Присъда № 103 от 28.06.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 103/28.06.2022 година по НОХД № 3758/ 2021г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 346 ЗМ210/2019год. по описа РУ на МВР- *, Пор. 2094/2019год. по описа на Районна прокуратура гр. Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу П. АДР. СТ., роден а на * год. В гр. *, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с виеше образование, работи като експерт продажби, за това че на 30.08.2019 год. след 03.45 ч. в гр. *, пред бар „*“, противозаконно отнела чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел A8L, per. № * на стойност 80 925,00 лв. /осемдесет хиляди деветстотин двадесет и пет лева/, собственост на „*“ ЕООД, ЕИК № *, от владението на ползвателите му М.Б. И. - З.а, ЕГН: ********** от гр. * и Н. М. З.а, ЕГН: ********** от гр. *, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство, изразяваща се в надраскване на предна дясна джанта и предна броня на обща стойност от 80 /осемдесет/ лв. и горепосоченото моторно превозно средство е изоставено без надзор престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предадена на съд подсъдимата, като изтъква, че направеното самопризнание от нейна страна се подкрепя напълно от доказателствения материал. По отношение на наказанието предлага да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Защитникът на подсъдимата- адв. Л.Б. от САК, изтъква, че са налице множество обстоятелства, от които може да се направи извод, че деянието е малозначително, поради което моли подсъдимата да бъде оправдана.

Подсъдимата заявява, че много съжалява за стореното.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата П. АДР. СТ., родена на * год. в гр. *, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, работи като експерт продажби.

На 29.08.2019 год. св. Н. М. З. и съпругата му - св. М. З.а, заедно с приятелска компания вечеряли в с. „*“, община *, след което се преместили в бар „*“, гр. *.

Придвижвали се с автомобил, марка „Ауди“, модел A8L, per. № *. Автомобилът бил собственост на „*“ ЕООД, ЕИК: *, като бил отдаден на лизинг с Договор за финансов лизинг № 12742 на юридическото лице „*“ ЕООД, ЕИК № *. Автомобилът се ползвал се от М.Б. И. - З.а, ЕГН: ********** от гр. * и Н. М. З.а, ЕГН: ********** от гр. *, като за същите имало изготвено пълномощно от страна на „*“ ЕООД за ползването му.

На 29.08.2019 год. Н.З. и М. З.а потеглили от с. * с два отделни автомобила, като св.

З. управлявал горепосочения автомобил, а св. З.а управлява Ауди А5. Пристигнали около 1

23.00 ч. в гр. *. З. оставил управлявания от него автомобил на паркинг в близост до спешния медицински център в гр. *. Заедно със свой приятел - св. В.В., с дъщеря си и нейния приятел, се насочили към бар „*“, където ги очаквала другата част от компанията. Били настанени на сепаре. В близост до тях, изправени до масата, се намирали подсъдимата П.С. и неин приятел от музикалното училище в гр. * - св. И.В..

На 30.08.2019 год. около 03.00 ч. след полунощ св. В. дал ключа с дистанционното на автомобил, марка „Ауди“, модел A8L, peг. № * на един от охранителите в бара - св. М., като му поръчал да придвижи автомобила пред входа, защото възнамерявали да си тръгнат. Св.

М. не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство, той предал ключа с дистанционното на св. Р.В.. Той се ориентирал къде се намира посочения автомобил /описан му като марка и номер/ и го преместил пред заведението, като го оставил с работещ двигател. Ключът поставил в отвор зад скоростния лост.

Подсъдимата П.С., заедно със св. И.В. също се намирали в бар „*“, където се забавлявали, танцували и консумирали алкохол. След 3.30 ч. на 30.08.2019 год. решили да си тръгват. И.В. и С. излезли заедно и се насочили към паркирания пред бар „*“ автомобил, марка „Ауди“, модел A8L, peг. № *. П.С. и И.В. попитали св. Вл. дали ключът е оставен в автомобила. Заявили, че е техен и възнамеряват да си тръгват. Св. С. се качила на мястото на водач, запалила двигателя и потеглила. Св. В. останал отвън и я насочвал, тъй като уличката била тясна. Св. Вл. нямал никакви съмнения, че именно това са собствениците на автомобила. Те не бързали, спокойно разговаряли с него, а и той всеки момент очаквал именно собствениците да излязат от бара. Подсъдимата потеглила в посока клуб „*“ в гр. *.

