Определение № 5900 от 05.10.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5900 гр. София, 05.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ в закрито заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Т. ШУШКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско дело № 20211110134712 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420 ГПК

Длъжникът по делото-(длъжник), чрез процесуалния си представител-юрк.Т.И., е подал искане вх.№42054/18.08.2021 г. по чл.420, ал.1, т.1 ГПК да се спре незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. по настоящото дело.

В искането на длъжника по делото се сочи, че вземането-предмет на издадената заповед не се дължи от Държавата, защото липсват предпоставките за правоприемство по чл.11 ЗНналице са наследници на длъжника от ІV ред, които не са се отказали от неговото наследство. Следователно вземането-предмет на заявлението не се дължи и е налице основанието по чл.420, ал.2, т.1 ГПК за спиране на изпълнението.

В отговора си кредиторът-заявител в производството поддържа, че искането е неоснователно, към него няма приложени писмени доказателства, подкрепящи твърденията в него; няма други наследници, включително от ІV ред-до VІ съребрена линия, които да са призовани към наследяване, поради което наследството е преминало към длъжника по делото съгласно чл.11 ЗН. Изводът в цитираната от длъжника съдебна практика касае само хипотезата на роднини до VІ степен по съребрена линия, изключени от наследяване по силата на чл.8, ал.4, пр.2 ЗН, а не и за низходящите на отказалите се от наследството-в противен случай ще се стигне до наследяване по право на заместване, което в ІV ред наследници е недопустимо.

І. По допустимостта на искането по чл.420 ГПК:

1

Искането за спиране по чл.420 ГПК не е обусловено от срок (след изменението със ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.100/20.12.2019 г.).

Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК в срок срещу издадената по делото заповед за незабавно изпълнение.

Други предпоставки за допустимост на искането не са предвидени в закона, поради което искането е допустимо.

ІІ. По основателността на молбата по чл.420 ГПК:

Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на ипотечен акт (нотариален акт за учредяване на договорна ипотека) на основание чл.417, т.6 ГПК, а съгласно чл.420, ал.1 ГПК в този случай подаденото в срок възражение срещу заповедта не спира нейното изпълнение.

1. Не е налице основанието за спиране на изпълнението по чл.420, ал.1 ГПК.

По делото не е представено надлежно обезпечение по чл.180-181 ЗЗД.

По делото длъжникът не представя доказателства за учредяване на нито едно от предвидените в чл.180-181 ЗЗД обезпечения пред съд, поради което такова основание за спиране не е налице.

2. Според чл.420, ал.2 ГПК „Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал.1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:“ вземането не се дължи (т.1); вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител (т.2), или неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител (т.3).

Следователно в настоящия случай с оглед доводите на длъжника следва да се приеме, че той се позовава на основанието за спиране по чл.420, ал.2, т.1 ГПК.

За да е налице основанието за спиране на незабавното изпълнение по чл.420, ал.2, т.1 ГПК, към искането по чл.420 ГПК следва да са представени писмени доказателства, че „вземането не се дължи“-следователно касае се за такива писмени доказателства, които:

1) са различни от документа по чл.417 ГПК, и

2) които или разколебават неговата удостоверителна стойност по отношение вземането на заявителя, или установяват вероятното последващо погасяване или отпадане на това вземане.

От удостоверение за наследници изх.№РЛЦ19-ДИ11-75/09.05.2019 г. на район ЛозенецСтолична община, се установява, че длъжникът по договора за заем и по ипотечния акт 2

Л.Д.Г. е починал на 17.02. 2019 г. и е оставил за свои наследници по закон наследници от ІV ред-роднини по съребрена линия от ІV степен-първи братовчеди: К.Б.Г.-дете на чичо на наследодателя (на брат на неговия баща), М.М.П. и А.М.П.-деца на вуйчо на наследодателя (на брат на неговата майка)-всички тези роднини от ІV степен по съребрена линия са и низходящи на лица от еднаква степен на родство спрямо наследодателя; видно от доказателствата по делото (л.18-20 от делото) и тримата роднини от ІV степен са се отказали от наследството на Л.Д.Г..

От удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№РЛЦ19-ДИ11-75/09.05.2019 г. на район Лозенец-Столична община, се установява, че Л.Д.Г. е починал неженен, а има роднини от V степен по съребрена линия: Ц Х.а П и Б Х. П (деца на К.Б.Г.); от доказателствата по делото (л.32 и 34 от делото) се установява, че и двамата посочени роднини от V степен по съребрена линия са се отказали от наследството на Л.Д.Г..

От справка за родственици (л.70 от делото) се установява, че Б Х. П има дете-Ф Б П, родено на 21.10.2018 г.; Ф Б П е роднина на Л.Д.Г. от VІ степен по съребрена линия е бил роден към датата на откриване на наследството.

Наследяването в последния-ІV ред наследници е уредено в чл.8, ал.4 ЗН, като в чл.8, ал.4, изр.І ЗН („Когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително“) са посочени роднините-наследници по закон на наследодателя, а в чл.8, ал.4, изр.ІІ ЗН („По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват подалечния по степен.“) е регламентирано подреждането на наследниците от различните родствени линии и степени на родство по съребрена линия в рамките на ІV ред наследници по закон.

Наследяването по право на заместване (което става „по коляно“-чл.10, ал.3 ЗН) е регламентирано в чл.10 ЗН само за първите 3 реда наследници, поради което основателно е твърдението на кредитора, че в ІV ред не е предвидено наследяване по право на заместване (така и ТР №3/1994 г. на ВКС-ОСГК); това обаче не води до изводите, посочени от кредитора относно последиците при отказ от наследство на някой или на всички наследници.

В първите 3 наследствени редове, в които низходящите наследяват по право на заместване своя възходящ, ако последният се откаже от наследството на наследодателя, то не преминава върху неговите низходящи-именно защото те не наследяват на собствено основание, а по право на заместване; поради това с отказа от наследство от страна на замествания и наследяващите по заместване не се призовават към наследяване.

При наследяването в последния-ІV наследствен ред, не съществува право на заместване в полза на низходящите на наследника по закон. Именно поради това всички роднини, посочени в чл.8, ал.4, изр.І ЗН, са наследници на собствено основание (а не като заместници 3 на свои възходящи) и следователно при отказ от наследството на техния възходящ неговият дял уголемява дела на останалите наследници от същата линия и степен, а ако такива нямапризовават се към наследяване роднините от следващите по-далечни линии и степени на родство съгласно подреждането им според чл.8, ал.4, изр.І ЗН-те наследяват не като заместници на отказалите се от наследство техни възходящи, а като наследници по закон на собствено основание и като роднини от съответната степен на наследодателя.

Следователно при отказ от наследство на наследник от ІV ред неговите низходящи също се призовават към наследяване, ако са от роднините, посочени в чл.8, ал.4 ЗН като наследници по закон (в този смисъл-макар и инцидентно в мотивите на цитираното от длъжника Определение №165/06.10.2020 г. по ч.гр.д.№2114/2020 г. на ВКС-ІІ г.о., както и авторитетната доктрина-Закон за наследството: научноприложен коментар, проблеми на правоприлагането, анализ на съдебната практика, нормативен текст, С., 2016, стр.618.).

По делото е установено, че всички роднини на Л.Д.Г. от ІV степен (К Ба Г, М.М.П. и А.М.П.) и от V степен по съребрена линия (Ц Х.а П и Б Х. П) са се отказали от неговото наследство. От доказателствата по делото обаче (л.70) се установява, че Б Х. П има дете-Ф Б П, родено на 21.10.2018 г. Ф П е роднина от VІ степен по съребрена линия на наследодателя и е бил роден към датата на откриване на наследството-17.02.2019 г.; при служебната справка в книгата за откази от наследство на СРС няма данни да е вписан негов отказ от наследството на Л.Г. Следователно призован към наследяване на последния е именно Ф Б П, поради което наследството и задълженията в него не е преминало върху Държавата-налице е основанието по чл.420, ал.2, т.1 ГПК за спиране на незабавното изпълнение-вземането не се дължи от длъжника по изпълнението.

По изложените съображения искането за спиране на изпълнението е основателно.

По изложените мотиви и на основание чл.420 ГПК Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл.420, ал.2, т.1 ГПК по искане вх.№42054/18.08.2021 г. на длъжника по делото-(длъжник), незабавното изпълнение на заповед №6667/26.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 26.07.2021 г. по ч.гр.д.№34712/2021 г. на СРС-161 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение (чл.420, ал.4 ГПК).

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4