Определение № 1239 от 11.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1239 гр. София, 07.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Красимир Машев като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20238002900352 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Е. И. Ц., М. Р. Ц. и И. Р. Ц. против решение № 1276/28.10.2022 г. по в.гр.д.№ 1293/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 174/31.01.2022 г. по гр. д. № 12217/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 26 с-в, с което са отхвърлени исковете на касаторите против „Юробанк България“АД с правно основание чл.146 ал.1 във вр. с чл.143 и чл.144 от ЗЗП за обявяване за нищожни като неравноправни клаузите на чл.14, ал.4 и чл.29, б.б от Договор за жилищен кредит № 2188/R/2007 от 20.06.2007г., на чл.2 , ал.1 и ал.3 и чл.12 от Анекс № 1176 /AMR/09 от 26.09.2009г., на чл.7 , ал. 1 и ал.2 и чл.11 от Анекс №3 от 22.02.2013г. и с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 5 465,24 евро, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва за периода 6.04.2015г. – 27.10.2017г., за заплащане на сумата 237,05 евро, представляваща надплатената такса за управление на кредита за периода 6.04.2015г. – 27.10.2017г. и за заплащане на сумата 22 938,70 евро, представляваща недължимо платена главница за периода 6.04.2015г. – 27.10.2017г., ведно със законната лихва върху горните суми от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

1

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно и са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Според касаторите неправилно въззивният съд е счел, че кредитополучателите притежават качеството „търговци“ към момента на сключване на процесния договор. В отклонение от уговореното са били начислени от банката възнаградителните лихви, а оттук длъжниците са надплатили и действително дължимите суми за главница. Считат, че изводите на САС са направени при необсъждане на всички доказателства и са необосновани. Намират за доказани твърденията си за нищожност на оспорените клаузи като неравноправни.

Ответникът по касационната жалба „Юробанк България” АД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира заплащане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установен факта, че на 20.06.2007 г. е бил сключен Договор за жилищен кредит №2188/R2007 г. между „Банка Пиреос България“АД /чийто правоприемник е „Юробанк България“АД/ от една страна като кредитодател, и от друга страна като кредитополучатели Е. И. Ц. и Руслан Димитров Ц., по силата на който Банката се е съгласила да предостави на кредитополучателите паричен ресурс в размер на 64 000 евро, който да бъде използван за финансиране на довършителни работи на недвижим имот, представляващ дворно място в гр. София, заедно с построената в същото дворно място еднофамилна жилищна сграда с площ 144 кв.м.

За спорен въззивният съд е счел въпросът относно качеството „потребители“ на кредитополучателите към момента на сключване на 2 горепосочения договор. САС се е позовал на Дело С-105/17 на СЕС, образувано за тълкуване на Член 2, букви б) и г) от Директива 2011/83/ЕС— Член 2, точка 2, и е посочил, че действията на физическото лице биха могли да бъдат приети за „търговска практика“, когато това лице действа за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия, което съдът следва да провери с оглед всички релевантни за случая обстоятелства. В конкретния случай възизвният съд е изложил съображения, че към датата на сключване на процесния договор за кредит от 20.06.2007 г. кредитополучателите са придобили през 1995 г. дворно място и двуетажна жилищна сграда с ЗП от 144 кв.м. и дворно място с площ от 696 кв.м., находящи се на ул.“ Ябълкова градина“ № 64, като в периода от 1995 г. до 1999 г. жилищната сграда е била надстроена с още един жилищен етаж и тавански етаж, и към 11.07.2006 г. вече е била превърната в луксозна частна резиденция, и отдавана под наем срещу месечна наемна цена в размер на 2500 евро. На 22.08.2003 г. Ц енкови са придобили празно дворно място – поземлен имот пл.№1002, парцел 20, с площ от 600 кв.м., в което в периода от 22.08.2003г. до 27.08.2007 г. е била построена и въведена в експлоатация луксозна жилищна сграда на ул.“Свети Горазд“ № 19. В същия период, в който е била построена последната сграда, те са получили кредит от „Прокредит банк (България)“АД в размер на 100 000 евро /на 01.09.2005 г. – 50 000 евро, и на 31.05.2006 г. – още 50 000 евро/, за който същите са заплащали месечна погасителна вноска в размер на 1200 евро, както и са получили кредит от „Банка Пиреос България“ в размер на 300 000 евро /на 22.08.2006 г./. Според САС привлеченият кредитен ресурс е бил предназначен и използван за инвестиционни цели - изграждане на луксозната жилищна сграда на ул.“Свети Горазд“ № 19, и ремонт и на луксозната жилищна сграда на ул.“Ябълкова градина“ № 64. Процесният договор за кредит от 20.06.2007 г., с който на съпрузите е бил предоставен допълнителен кредитен ресурс в размер на 64 000 евро „за довършителни работи на недвижим имот“ – дворно място с площ от 696 кв.м. с построена в него жилищна сграда с площ от 144 кв.м. на ул.“Ябълкова градина“ № 64 /съгласно предвиденото в договора предназначение на кредитния ресурс/, е бил сключен непосредствено преди въвеждането в експлоатация на имота на ул.“Свети Горазд“ № 19 /на 27.08.2007 г./, като в рамките на четири месеца след предоставянето на кредитния ресурс, кредитополучателите са сключили 3 договори за наем на двата притежавани от тях луксозни недвижими имота – на 09.08.2007 г. имота на ул.“ Свети Горазд“ № 19 е бил предоставен под наем на Посолството на САЩ, със задължение в срок до 27.08.2007 г. да бъдат извършени ремонти и подобрения в имота, съгласно дадена от наемателя спецификация, а на 11.10.2007 г. имота на ул.“ Ябълкова градина“ е бил предоставен на Посолството на Нейно Британско Величество. Което според съда обосновава фактически извод, че процесният договор за кредит от 20.06.2007 г. е бил сключен с инвестиционни цели – за извършване на ремонтни и довършителни СМР в имоти, предназначени за отдаване под наем за нежилищни нужди. Договорът е сключен при изпълнение на извършвана от кредитополучателите през продължителен период от време /от 1995 г. до датата на сключването на договора 20.06.2007 г., а и след това – поне до 09.08.2013 г./ икономическа дейност по придобиване чрез строителство на луксозни недвижими имоти с характер на частни резиденции, предназначени не за лично ползване от собствениците, а за отдаването им под наем с цел печалба. Извършваната от кредитополучателите икономическа дейност по своя предмет ги определя като данъчно задължени лица по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС /в приложимата му редакция към датата на сключването на договора – съгласно изменението с ДВ бр.41/22.05.2007 г./, тъй като осъществяваната от тях икономическа дейност попада в обхвата на понятието „независима икономическа дейност“ по смисъла на чл.3, ал.2, изр.второ от ЗДДС /в същата редакция/ и отдаването под наем на сграда не е освободена доставка по смисъла на чл.45, ал.4 от ЗДДС, когато договорът не се сключва с физическо лице за задоволяване на жилищни нужди. САС е изложил съображения, че съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС /в приложимата редакция към датата на сключване на процесния договор за кредит/, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не подълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е задължено да се регистрира по ЗДДС в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот. Позовал се е на декларираните от Е. Ц. обстоятелства в Декларация за семейно и имотно състояние от 11.07.2006 г. и е установил, че семейството на кредитополучателите е имало доходи от наем на имущество в размер на 3310 евро месечно, или 39720 евро годишно, с левова равностойност от 77686 лева.

