Определение № 3598 от 31.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3598 гр. Варна, 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501622 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „АРТ КО ДИЗАЙН“ ЕООД ЕИК 203981941 гр.Варна, представлявано от управителя Георги Дамбов, чрез пълномощник адв. Х. Я. ВАК, срещу Определение № 8205 от 17.06.2025г., постановено по гр.д. № 13650 по описа на ВРС за 2024г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 46350/27.05.2025г., за изменение на Определение № 6258/13.05.2025г. по гр.д. № 13650/2024 г. по описа на Районен съд Варна в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Заявено е искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго, с което да бъдат присъдени допълнително разноски над присъдените 200 лева до претендираните 600 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, сторени пред исковия съд. Настоява се, че определението е незаконосъобразно, като според частния жалбоподател възражението на ответника по делото за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същият отговаря на реално осъществената от адвоката на ищеца процесуална защита и съдействие и не надвишава размера, определен с разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Ответникът по частната жалба «ЕКИП 2000 ВАРНА» ЕООД ЕИК 203230738, редовно уведомен за подаването й, не представя писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 13650/2024г. по описа на ВРС е образувано по 1 предявен от „АРТ КО ДИЗАЙН“ ЕООД ЕИК 203981941 срещу «ЕКИП 2000 ВАРНА» ЕООД ЕИК 203230738, иск с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 20 000 лева, представляваща стойността на извършени и приети СМР, за които е съставен взаимноразписан Акт Обр. 19 - №3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.08.2024г. до окончателното й плащане.

След връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, изд. по ч.гр.д. № 10036/2024г. по описа на ВРС, длъжникът е представил доказателства за заплатени 5000 лева и депозирал възражение по чл. 414 от ГПК за остатъка от 15 хил. лева. След дадени с разпореждане № 39245/24.09.2024г. указания от съда за водене на установителен иск за посочената сума, кредиторът е подал искова молба.

В срока за отговор ответникът е признал иска и е представил доказателства за заплатена главница в размер на 15 хил. лева, доколкото сумата от 5 хил. лева до пълния размер на вземането е била вече заплатена.

С разпореждане № 10385/12.03.2025г. съдът е изискал от ищцовото дружество да заяви дали поддържа иска си. Ищецът е заявил оттегляне на иска за главницата от 15 000 лева поради плащане в хода на процеса, но е настоял, че го поддържа в частта относно законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението в съда до датата, на която задължението е било платено. В молба с вх. № 27304 от 25.03.2025г. е инкорпорирал списък по чл.

80 от ГПК и е представил договор за правна защита и съдействие, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева и заявено, че същото е платено изцяло и в брой на 09.01.2025г.

С молба вх. № 32243 от 08.04.2025г. ответникът е представил доказателства за заплатена законна лихва за забава върху главницата, както и разноски за държавна такса в заповедното и исковото производство. Въведено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовия процесуален представител.

След като ищецът не е взел становище по посочената по-горе молба, с определение № 6258/13.05.2025г. по гр.д. № 13650/2024г. съдът е прекратил производството по делото, на осн.чл. 232 от ГПК, и е присъдил в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Подаденото от ищеца по реда на чл. 248 от ГПК искане за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение с мотиви относно спецификата на исковата претенция, като извършените процесуални действия са преценени като стандартни за казуса; прието, че защитата интереса на страната е в незначителен обем; отчетена е липсата на провеждане на открито съдебно заседание.

По същество : При преценка на въведените с частната жалба възражения от ищеца, съдът се съобразява с разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C -438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и актуалната съдебна практика на ВКС /напр. Определение № 50015 от 16.02.2024г. на ВКС по т. дело № 1908/2022 г., I Т. О., Т. К., Определение № 343 от 15.02.2024Г. на ВКС по т. дело № 1990/2023 г., II Т. О., Т.

К., Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. дело № 560/2021 г. по описа на ВКС), като приема, че разписаното в Наредба № 1/2004 г. не е задължително 2 за съда при произнасянето по отговорността за разноските.

Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията в случай на въведено от насрещната страна възражение за прекомерност, но без да са обвързващи за съда.

При такава конкретика тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.

В конкретния случай първостепенният съд правилно е поставил на преценка фактическата и правна сложност на спора, както и извършените в хода на делото от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, описани по-горе.

Съдът е длъжен да отчете и стойността на материалния интерес на исковата претенция, по която е извършваната правната помощ и защита. Едва след съвкупна преценка на тези елементи и съобразявайки, че възнаграждението на адвоката за положения от него труд по размер следва да е справедливо и обосновано, съдът следва да се произнесе окончателно относно размера му.

Действително в настоящия казус производството не се е развило в неговата същинска част, тъй като ответникът е престирал изцяло паричното си задължение преди провеждане на открито съдебно заседание, с което, обаче, не следва да се неглижира положения до момента на прекратяване на производството труд на процесуалния представител на ищеца, както в количествено отношение, така и по отношение на качеството му.

Подадена е редовна искова молба, демонстрирано е активно поведение от страна на процесуалния представител в хода на размяна на съдебните книжа, изпълнявани са в срок указанията на съда.

Посочените действия и при съобразяване с материалния интерес, обосноват адекватно овъзмездяване на положения от адвоката труд в размер на договореното и платено възнаграждение от 600 лева.

Налице е основание за промяна на присъдената сума за разноски за платено адвокатско възнаграждение, като към присъдените 200 лева следва да добави още 400 лева.

Следователно актът, с който първостепенният съд е оставил искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските като неправилен следва да бъде отменен и постановен друг с присъждане на допълнително възнаграждение, съобразно искането.

На осн.чл.274, ал.4 от ГПК във вр.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.

С оглед изложеното, съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 8205 от 17.06.2025г., постановено по гр.д. № 13650 по описа на ВРС за 2024г., с което е оставена без уважение молба на 3

„АРТ КО ДИЗАЙН“ ЕООД ЕИК 203981941 гр.Варна с вх. №

46350/27.05.2025г. за изменение на Определение № 6258/13.05.2025г. по гр.д.

№ 13650/2024 г. по описа на Районен съд Варна в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като постановява :

ИЗМЕНЯ Определение № 6258/13.05.2025г. по гр.д. № 13650/2024 г. по описа на Районен съд Варна в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ЕКИП 2000 ВАРНА“ ЕИК 203230738 да заплати на „АРТ КО ДИЗАЙН“ ЕООД ЕИК 203981941 гр.Варна, допълнително още 400 лева – адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4