Решение № 5298 от 05.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5298 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100514345 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба с вх. № 301270/15.09.2025 г. на ищеца Т. И. К. срещу решение № 16355/01.09.2025 г., постановено по гр. дело № 39676/2023 г. по описа на СРС, 64 състав, в частта относно определения размер на допуснатото от него съпричиняване при настъпване на трудовата злополука от 05.01.2023 г. за горницата над 10 % до възприетия от първоинстанционния съд такъв от 20 % по отношение на всяка една от отделните искови претенции за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 05.01.2023 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част – поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. За правилни се считат изводите на първоинстанционния съд в частта относно счетените за осъществени елементи от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ, а именно: валидно трудово правоотношение между страните, в рамките на което е настъпила процесната трудова злополука от 05.01.2023 г. с участието на ищеца, призната за такава с влязло в сила разпореждане на НОИ, поради което е налице основание за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на ответника като работодателя. Твърди, че в минимална степен и поради невнимание е проявил лекомислие при настъпване на инцидента, но не и груба небрежност, оценявайки приноса си на 10 %, доколкото работата му изисква спазване на определена срочност, а освен това инцидентът е настъпил по време 1 на зимния период при липса на отопление, влажност на подовата настилка и при проявено от негова страна старание, насочено към бързо обслужване на клиентите, за да предотврати възникване на недоволство от тяхна страна, позовавайки се на показанията на свидетеля Н..

Отправя се искане посочените фактори да бъдат съобразени при определяне на приноса му за настъпване на инцидента. Оспорва да е доказано проявeно от него поведение, което да е допринесло за последиците от злополуката, позовавайки се на изслушаните заключения по СМЕ, според които причинената травма се е развила на два етапа и към момента на първия преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД не е имало индикация за настъпилото по-късно разкъсване на капсулата и излив на кръв в коремната кухина, довело впоследствие до загуба на орган. По изложените съображения се отправя искане първоинстанционното решение да се отмени в обжалваните части. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Съюз на българските автомобилисти - Национална служба „Пътна помощ“, с който я оспорва. Счита, че е налице признание от насрещната страна за проявена от ищеца груба небрежност, изразяваща се в предприемане на действия по прекрачване на необезопасен канал с минимална ширина от 0,85 м. въпреки очевидната опасност от такова поведение, без да има данни по делото да е бил притиснат от времето поради необходимост от спазване на графика за извършване на ГТП или да е имало други обективни фактори, които да изискват извънредна, несъобразена с естеството и обема на работата бързина при изпълнение на възложените функции по техническо обслужване на автомобила. Счита, че предвиждайки настъпването на неблагоприятния резултат, ищецът К. лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати, при положение, че е било обективно възможно да заобиколи канала, вместо да направи опит да го прескочи, но не го е сторил, с което е създал риск от настъпване на злополуката, без в посочената хипотеза да е налице необходимост от провеждане на изричен инструктаж, който да го забранява, поради което оспорва възприетия от първоинстанционния съд размер на съпричиняването от 20 %, който счита за силно занижен. Твърди, че липсата на съобщаване от ищеца относно съпътстващото генетично заболяване по време на прегледа в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД е станало причина да не бъдат извършени последващи допълнителни изследвания на пострадалия, които биха установили травмата на по-ранен етап преди настъпване на последващото усложнение и необходимостта от отстраняване на далака, позовавайки се на изслушаните заключения по СМЕ и конкретно на констатацията на вещо лице д-р Й., достигнал до извод, че при наличието на заболяване „таласемия минор“ следва да се разшири обема на диагностичното търсене включително и извършване на компютърна томография, като в подкрепа на същата е и посоченото от вещо лице Н., че увредата на далака е повлияно от генетичното му заболяване. В тази връзка счита, че проява на отговорност към собствения си живот и здраве е било ищецът да съобщи за него, в който случай медицинският стандарт изисква да бъдат направени допълнителни изследвания, които да установят евентуално съществуване на субкапсуларен хематом. За преклудирани се считат оспорванията на ищеца относно тежките условия на труд при работодателя по време на настъпване на инцидента, тъй като едва в последното открито съдебно заседание същият е навел твърдения, че се касае 2 за висок автомобил, тип пикап, липса на отопление в пункта за ГТП и влага по пода, а изначално изложените в исковата молба доводи са, че се касае за подхлъзване в близост до канала. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, като възприетият от първоинстанционния съд размер на съпричиняването да не бъде редуциран до 10 %. Претендира и разноски.

