Решение № 507 от 27.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Бургас, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20252120106527 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Агенция „Митници“ против Ж. Д.

Д., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3 043 евро, представляваща установена щета, нанесена на бюджета от неначислените и несъбрани дължими такси в резултат на незаконосъобразни действия на ответника в качеството му на държавен служител, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на главницата, както и направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че ответникът Д. е държавен служител, назначен на длъжност **** със заповед № 2198/28.07.2021 г. на директора на Агенция „Митници“ в структурата на Митница Б***. Сочи се, че в периода от 20,00 ч. на 10.11.2022 г. до 08,00 ч. на 11.11.2022 г.

Д. изпълнявал служебните си задължения на МП Л**, работно място - Трасе 3 – Изход тежкотоварни автомобили, като по време на тази смяна пропуснал в посока изход от Република Б** ППС - турски товарен автомобил с регистрационен № ****/***, без да бъде събрана дължимата такса от 3000 евро съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2 от Тарифа № 5 и дължимата такса от 43 евро съгласно чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите. Изложени са подробни доводи във връзка с твърдяното нарушение на служебните задължения на ответника, като се твърди, че в случая е налице форма на вината – груба небрежност. С писмо рег. № 32-156577/25.04.2023 г. на директора на ТД Митница Б** Ж. Д. е бил поканен да възстанови нанесената щета на бюджета, представляваща сбор от неначислените и несъбрани дължими такси, като в дадения му срок той не е платил задължението си. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа иска. Ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 101, ал. 1, вр. чл. 102 от ЗДСл, като 1 същият е допустим.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор, в който е оспорил иска като неоснователен, като моли същият да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Сочи се, че със Заповед № 995/12.05.2023 г. на директора на АМ служебното правоотношение с Д. е било прекратено поради наложено му дисциплинарно наказание „****“, като изложените в тази заповед фактически основания са идентични с изложените в настоящото искова молба. Тази заповед била обжалвана от ответника и е била отменена от АдмС-Б** като незаконосъобразна, като ответникът счита, че с нейната отмяна е отпаднала и основателността за дължимост на претендираните в настоящото производство суми, тъй като не са налице допуснати от ответника нарушения на служебната дисциплина.

Оспорено е твърдението на ищеца, че при изпълнение на служебните си задължения ответникът е имал поведение с форма на вината „груба небрежност“. Сочи се, че начинът на организация на работата на МП Л**, кадровата обезпеченост, техническата обезпеченост, изключително тежкият трафик и др. обстоятелства са поставили работещите там в обстановка на изключителна натовареност, напрежение и стрес, като за смяната, за която се твърди, че е било допуснато процесното нарушение, ответникът е обработил 227 тежкотоварни автомобила. Към този момент той е бил и *** на смяна на първо звено, което го е натоварвало с допълнителни ангажименти. Заявено е, че на ответника не са били налагани дисциплинарни наказания, той е работел отговорно и съвестно. Според ответника гореизложеното изключва поведение, което може да се квалифицира като осъществено при форма на вината „груба небрежност“. Сочи се също така, че от 2021 г. митническите служители са работили с две системи, които не са били свързани помежду си, което допълнително е затруднявало работата им. Изложени са подробни доводи във връзка с твърдението за липса на извършено от ответника нарушение на служебните му задължения, от което да са произтекли щети за държавата. Оспорено е и наличието на причинноследствена връзка между твърдяното нарушение на ответника и последиците от несъбирането на дължимите такси. Заявено е също така, че не са настъпили и щети за бюджета на държавата, тъй като сочените от ищеца такси не са били дължими от превозвача.

Оспорена е и началната дата на претенцията за мораторна лихва върху претендираната главница, като ответникът счита, че такава лихва се дължи от датата на поискване на главницата. Ответникът се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа отговора, ангажира доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, че към датата на твърдяното нарушение (10.11.2022 г.) ответникът е бил държавен служител в структурата на Агенция „Митници“ Митница Б***, заемал е длъжността „*****“ и е изпълнявал служебните си задължения на Митнически пункт Л**, с работно място Трасе 3 – изход тежкотоварни автомобили.

Видно от представените с исковата молба доказателства – формуляр – квитанция от 10.11.2022 г. (л. 110 от делото), докладни записки на **** на МП-Л*** от 16.02.2023 г. и на директора на ТД Митница Б*** от 21.02.2023 г., доклад на инспектората в Агенция Митници от 21.03.2023 г., както и докладни записки от ответника, на 10.11.2022 г. в 23:41 ч. ответникът Д. като е бил разпределен на работно място Трасе 3 - Изход тежкотоварни автомобили, МП Л***, е извършил замерване на товарен автомобил с турски регистрационен номер и в модул ПТРР е генерирал нулева квитанция, отбелязвайки разрешително Образец „5“, вместо необходимото в случая разрешително Образец „4а“, както и не е пристъпил към продажба на разрешително Образец „4б" за сумата от 3000 евро и не е начислил и събрал таксата по чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите в размер на 43 евро.

Ответникът не оспорва горните факти, но твърди, че поради голямата му натовареност на 2 работното място и интензивния трафик е допуснал техническа грешка при въвеждане на данните в системата ПТРР и неволно е посочил, че горепосоченото МПС е преминало с разрешително „5“ вместо изисканото от него разрешително „4а“.

