Решение № 1584 от 14.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1584 гр. Пловдив, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330201031 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С. В. срещу Наказателно постановление № 22-1030-009415/11.01.2023 г., издадено от Р.К.П. – ***, в частта, в която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 2 (два) месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В останалата му част, в която на основание чл. 179, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, наказателното постановление не се обжалва и на основание чл. 64, б. „б“ от ЗАНН е влязло в сила.

В жалбата се навеждат доводи за издаване на наказателното постановление в обжалваната му част при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, но твърди, че при маневрата си движение назад не е усетил съприкосновение с друго моторно превозно средство. Поддържа да е бил наясно, че на местопроизшествието има изградено видеонаблюдение, че автомобилът, който е управлявал, е обозначен с лого и телефонни номера на неговия собственик, както и че е имал сключени застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и автокаско. Взема становище деянието да 1 не е виновно извършено от субективна страна. Моли наказателното постановление да бъде отменено в обжалваната му част. В условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с адв. С. В., като и двамата поддържат жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 15737/16.02.2023 г. взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В. Д. Б., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 24.01.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 03.02.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което наказателното постановление трябва да бъде изменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 15.11.2022 г. около 17:15 часа в гр. Пловдив, на ул. „Владая“ и срещу № 3б жалбоподателят В. Д. Б. привел в движение товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ***, собственост на *** с ЕИК: ***, който използвал за изпълнение на служебните си задължения, като предприел движение назад.

На същата улица отзад и отдясно на товарния автомобил „Ивеко Дейли“ с рег.

№ *** бил паркиран лек автомобил „Мерцедес Е 400“ с рег. № ***, собственост на „Д и Д Интернешънъл България“ ЕООД, чийто *** към този момент бил свид. Е. П. Д.. Докато товарният автомобил с рег. № ***, управляван от жалбоподателя, се движил назад, той се ударил със задната си дясна част в предната лява част на паркирания лек автомобил „Мерцедес Е 400“ с рег. № ***. От удара по лекия автомобил „Мерцедес“ настъпили щети по капака, калника и бронята отпред вляво. След съприкосновението между двете превозни средства жалбоподателят не спрял, а продължил движението си напред и напуснал местопроизшествието.

На 16.11.2022 г. свид. Д. подал сигнал до началника на сектор „Пътна 2 полиция“ при ОДМВР – Пловдив за случилото се. Проверката по образуваната преписка била възложена на свид. А. П. Т. – *** в ***. В хода на проверката свид. Т. извършил оглед на двете превозни средства, снел писмени обяснения от водачите и се запознал с представен му от свид. Д. запис от охранителни камери, на който бил възпроизведен моментът на произшествието.

На 24.11.2022 г. свид. Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 077913 срещу жалбоподателя Б. в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели – един от които бил свид. Е. П. Д.. На жалбоподателя бил връчен препис от акта срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства, както и от вещественото доказателство по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. П. Т. и Е. П. Д.. Макар и двамата да не са очевидци на деянието, то установява се всеки от тях да е изгледал запис от охранителните камери в обекта, на който е фиксиран моментът на произшествието. В тази връзка показанията на двамата свидетели са годни за възпроизвеждане на механизма на ПТП, като установява се, че при предприето движение назад превозното средство, управлявано от жалбоподателя, за което свидетелите изясняват да е товарен автомобил, със задната си част удря паркирания от дясната му страна лек автомобил. От показанията на свид. Д. се установяват индивидуализиращи данни – марка и рег. номер, за увреденото МПС, а именно лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***. Изясняват се още и конкретните щети по този автомобил след настъпилото произшествие, които са по неговите капак, калник и броня отпред вляво. Видът и мястото на щетите по автомобила свид.

