Решение № 9791 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9791 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110163968 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Мъни плюс корп“ ЕАД, с ЕИК:

203037835 /с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/, подадена чрез процесуалния му представител – адв. И. Л., срещу Ц. В. Д., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1/сумата от 180.99 лева – остатък незаплатена цена на устройство Handset MOT One Macro Blue +Moto E6 Gray със сериен номер 357230100751512 по договор за продажба на изплащане № 505663999/22.11.2019 г. между ответницата и дружеството „А1 България“ ЕАД, която сума е заплатена от ищеца „Мъни плюс корп“ ЕАД в качеството му на поръчител на „А1 България“ ЕАД въз основа на договор за поръчителство на 21.12.2020 г., 2/ сумата от 34.94 лева – обезщетение за забава за периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по ч.гр.д. № 6170/2023 г. на СРС – 21.12.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между ответницата Ц. В. Д. и дружеството „А1 България“ ЕАД бил сключен договор за продажба на изплащане № 505663999/22.11.2019 г. По силата на същия „А1 България“ ЕАД предоставило на ответницата устройство Handset MOT One Macro Blue +Moto E6 Gray със сериен номер 357230100751512, чиято стойност ответницата приела да заплаща на месечни вноски. Първоначално ответницата заплащала вноските за устройството по погасителен план, но 1 впоследствие преустановила плащанията, поради което договорът бил прекратен – а незаплатени останали 180.99 лева от стойността на устройството.

Предвид продължилото незаплащане на стойността на устройството и въз основа на договор за поръчителство помежду им от 07.11.2014 г., продължен с поредица от анекси, „А1 България“ ЕАД отправило покана до ищеца да заплати той задълженията на ответницата, което и ищецът сторил на 21.12.2020 г. Така ищецът счита, че удовлетворил първоначалния кредитор, поради което и встъпил в правата му срещу неизправния длъжник – ответницата. Последната била уведомена от ищеца за замяната на кредитора и поканена да заплати процесните суми, но от нея така и не последвало плащане към ищеца. Такова плащане не постъпило и от впоследствие встъпилия в дълг нов длъжник дружеството „Фонд за гарантиране на задълженията на ФЛ“ ЕООД.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата молба са представени: договор за продажба на изплащане № 505663999/22.11.2019 г., приемо предавателен протокол за устройство, договор за поръчителство и приложения към него, уведомление за замяна на кредитор, приемопредавателни протоколи, платежно нареждане, договор за встъпване в дълг и приложение към него.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание.

В тази връзка ответницата твърди, че не дължи никакви суми на „А1 България“ ЕАД и не е длъжник по договор. Нямала отношения и с „Мъни плюс корп“ ЕАД, а и процесните суми били погасени по давност. С тези аргументи иска отхвърляне на претенциите.

В съдебно заседание, проведено на 23.04.2024 г., процесуалният представител на ищеца адв. Л., не се явява. Изразява писмено становище, с което счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответницата редовно призована /призовката, връчена й лично на 03.03.2024 г./ не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 9893/04.04.2023 г. по ч.гр.д. № 6170/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.

От приложен по делото договор за продажба на изплащане № 505663999 от 22.11.2019 г., се установява, че същият е сключен между „А1 България“ 2

ЕАД, в качеството на продавач, и Ц. В. Д., в качеството на купувач – като договорът има за предмет мобилно устройство Handset MOT One Macro Blue +Moto E6 Gray със сериен номер 357230100751512. Видно от приемопредавателен протокол от същата дата, продавачът е прехвърлил в собственост и предал на купувача устройството Handset MOT One Macro Blue +Moto E6 Gray със сериен номер 357230100751512. Договорът и приемо предавателният протокол са подписани от ответницата купувач, като подписите на същата не са оспорени.

В договора е уговорено, че устройството ще бъде заплатено на общо 24 вноски – една първоначална в размер от 154.80 лева и 23 месечни вноски по погасителен план. В тази връзка видно от последния всяка от 23 месечни вноски възлиза на по 8.50 лева – като включва главница и договорна лихва /като за всяка вноска е посочен по отделно размерът на главницата и лихвата, които погасява същата/ - съответно лихвата възлиза на 4.95 % годишно.

Съгласно договора първоначалната вноска се плаща при сключването му, а общият срок за издължаване на остатъка от продажната цена е 23 месеца.

Извън първоначалната вноска размерът на останалите 23 вноски възлиза на общо 195.50 лева.

Между страните не се спори, че ответницата купувач е заплатила първоначалната вноска от 154.80 лева, както и първата вноска от 8.50 лева. От втората вноска насетне обаче ответницата е допуснала забава в плащанията – като е заплатила само сумата от 1.87 лева от втората вноска, а след това окончателно е преустановила плащанията.

Представен е по делото договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ /СБС/ АД – последното като поръчител, по силата на който поръчителят обезпечава вземанията на кредитора срещу потребители – абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг /кредитен скоринг на потребител/ и одобрение от СБС, до размера на кредитния лимит. Срокът на договора е продължен с анекси от 08.10.2015 г., 15.03.2016 г., 12.10.2016 г., 30.11.2017 г., 05.06.2018 г., 01.10.2018 г. и 08.08.2019 г. Съгласно последния анекс срокът на договора се счита продължен с една година, считано от 08.08.2019 г. - т.е. до 08.08.2020 г. Приложимостта на договора за поръчителство спрямо ответницата се установява от приемо-предавателен протокол от № 308 от 05.07.2020 г., съставен между „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и „А1 България“ ЕАД, ведно с приложена към него справка, съдържаща данни за абонатите, в която справка е посочено вземане срещу Ц.

