Определение № 551 от 06.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 551 гр. Кюстендил, 06.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Петър Л. Мичев Въззивно частно гражданско дело № 20261500500389 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. Д. Ж. и Л. И. Ж., чрез адв. С. В., срещу Определение № 759/16.06.2026 г., с което производството по делото е прекратено и ИМ е върната.

Жалбоподателите считат атакуваното определение за неправилно. Искат неговата отмяна и връщане на делото на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия, като се позовават на обстоятелството, че прекратяването на производството без ясни доводи представлява отказ от правосъдие. Не разбират как така делото е разгледано на две съдебни инстанции, преди същото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС поради предполагаемо процесуално нарушение, без да бъде извършена проверка на фактите и доказателствата. Считат, че преди да прекрати производството по делото, ДРС е следвало да го разгледа в съответствие с указанията, дадени с влязло в сила Решение № 49/16.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 99/2025 г. по описа на КнОС, което обаче също считат за неправилно.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна не изразява становище.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество ЧЖ е основателна, като съображенията за това са следните:

1

Производството първоначално е започнало по искова молба на частните жалбоподатели, по която е било образувано гр. д. № 968/2023 г. по описа на ДРС. Ищците са предявили при условията на субективно алтернативно съединяване ПУИ за нищожност на договор за замяна от 20.05.2005 г. Навели са твърдения, въз основа на които са поискали от съда да прогласи нищожността на сключения между В. Д. Ж. и Община Сапарева баня договор.

С Решение № 690/30.12.2024 г., постановено по гр. д. № 968/2023 г. по описа на ДРС, предявените искове са отхвърлени съобразно заявения петитум.

С Решение № 49/16.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 99/2025 г. по описа на КнОС, първоинстанционното решение е обезсилено поради констатирано неучастие на задължителен необходим другар и делото е върнато на ДРС за ново разглеждане от друг състав на съда. Въззивният съд е приел, че по делото задължително следва да участва и К. Г. Г., който също е страна по договора за замяна от 20.05.2005 г.

Така се е стигнало до образуването на гр. д. № 1986/2026 г. по описа на ДРС, който с Определение № 583/08.05.2026 г. е оставил подадената от ищците ИМ без движение поради констатирани нередовности. Указал им е да наведат в обстоятелствената част на ИМ твърдения относно конкретни основания, на които считат, че процесният договор е нищожен, в случай че това са исковете, които предявяват. Посочил им е да формулират надлежен петитум, както и да обосноват правния си интерес от предявяването на исковете. Да насочат заявените претенции и срещу К.Г. Г.. Предупредил е ищците, че при неотстраняване на нередовностите в указания срок ИМ ще бъде върната.

С молба вх. № 7614/21.05.2026 г. ищците посочват, че лицето К. Г. Г. е починал на 13.01.2010 г. и молят да им бъде издадено СУ, чрез което да се снабдят с удостоверение за неговите наследници. Поискали са продължаване на срока за изпълнение на горепосочените указания, който с Определение № 638/21.05.2026 г. е продължен.

С молба вх. № 8329/03.06.2026 г. ищците посочват, че единствен наследник на К. Г. Г. се явява неговата дъщеря – Р. К. З.. Въпреки това считат, че тя не следва да бъде конституирана по делото, тъй като имуществените въпроси между тях (ищците и Р. К. З.) са разрешени посредством договор за доброволна делба от 29.10.2010 г. и споразумение за делба на учредено право на строеж от 21.07.2014 г., заверени преписи от които прилагат. Не са насочили изрично претенциите си срещу нея. Уточняват петитума на ИМ, като посочват, че искат отмяна на договора за замяна от 20.05.2005 г. на осн. чл. 26, ал. 2, предл. първо и второ от ЗЗД. Твърдят, че Община Сапарева баня не е притежавала правото на строеж към датата на сключване на договора и затова е налице невъзможен предмет. Молят за отмяна на процесния договор за 1/2 ид. ч. На следващо място, Л. И. Ж. се явява съсобственик на имота, предмет на замяната, доколкото идеалната част от него е придобита по време на брака ѝ с В. Д. Ж. в режим на СИО, а тя не е давала съгласие за замяната.

2

Не са наведени никакви твърдения, посредством които да обосноват правния си интерес от предявяването на исковете.