Д. непосредствено е възприел. Показанията и на двамата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели се ползват с доверие от настоящия състав, тъй като се приемат за проверени, като намират подкрепа в обстоятелствата, установени от вещественото доказателство по делото, както и от събраните писмени доказателства.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя В. Д. Б. се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС, има издадено СУМПС с № ***, валидно до ***. и налични 39 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

3

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

По приложението на материалния закон от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 15.11.2022 г. около 17:15 часа в гр. Пловдив, на ул. „Владая“ срещу № 3б жалбоподателят Б., след като при управление на МПС – товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ***, при движение назад е причинил пътнотранспортно произшествие (ПТП), удряйки паркирания лек автомобил „Мерцедес Е400“ с рег. № ***, не е спрял, за да установи какви са последиците от настъпилото произшествие, а е продължил движението си.

Датата и мястото на извършване на нарушението се установяват по категоричен начин по делото, като тези обстоятелства не се и оспорват от жалбоподателя Б.. Доказва се на следващо място, че последният е участник в пътнотранспортно произшествие, от което са причинено само имуществени вреди. Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП „участник в пътнотранспортно произшествие“ е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Тъй като жалбоподателят Б. е допринесъл за произшествието с лекия автомобил „Мерцедес Е400“ с рег. № ***, то от правна страна той е участник в ПТП и е годен субект на това нарушение. От обективна страна доказва се да е настъпило и пътнотранспортно произшествие по смисъла на закона. То представлява събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Доказаният по делото удар между товарния автомобил „Ивеко Дейли“ с рег.

№ ***, управляван от жалбоподателя Б., и паркираното МПС, собственост на „Д и Д Интернешънъл България“ ЕООД, се квалифицира от правна страна като ПТП, тъй като в резултат от него са настъпили материални щети по лекия автомобил „Мерцедес Е400“ с рег. № ***.

Съдът намира, че описаното в АУАН и в наказателното постановление и доказано по делото поведение на жалбоподателя правилно е подведено под приложимата материална норма от ЗДвП. Процесното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. От доказателствата по делото се установява, че след настъпилото произшествие от обективна страна жалбоподателят не е спрял, а е продължил движението си, като е напуснал местопроизшествието. Задълженията за водача, който е 4 участник в ПТП, по всяка от трите точки (т. 1 - т. 3) на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП са различни. Хипотезите по т. 2 и т. 3 обаче възникват едва след като бъде изпълнено първичното задължение, което е за спиране, без да бъде създавана опасност за движението. В последователност, след като водачът вече е спрял, за него настъпват и задълженията по чл. 123, ал. 1, т. 2 или т. 3 от ЗДвП в зависимост дали от произшествието има пострадали хора или са причинени само имуществени вреди - така Решение № 481 от 24.03.2017 г. по к.а.н.д. № 594/2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. По тези съображения съдът приема, че правилна и съответна на извършеното е дадената правна квалификация.

Поведението на жалбоподателя по напускане на местопроизшествието след настъпилия удар с паркираното МПС и без да спре, за да установи какви са последиците, представлява годна форма на изпълнително деяние на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В този момент от обективна страна нарушението е било довършено, като за съставомерността му не се изисква установяване на последващ вредоносен резултат.

О т субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината непредпазливост в нейната най-слабо обществено укоримо проявление – небрежността. Жалбоподателят, позовавайки се на конкретни факти от обективната действителност, обосновава липсата си на умисъл да напусне местопроизшествието, без да съдейства за установяване на вредите от него.

Твърди да е знаел, че на паркинга, където е настъпило ПТП, има изградено видеонаблюдение, че товарният автомобил, който е управлявал, е бил брандиран с фирмено лого и телефонни номера, а документите му като водач на МПС да са изрядни и редовни. Изложените доводи обаче не изключват съставомерността на деянието от субективна страна. Действително те са годни да оборят наличието на умисъл в поведението на жалбоподателя, но предметът на доказване досежно субективната съставомерност не следва да се ограничава и стеснява единствено до преценка за умишлените форми на вината. В тази връзка съдът намира, че по делото не се доказва жалбоподателят Б. да е извършил процесното си деяние от волева страна с желание и цел да осуети изпълнението на задълженията си като участник в ПТП и по-конкретно да спре и да съдейства за установяване на вредите от произшествието. Въпреки това основанието за реализиране на административнонаказателната му отговорност е в неговото непредпазливо поведение, което също е съставомерно съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН.