Решение № 260863 от 21.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№.................... гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-15 състав в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря

Снежана Тодорова разгледа докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 5720 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 74 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), отм., във връзка с § 5, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество и (ЗПКОНПИ) и чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ.

Образувано въз основа на искане на К.П.К.О.Н.П.И.(КПКОНПИ) за отнемане в полза на държавата на имущество от А.Н.Б..

Ищецът твърди, че с решение №

232/25.04.2018 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество въз основа на уведомление от Специализирана прокуратура с вх. № 277/30.01.2017 г. за внесен обвинителен акт срещу А.Н.Б. по досъдебно производство № 513 ЗМК 214/2016 г. по описа на СДВР, пр.пр.

№ 353/2016 г. по описа на СП за извършено престъпление по чл. 214 НК. Решение за образуване на проверка е взето от страна на КПКОНПИ на 10.02.2017 г. Поддържа, че вследствие на извършената проверка се установява наличие на значително несъответствие в имуществото на ответника по смисъла на чл. 21, ал.2 от ЗОПДНПИ във връзка с §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ в размер на 253 454,32 лв.

Претендира (при съобразяване на молба вх. № 262911/19.01.2022 г. и прекратително определение от 11.03.2022 г.) отнемане от ответника в полза на държавата на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 62 ЗОДПДНПИ (отм.) на:

- сумата от 15980 лв. - 17% от равностойността на реално придобита част от недвижим имот спрямо изплатените вноски по ипотечния кредит;

- сумата от 14305 лв. - пазарна стойност на отчуждено движимо имущество – л.а.

„Мерцедес“ с рег. № ******;

- сумата от 853,13 лв. - вноски от ответника по разплащателна сметка IBAN *** “Банка ДСК” ЕАД;

- сумата от 15339,50 лв. - преводи от трети лица по разплащателна сметка IBAN ***;

- сумата от 195,58 лв. - вноски от проверяваното лице по разплащателна сметка IBAN *** “Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 293,37 лв. - преводи от трети лица по разплащателна сметка IBAN *** “Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 4711,96 лв. - вноски от проверяваното лице по разплащателна сметка, обслужваща кредитна карта IBAN***. в “Първа инвестиционна банка” АД;

- сума в размер на 7064,40 лв. - погасителни вноски от проверяваното лице по кредитна карта № ******в “Юробанк България” АД.

В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез особен представител адв. З.К., в който оспорва предявения иск. Посочва, че процесният лек автомобил е закупен и продаден на посочена в договора цена. Договорът има силата на закон за страните. При приспадане на претендираната сума от 14800 лв. не се установява несъответствие в законоизискуем размер.

В съдебно заседание ищецът, чрез инспектор С., поддържа предявените искове. Събраните доказателства анализира в представени писмени бележки.

Ответникът, чрез особен представител адв. К., заявява становище за неоснователност на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 105/14.02.2018 г. на

КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Специализирана прокуратура вх. № 277/30.01.2017 г. за внесен обвинителен акт срещу А.Б.. Периодът на проверката е от 10.02.2007 г. до 10.02.2017 г. В уточнителна молба вх. № 61099/29.06.2020 г. ищецът сочи, че в началото на проверявания период за ищеца е установено несъответствие в размер на 93035,13 лв., а в края на проверявания период – в размер на 253454,32 лв.

По досъдебно производство № 513

ЗМК 214/2016 г. на СДВР, пр.пр. № 353/2016 г. на СП е внесен обвинителен акт на 17.01.2017 г. спрямо А.Н.Б. за извършено престъпление по чл. 214, ал. 2 НК. По образуваното НОХД № 62/2017 г. на СпНС е одобрено споразумение, с което А.Н.Б. е признат за виновен в това, че за времето от 19:00 часа на 23.10.2015 г. до 9:30 часа на 27.10.2015 г. в гр.