В. Д. в размер на 187 лева по договор № 505663999 от 22.11.2019 г. /л. 30 от делото/.

Към исковата молба е приложено и уведомление за встъпване в дълг – по чл. 146 от ЗЗД, което обаче няма данни да е връчено на ответницата. Същото е издадено въз основа на т. 2.2.6 от договор от 07.11.2014 г., от страна на „А1 България“ ЕАД. Съгласно уведомлението до ответницата поръчителят „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е погасило на 21.12.2020 г. вземанията на кредитора по договор за продажба на изплащане № 505663999 от 22.11.2019 г. с длъжник Ц. В. Д. в размер на 180.99 лева.

3

В последващ приемо предавателен протокол № 337/08.02.2021 г. с приложена справка е вписан актуалният размер на вземането срещу ответницата, възлизащ на 180.99 лева /л. 37 от делото/.

Посоченото плащане от 180.99 лева се потвърждава от приложено по делото платежно нареждане от 21.12.2020 г. /л. 33 от делото/.

На последно място съгласно договор за встъпване в дълг наред с ответницата в задължението е встъпило и още едно лице „Фонд за гарантиране на задълженията на ФЛ“ ЕООД. Няма данни обаче последното да е заплатило процесните суми.

По делото липсва спор и че ответницата също не е заплатила процесните суми вкл. към момента на приключване на устните състезания – като е изпаднала в забава още с втората вноска. Няма данни вземанията по договора да са обявявани за предсрочно изискуеми.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за платени от ищеца като поръчител суми, дължими от ответницата, в полза на трето лице, за което е издадена заповед № 9893/04.04.2023 г. по ч.гр.д. № 6170/2023 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи съществуването на договор за поръчителство, обезпечаващ вземания срещу ответника, по силата на който договор за поръчителство е заплатил изискуемо вземане в полза на трето лице – кредитор по договора за поръчителство и кредитор на обезпечените вземания. Ответницата от своя страна следва да докаже плащане на процесните суми.

Наличието на облигационно отношение по договор за продажба на изплащане между ответника и „А1 България“ ЕАД, както и договор за поръчителство, сключен между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД /предишното наименование на ищеца „Мъни плюс корп“ ЕАД/ се установява от приложените по делото писмени доказателства.

Установено е и плащането на остатъчните по договора за продажба задължения от страна на поръчителя ищец от приложените уведомление от „А1 България“ ЕАД и платежно нареждане.

В тази връзка възражението на ответницата, че не била в облигационни отношения с „А1 България“ ЕАД няма как да бъде споделено –доколкото, 4 както се отбеляза и по-горе същата е подписала договора за продажба на изплащане съответно приемо предавателния протокол за получаване на устройството, а подписите й в никой от документите не е оспорен от нея.

На следващо място няма как да бъде споделено и възражението й, че не е в облигационни отношения с ищеца „Мъни плюс корп“ ЕАД /с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/. Това е така, доколкото ответницата не твърди да е извършила плащане на сумата от 180.99 лева в никакъв момент от изпадането си в забава по втората вноска по договор № 505663999 от 22.11.2019 г. до приключване на устните състезания по делото – поради което и дори същата да се счита за уведомена в промяната на личността на кредитора едва с връчване препис от исковата молба – то правата й не са засегнати, доколкото не се претендира двойно плащане от нейна страна. В случая, както се отбеляза и по-горе, от уведомлението и платежното нареждане се установи, че след преустановяване на плащанията от главния длъжник през м. януари 2020 г, поръчителят по договора „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е изплатил оставащата сума по договора в пълния й дължим размер от 180,99 лева.

Платилият дълга на главния длъжник поръчител разполага с личен обратен (регресен) иск срещу главния длъжник. Това право той има, когато изпълнението е редовно, т.е. проявява погасителен ефект спрямо главния длъжник, като поръчителят следва да е уведомил главния длъжник за намерението за изпълни, за да може изпълнението от поръчителя да е противопоставимо на главния длъжник.

В случая съдът намира, че уведомление от поръчителя за намерението му да изпълни задължението на длъжника, действително няма данни да е отправяно съответно да е достигало до знанието на последния – ответницата по делото. Уреденото в чл. 143 от ЗЗД задължение на поръчителя да уведоми длъжника има за цел той да узнае своевременно възраженията му. доколкото в противен случай рискува да плати недължимо или в повече. а длъжникът. ако не знае за извършеното плащане от поръчителя. може да продължи да изпълнява на кредитора (в този смисъл решение № 229 от 10.09.2012 г. по гр. дело № 452/2011 г.. IV г. о.. ВКС). Неуведомяването на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за намерението за изпълнение от страна на поръчителя не погасява регресните права на последния при плащане на задължението. а има за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника, съответно поръчителят следва да търпи да му се противопоставят от длъжника всички възражения, които той е могъл да направи на кредитора преди изпълнението.