По делото е представено копие на Заповед № 995/12.05.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „****“, обосновано с допуснати от него дисциплинарни нарушения, като обстоятелствата, на които се основава тази заповед, са идентични с обстоятелствата, на които се основава настоящият иск.

Представено е и Решение № 1080/09.11.2023 г., постановено по адм.д. № 902/2023 г. по описа на АдмС-Б*** – влязло в сила на 17.04.2024 г., с което горепосочената заповед е отменена. Отмяната на дисциплинарното уволнение обаче е обоснована с допуснати от наказващия орган нарушения на процедурата по издаване на заповедта за налагане на наказанието, а не с липса на вмененото на служителя деяние, квалифицирано като нарушение на служебните му задължения. Освен това, както бе посочено по-горе в решението, ответникът Д. не оспорва, че е допуснал твърдяното от ищеца нарушение, а именно въвел е в системата ПТРР разрешително Образец „5“ вместо разрешително Образец „4а“, както и че не е събрал такса в размер на 3000 евро за издаване на разрешително Образец „4б“.

По делото е разпитана свидетелката А. К.. Същата заявява, че са били колеги с ответника и са работили заедно на МП Л** от 2018 г. до деня на освобождаването му през 2023 г., когато служебното правоотношение с нея също е било прекратено. Твърди, че към датата на извършване на процесното нарушение Д. е изпълнявал длъжността „****“ в първо звено, като освен всички задължения на митнически инспектор, той е изпълнявал и функциите на началника на звеното - при негово отсъствие, т.е. координационни функции, разпределителна дейност, отговорности по контрола и правилното функциониране на цялото звено, оказване на съдействие на митническите инспектори при затруднения в обработването на товари или на превозно средство и др.

Свидетелката сочи, че в периода септември – декември 2022 г. служителите на МП Л*** са давали извънредни смени, като вместо обичайния график - един ден дневна смяна, един ден нощна смяна и два дни почивка, са работили на следния график: две дневни смени, една нощна смяна и един почивен ден, като след нощна смяна са се прибирали в гр. Б*** в 10,00 ч. сутринта и на следващия ден в 06,00 ч. отново са тръгвали на работа. Свидетелката излага подробно описание на задълженията, които изпълнява митническият инспектор на трасе Изход, като твърди, че за извършване на пълна и качествена проверка на един камион са необходими около 15 минути, но поради големия обем на трафика на служителите е било разпоредено да пропускат по над 200 камиона на смяна на кабинка, поради което реално цялата проверка е следвало да бъде извършена за около 3 минути. Според свидетелката, в този период работата на МП Л*** е била изключително натоварена, като е следвало да работят на компютъра по 12 часа три дни по ред. Твърди, че за турските превозвачи има специална регулация, основана на спогодба между двете държави, въз основа на която на турски превозвачи е недопустимо да се продава разрешително „4б“ и да му бъде начислена такса от 3000 евро, а при липса на правилно разрешение е следвало да му бъде дадена възможност да го представи или да си го набави, влючително като шофьорът отиде пеша до турската страна и се снабди с правилното разрешително. Свидетелката изрично заявява, че митническите инспектори са нямали право да продават разрешително 4б на турски превозвачи, а ако шофьорът не разполага с разрешително 4а, камионът е следвало да се отбие на паркинг и да му се даде възможност да си го набави. Твърди, че всички разрешителни за турски камиони са безплатни, включително разрешение „4а“ и разрешение „5“.

По делото е представена справка от 06.07.2023 г. за продадени разрешителни Образец 3

4б през периода 12.05.2018 г. – 12.05.2023 г., издадена от главен експерт в ДМРР, от която е видно, че през този 5-годишен период на всички ГПКК и МП в РБ*** са били продадени общо 31 такива разрешителни, като на МП Л*** няма продадени такива разрешителни на турски превозвачи.

Представени са и указания от м. август 2017 г. на *** на Агенция Митници до началниците на митниците, съгласно които: „От 5 август 2015 г. на турските превозвачи е дадена възможност да предоставят необходимите разрешителни, вместо да ги задължават да закупуват нови такива….Във всички случаи, при които митнически служители констатират на МП и ГПКК, че турски превозвач не разполага на борда на контролираното ППС с изискуемо разрешително, следва да му бъде предоставена възможност да представи такова, според вида на извършвания превоз“.

По делото са представени множество други писмени доказателства, свързани с налагане на вече отмененото дисциплинарно наказание на ответника, които са неотносими към спора по настоящото дело, поради което не следва да бъдат обсъждани.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ЗДСл, държавният служител отговаря за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Имуществената отговорност на държавните служители е пълна, но може да бъде ангажирана само когато вредите са причинени умишлено или при груба небрежност при или по повод изпълнение на служебните им задължения, като на обезщетяване подлежат всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие или бездействие на държавния служител.

С оглед на горното, за да бъде уважен иска по чл. 101, ал. 1 от ЗДСл, следва да бъде доказано чрез пълно и главно доказване наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на държавния служител, наличие на вина у дееца под формата на умисъл или груба небрежност, настъпване на имуществени вреди за държавата или за гражданите, както и вредите да са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното поведение на служителя.