По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 314199/26.09.2025 г. на ответника Съюз на българските автомобилисти - Национална служба „Пътна помощ“ срещу решение № 16355/01.09.2025 г., постановено по гр. дело № 39676/2023 г. по описа на СРС, 64 състав, в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 200 КТ по отношение на всяка една от отделните претенции съответно от 40 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за имуществени такива, а именно: 99,44 лева – за медицински изследвания, 208 лева – за медицински прегледи и 256 лева – за медикаменти, както и в частта относно началната дата на присъждане на лихва за забава върху всяка от сумите - 05.01.2023 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се счита за безспорно установено, че ищецът е проявил груба небрежност, изразяваща се в прекрачване на необезопасен канал в пункта за ГТП със значителна ширина от 0,85 см., което поведение създава предпоставка за настъпване на травматично увреждане, при положение, че същият е имал обективна възможност да го заобиколи от предната или задната страна, в какъвто смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели Ж. и Н.. Конкретно посочва, че предприетото от него действие е израз на явна опасност от пропадане, спъване, неволна загуба на равновесие, поради което забраната за такова поведение не се нуждае от изричен инструктаж, тъй като съществуващата опасност е очевидна. Оспорва се възприетия от първоинстанционния съд извод за допуснато от негова страна нарушение на чл. 8, ал. 1 ЗЗБУТ поради неизпълнение на задължението за осигуряване на подходящо работно оборудване, което да не застрашава здравето и безопасността на работещите, позовавайки се на липсата на изложени с исковата молба твърдения в тази насока. Поддържа, че пред и зад канала е имало достатъчно разстояние за неговото заобикаляне, поради което пунктът е бил достатъчно обезопасен и е отговарял на изискванията на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, доколкото е бил осветен и са били налични предпазни реборди, каквито са се установили при прегледа на видеозаписа в рамките на първоинстанционното производство. Оспорва да са предвидени нормативни изисквания за специално оборудване при работа на канала в пункта за ГТП при положение, че за ищеца не е имало обективна пречка да го заобиколи от двата му края, още повече, че същият е бил достатъчно обезопасен, отговарял е на минимално изискуемата ширина от 0,85 м. съгласно чл. 8, ал. 3 от горната Наредба, без в нея да е предвидена необходимост от специално оборудване при работа на канала в пункта за ГТП, доколкото е съществувала възможност за заобикалянето му от двата му края. Счита, че своевременно в срока за отговор на исковата молба е релевирал възражението, че съгласно надлежно проведен инструктаж ищецът е следвало да използва обезопасителни приспособления - 3 капаци, които да са били налични, доколкото оспорванията му се предопределят от заявените от ищеца с исковата молба твърдения, а именно: че същият се е подхлъзнал в близост до канала, а едва впоследствие след преглед на видеозаписа от инцидента ищецът е посочил, че се касае за прекрачване на канала. В тази връзка заявява, че в близост до канала са били налични обезопасителни капаци, като използването им е било само препоръчително и пожелателно за работниците, тъй като нормативната уредба не изисква наличието на такива, поради което счита, че е изпълнил задължението си за осигуряване на обезопасително оборудване, наред с предоставеното на ищеца работно облекло, позовавайки се на представените с отговора на исковата молба сертификат за контрол № 12101/20.06.2022 г., книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, както и, че пунктът му е вписан в публичния регистър на ИААА. Посочва, че едва след преглед на видеозаписа се установило, че не е налице хипотеза на подхлъзване в близост до канала, както се твърди от ищеца с исковата молба, а се касае за прекрачване, извършено против правилата на нормалната житейска логика, твърдейки, че действащата нормативна уредба не поставя изискване за осигуряване на допълнителни предпазни приспособления, които да покриват канала, поради което за ползването им не е провеждан изричен инструктаж, но същите са били предоставени за удобство на работещите в пункта и за тяхната допълнителна безопасност, поради което ползването им е било препоръчително. Обобщава още, че съгласно чл. 133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК в срока за отговор се преклудира възможността за противопоставяне на възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти, поради което в конкретната хипотеза преклузия не е налице. Оспорва възприетия от първоинстанционния съд процент на съпричиняване в размер на 20 %, тъй като не отговаря на действителния принос на ищеца при настъпване на трудовата злополука, оценявайки същия на 90 %. Счита, че намаляването на определения процент съпричиняване се дължи извода за допуснато от работодателя неизпълнение на задължение, каквото не е регламентирано, още повече, че същият е осигурил допълнителни защитни средства за здравето и безопасността на своите служители извън законовите изисквания, които са били на разположение на ищеца. Оспорва да е доказано сериозно влошаване на качеството му на живот след инцидента. Допълва, че причината да не бъдат извършени допълнителни прегледи на ищеца при посещението му в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД се дължи на факта, че същият не е съобщил за вроденото му генетично заболяване – „таласемия минор“, което е следвало да направи по своя инициатива, полагайки минимално необходимата грижа за здравето и живота си, като това негово поведение има отношение към определяне на обема на отговорността на работодателя съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 212 КТ, ако след настъпване на трудовата злополука работникът или служителят не е взел необходимите и достъпни мерки, за да намали и ограничи вредите, позовавайки се на съдебна практика в тази насока. В тази връзка се посочва, че липсват отразени данни в тази насока в съставения амбулаторен лист от 05.01.2023 г. и лист за преглед на пациент, в които генетичното заболяване на ищеца не е описано като придружаващо такова. Посочва, че изслушаните по делото заключения по СМЕ са установили, че наличието на такова генетично заболяване е повлияло на увреждането на далака, тъй като при изначално съобщаване за поставената 4 диагноза, биха били извършени допълнителни изследвания, които да предотвратят последвалата оперативна интервенция. Допълва още, че към момента на изготвяне на СМЕ ищецът е напълно възстановен и адаптиран към физиологичното си състояние и без трайни последици. Оспорва да се касае за продължителен период на възстановяване, който е продължил около 2 месеца, а не 1 година, както се приема от първоинстанционния съд.