С обжалваното понастоящем Определени № 759/16.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1986/2026 г. по описа на КнОС, съдът е прекратил производството поради недопустимост на предявените искове и е върнал исковата молба. ДРС е приел, че не са изпълнени дадените с Определение № 583/08.05.2026 г. указания за формулиране на обстоятелствена част и петитум на ИМ, както и че предявените претенции са недопустими поради липса на правен интерес.

Определението е неправилно.

Съдът проверява редовността на ИМ, а когато същата не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, ИМ заедно с приложенията се връща. На връщане подлежи и ИМ, с която е предявен недопустим иск. Допуснатите нарушения в определението на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК рефлектират и върху определението по чл. 129, ал. 3 ГПК, респ. чл. 130 ГПК. Затова указанията на съда следва да са ясни, точни и подробни, за да могат да бъдат изпълнени от ищеца в цялост. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца и не може да е основание за прекратяване на производството по делото и връщане на ИМ.

В случая правилно ДРС е приел, че исковата молба на В. Д. Ж. и Л. И.

Ж. е нередовна, като в тази насока е дал и правилни указания, обективирани в Определение № 583/08.05.2026 г. За да прекрати производството и да върне ИМ, ДРС е приел, че с молба вх. № 8329/03.06.2026 г. ищците не са изпълнили указанията на съда. В тази уточнителна молба те са изложили твърдения, които не са относими към което и да било основание за нищожност на договора за замяна от 20.05.2005 г. и освен това недвусмислено са отказали да насочат претенциите си и срещу наследника на Кирил Г. Гювлийски.

Указанието на съда за обосноваване на правния им интерес от предявяването на исковете за нищожност на процесния договор е изцяло игнорирано, което се установява от обстоятелството, че в уточнителната молба няма каквито и да било съображения в тази насока.

При това положение настоящият съдебен състав намира, че на ищците следва да бъде дадена още една възможност да отстранят посочените от ДРС нередовности на ИМ. Следва отново да им бъде указано, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иск за прогласяване на нищожност на договор. Този интерес трябва да произтича от конкретно засягане на правната сфера на ищците и от възможността решението да защити тяхно право или правоотношение. Затова е необходимо в ИМ да бъдат наведени ясни и конкретни твърдения, посредством които ДРС да може да установи наличието на правен интерес от предявяването на настоящите искове, вместо указанията на съда да бъдат пренебрегвани. В 3 случай че извеждат правния си интерес от възможността да възстановят своята част от собствеността върху притежавания от тях имот, отпреди замяната му с имот частна общинска собственост на Община Сапарева баня, следва да наведат конкретни твърдения в тази насока. На следващо място следва да им бъде указано още веднъж, че в случай че не насочат претенциите си и срещу Р. К. З., съдът няма как да пристъпи към разглеждането им по същество. Показателно в това отношение е влязлото в сила Решение № 49/16.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 99/2025 г. по описа на КнОС. Що се отнася до наведените твърдения, въз основа на които ищците считат, че договорът за замяна от 20.05.2005 г. е нищожен, макар и в действителност да не са относими към нито едно от основанията по чл. 26 ЗЗД, доколкото с молба вх. № 8329/03.06.2026 г. ищците искат неговата „отмяна“, противоречието между обстоятелствена част и петитум на ИМ продължава да е налице. Правната квалификация може да бъде коригирана от съда, но фактическите твърдения и петитумът не могат да бъдат служебно заменени с други, непосочени от ищците. ДРС следва да предостави последна възможност на ищците да наведат конкретни твърдения и да формулират надлежен петитум, след което да извърши нова проверка за редовност и допустимост на ИМ, вкл. за наличието на обоснован правен интерес.

Частните жалбоподатели следва да имат предвид, че съдът следи служебно за допустимостта на предявения иск във всяко положение на делото, докато същото е висящо. А преценката за допустимостта на производството предхожда тази по съществото на делото, което обяснява защо КнОС веднъж е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ДРС, без да извърши проверка на фактите и доказателствата.

Атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 759/16.06.2026 г., с което на осн. чл. 129, ал.

3 и чл. 130 ГПК производството по гр. д. № 1986/2026 г. по описа на ДРС, V състав, е прекратено и подадената от В. Д. Ж. и Л. И. Ж. искова молба вх. № 5289/07.06.2023 г. по рег. на ДРС е върната.

ВРЪЩА делото на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивите на настоящия съдебен акт.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5