнителните директори********, сумата в размер на 1 085, 61 евро /хиляда осемдесет и пет евро и шестдесет и един евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 2 123, 27 лева, представляваща главница – невъзстановената от ответника част от застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на осн. чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, вследствие случило се ПТП, на 03.06.2023 г. в гр. *****, с участието на МПС, застраховани при ищеца и ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 16.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 174, 03 евро /сто седемдесет и четири евро и три евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 340, 38 лева, представляваща мораторна лихва за периода 20.10.2023 г. – 15.12.2025 г., както и сумата в размер на 618, 95 евро /шестстотин и осемнадесет евро и деветдесет и пет евроцента/, явяваща се равностойността на сумата в размер на 1 210, 57 лева, представляваща направените по делото разноски, както следва – държавна такса в размер на 134, 93 лева, депозит за САТЕ в размер на 400 лева, депозит за свидетел в размер на 20 лева, и адвокатско възнаграждение в размер на 655, 94 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5