София, с цел да набави за себе си имотна облага направил опит да принуди К.Р.А.да извърши нещо противно на волята му - да му даде сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, с което да причини нему или на съпругата му С.С.А.имотна вреда (в същия размер), като деянието е извършено чрез заплаха с убийство и тежка телесна повреда, многократно звънял от мобилният си телефон на телефона на А.и му казал: „Искам си парите, ще ти отрежа краката и ще те закопая на място, където няма да те намерят...", звънял и на телефона на съпругата на А.-С.А., като й казал: „Дължиш ми 1200 лева....******грозницо...", ще те съсипя теб и семейството ти, ще ти убия детето...", но деянието останало недовършено, не са настъпили предвидените в закона и исканите от дееца обществено опасни последици, по независими от дееца причини, пострадалият съобщил в полицията и извършителя бил задържан преди да получи исканата сума - престъпление по чл.

214, ал. 2, т.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т.1 вр. чл. 214, ал.1, вр. чл. 18, ал.2, вр. ал.1 от НК. Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Съдът е приел, че от престъплението не са причинени имуществени вреди. На подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца, отложено за изтърпяване за срок от 4 години. Не е наложено алтернативно предвиденото наказание „конфискация“.

С договор за продажба от

14.05.2008 г., обективиран в нотариален акт № 98, том

V, рег. № 10742, дело № 846/2008 г. А.Б. придобива в собственост апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. ******, ведно с мазе № 8 и 4,20% ид. части о общите части на сградата при посочена в нотариалния акт пазарна цена от 8725 евро (17064,62 лв.) и данъчна оценка 17064,40 лв. Отразено е, че продажната цена ще бъде заплатена чрез ипотечен кредит. Договорът за кредит е сключен на 19.05.2008 г. с „Юробанк България“ ЕАД при общо отпусната сума 70035,75 швейцарски франка (42000 евро, 82144,86 лв.). Имотът е ипотекиран в полза на банката с договор за ипотека – нотариален акт № 99, том V, рег. № 10743, дело № 847/2008 г. На 31.01.2011 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

На съда е служебно известно, че с решение по гр.д. № 1137/2018 г. на СГС, І-10 с-в, А.Н.Б. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 40010 евро, представляваща равностойност на 66717,40 швейцарски франка по курс купува за швейцарския франк на банката към датата на усвояване на кредита – 19.05.2008 г., представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37858 от 10.05.2008 г., заедно със законната лихва от 26.01.2018 г. до окончателното плащане; на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 190,80 лв., представляваща нотариални такси като искът е отхвърлен за остатъка на сумата до 72000,36 швейцарски франка, представляваща неплатена част от дължимата главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37858 от 10.05.2008 г. Решението е влязло в сила на 12.3.2022 г. като необжалвано.

Ищецът посочва, че при отчитане равностойността на заплатените погасителни вноски в полза на държавата подлежи на отнемане сума в размер на 15980 лв. – 17% от равностойността на реално придобитата част от недвижимия имот спрямо изплатените вноски по ипотечния кредит.

На 20.01.2016 г. ответникът, ведно с още 24 сънаследника, продава поземлен имот в гр. Ботевград, м. “Параданското” с площ 8293 кв. м., при отразена продажна цена 600 лв. Ответникът е собственик на 1/25 ид. част от имота.

На 29.09.2008 г. А.Б. е закупил л.а. „Мерцедес“ с рег. № ****** с дата на първа регистрация 22.11.2001 г. при посочена продажна цена от 2000 лв. Автомобилът е продаден на 16.05.2009 г. за сумата от 2000 лв. Претендира се отнемане са сумата от 14800 лв. – действителна продажна цена.

Ответникът е собственик на л.а. “БМВ” с рег.

№ ****и на мотоциклет “Вонроуд” с рег. № ****.

За ответника няма данни да е собственик или да участва в управлението на търговски дружества в проверявания период.

В приета по делото основна и допълнителна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. К.Г., се определя пазарна цена на л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № СА6676 АМ към дата на придобиване 19.06.2007 г. в размер на 11693 лв., на л.а.