Към датата на сключване на процесия договор за кредит от 20.06.2007 г., 4 чистият годишен доход на Е. Ц. е бил общо 52560 лв., а чистият годишен доход на Руслан Ц. е бил 54 960 лв. /съгласно Искания-декларации от 12.06.2007 г./ Със сключването на двата договора за наем от 2007 г. – договора за наем с Посолството на САЩ от 09.08.2007 г. за 30 000 евро годишна наемна цена, и договора за наем с Посолството на Нейно Британско Величество от 11.10.2007 г. за 26 400 евро годишна наемна цена, общият годишен доход /извън получаваната работна заплата/ на всеки от кредитополучателите /тази част от него, която е установена по настоящото дело от представените доказателства/ е надхвърлил сумата от 50 000 лева, поради което всеки от тях е подлежал на задължителна данъчна регистрация и данъчно облагане по ЗДДС в 14-дневен срок от достигането на прага от 50 000 лв. приход за 13 предходните 12 месеца /в същия смисъл е прецено и депозираното от кредитополучателката заявление от 01.11.2010 г. на л.7 от делото на СГС/ и следователно – е бил задължен да документира, отчита и декларира приходите от дейността по реда на Глави 11 – 13 от ЗДДС, в това число да води счетоводна отчетност съгласно изискванията на Закона за счетоводството /съгл. чл.123 от ЗДДС/. САС е приел, че съгласно чл.1, ал.2 от Закона за счетоводството, счетоводна отчетност водят само търговците по смисъла на ТЗ. Следователно, ЗДДС презумира качеството „търговец“ на всяко физическо лице, чиято независима икономическа дейност по обем надхвърли годишен приход от 50 000 лева, и по предмета си не съставлява освободена от ДДС доставка. Въззивната инстанция е посочила, че легално понятие за „стопанска дейност“ се съдържа в разпоредбата на §1, т.3 от ДР на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /в сила от 18.12.2003 г./. Според нея „стопанска дейност“ е дейността, извършвана от търговец, дейността на лицата по чл.2 от ТЗ, както и всяка друга дейност, осъществяване с цел печалба. В заключение е бил направен изводът, че посочените обстоятелства определят кредитополучателите Ц.и като търговци, по смисъла на чл.1, ал.3 от ТЗ, тъй като по предмет и обем извършваната от тях икономическа дейност към датата на сключването на процесния договор за кредит е изисквала да водят счетоводна отчетност, макар да не са били регистрирани като търговци. САС е счел, че на нищожност на неравноправни клаузи по чл.146 във вр. чл.143 от ЗЗП може да се позовава единствено потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, който е физическо лице, 5 което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска дейност, или физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В конкретния случай кредитополучателите са сключили процесния договор за кредит в качеството на физически лица, но същите са ползвали предоставената от банката кредитна услуга /предоставен кредитен ресурс/ във връзка с извършваната от тях независима икономическа дейност – придобиване и управление на недвижими имоти за отдаването им под наем с цел печалба, която по предмет и обем е изисквала да бъде водена по търговски начин. Ето защо, съдът е намерил за основателно релевираното от ответника-банка правоизключващо възражение, че кредитополучателите при сключването на договора не са имали качеството на „потребители“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Доколкото М. Ц. и И. Ц. са встъпили в договора за кредит в качеството си на наследници по закон на кредитополучателя Руслан Ц., те също нямат качеството на „потребители“, и не могат да се ползват от защитата на чл.146 във вр. чл.143 от ЗЗП. Поради което и е счел за неоснователни предявените от касаторите искове за прогласяване на нищожността на основание чл.146, ал.1 във вр. чл.143, и чл.144 от ЗЗП, като неравноправни, на клаузите на чл.14, ал.4 и чл.29, б."б" от Договор за жилищен кредит №2188/R/2007 от 20.06.2007 г., на чл.2, ал.1 и ал.3 , и чл.12 от Анекс №1176/AMR/09 от 26.09.2009 г., на чл.7, ал.1 и ал.2 , и чл.11 от Анекс №3 / 22.02.2013 г.