„Мерцедес“ с рег. № ****** към дата на придобиване 29.09.2008 г. – 15316 лв., а към дата на отчуждаване 16.05.2009 г. – 14305 лв., а на мотоциклет „Вонроуд“ с рег. № **** към дата на придобиване 10.07.2007 г. – 876 лв.

По делото е приета и неоспорена

Съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Т.Л.Д.. Вещото лице посочва, че пазарната стойност на апартамент № 18 към датата на придобиване (14.05.2008 г.) е 94000 лв. Пазарната стойност на 1/25 ид. част от нива с площ 4206 кв. м., с трайно предназначение земеделска и идентификатор *** е 130 лв.

По делото е приета и неоспорена Съдебна икономическа експертиза изготвена от вещото лице Р.С..

Вещото лице посочва, че към началото на проверявания период 10.02.2007 г. общото начално салдо по банкови сметки на ответника е 259,86 лв. Получените доходи от извънтрудови правоотношения са в общ нетен размер 12619,30 лв., а брутният размер е 16097,80 лв. За проверявания период ответникът е усвоил два банкови кредита в общ размер 85904,88 лв.: ипотечен кредит на 19.05.2008 г. в размер на 70 036 шв. франка с левова равностойност 83 994,88 лв. от „Юробанк България“ АД и банков кредит на 14.09.2011 г. в размер на 1 910,00 лв. от „Юробанк България“ АД.

Усвоените суми по кредитни карти са в общ размер 18 232,48 лв. Получените приходи от продажби на МПС по пазарни оценки е в общ размер на 14 305,00 лв.

(л.а. “Мерцедес”). Получени суми по застрахователни обезщетения за “Мерцедес” с рег. № ****** са общ размер на 1 286,32 лв. Получени парични средства по сметки на ответника от вноски от трети лица в общ размер на 23 077,25 лв. Получени приходи от лихви по сметки на ответника - 1 102,95 лв.

Общият потребителски разход за ответника за проверявания период е 42 274,23 лв.

Разходите за осигурителни вноски са в общ размер на 2 076,33 лв., а разходите за ДОД в общ размер на 1 402,17 лв. Изчислените разходи за пътувания в чужбина от експертизата, на база справката на СДВР по делото и наличните в нея данни за дестинация и период на пътуване, са в общ размер на 33 458,02 лв.

Вещото лице констатира, отчитайки движенията по приложените извлечения от сметки на ответника, че за периода 10.02.2007 г. – 10.02.2017 г. са налице вноски по банковите сметки на ответника, направени лично от него в общ размер на 91 739,05 лв., а получените парични средства по сметки на ответника от вноски от трети лица в общ размер на 23 077,25 лв. Определен е нетен доход, според методологията на ищеца, в размер на минус 11 538,96 лв., а според изчислението на вещото лице - плюс 31 901,91 лв.

Съдът не обсъжда варианти 2 и 4 от заключението, доколкото ответникът не доказа имуществото да е придобито/отчуждено на стойността, посочена в съответния титул за собственост.

Съдът намира, че няма основание да се презумира незаконност на получените преводи от трети лица, нито на сумите, които ответникът нарежда по своята сметка. Презумпциите следва да са нарочно установени в закон. Така напр. чл. 21 ЗОПДНПИ (отм.) въвежда оборимата презумпция, че е налице обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито (ал. 1), когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Същевременно § 1 т. 7 определя като значително несъответствие онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Липсва установена норма както в ЗОПДНПИ (отм.), така и ЗПКОНПИ, приравняваща сумите, получени от трети лица без посочено основание, на незаконен доход (в този смисъл и уредбата на чл. 55 сл. ЗЗД). Не се установява сумите, които ответникът нарежда по своите сметки, да са реализирани в резултат на дейност, забранена от закона.

Разпечатката съдържа 58 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b955ff1b-d731-43fd-a250-43728ff4b913