Когато компанията на св. Н.З. излязла от бара, станало ясно, че автомобилът липсва.

Попитали св. Вл. и той разяснил, че млада жена и мъж заявили, че е тяхна собственост, качили се и потеглили с него. Св. З.а съобщила за случилото се на тел. 112.

Междувременно подс. С. се придвижвала с автомобила, шофирайки по ул. „*“, от кръстовището на община *, в посока Новия град. Спряла на около 50 метра от кръстовището върху очертано място за паркиране на тротоара на ул. „*“, пред офис на А1.

Оставила автомобила с включени габаритни светлини. Тя и св. В. слезли от автомобила и тръгнали в посока площад „*“, за да влязат в бар „*“. Още с влизането в заведението, подс.

С. оставила ключовете за автомобила на парапета на стълбището.

Около 03.55 ч. в ОДЧ РУ - * бил получен сигнал, че в района на бар „*“ противозаконно е отнет лек автомобил марка„Ауди“, модел A8L, per. № *. За времето от 20.00 ч. на 29.08.2019 год. до 08.00 ч. на 30.08.2019 год. св. К.Б. изпълнявал служебните си задължения по охрана на обществения ред и патрулно-постова дейност на територията на гр. *. Св. Б. се насочил към бар „*“, като пътувайки натам забелязал описания при получаване на сигнала автомобил. Същият бил паркиран на ул. „*“, пред офис на А1, пред бар „*“. Габиритите му били включени. Св. Б. уведомил ОДЧ и поискал да изпратят оперативна група за оглед. Междвувременно, изчаквайки пристигането на групата, огледал автомобила. Забелязал, че предна дясна гума и джантата, са увредени. Заедно посетили мястото, от което бил подаден сигнал на тел. 112, където установили М. З.а, Н.З. и свидетеля-очевидец на отнемането - св. Р.В.. Св. Б. го поканил да посетят заедно бар „*“, където се намирал автомобила. Св. Б., влизайки в заведението, получил от мъж, стоящ на стълбите, връзка с ключове и дистанционно управление за автомобил. Мъжът разяснил, че малко преди влизането на полицейският служител /забелязвайки, че той е с униформа/, млада жена оставила ключовете на парапета на стълбището, след което влязла в заведението.

Св. Б. и св. Роман В. влезли заедно в бара, където св. Р. успял да посочи подсъдимата на св.

Б..

Подс. С. и св. В. били отведени в РУ * за изясняване на случая. Там са задържани за срок от 24 ч. по ЗМВР.

Според заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза, отнетият 2 лек автомобил към датата на деянието възлиза на сумата от 80 925 лв. Нанесените по лекия автомобил щети, според вещото лице възлизат на сумата от 80 лв. /осемдесет/ лв.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанията на подсъдимата, с което същата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – М.Б. И.-З.а/ л. 12 ДП/, Н. М. З. /л. 14 и л. 103 от ДП/, Т.Д.З. / л. 104 от ДП/, К.К. Б. / л. 22 и л. 133 от ДП/, В.И. В. / л. 16 от ДП/, Р.Р. Вл. / л. 18 от ДП/, А.И. М. /л.

20 от ДП/, И.В. В. /л. 24 от ДП/; от заключенията на вещите лица по извършените съдебнооценъчни експертизи /л. 62 и л. 105 от ДП/ и техническа експертиза /л. 41 от ДП/, от обясненията на подсъдимата на л. 170 от ДП и в съдебно заседание, актуална справка за съдимост на подсъдимата, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие /л. 26 от ДП/, копия на дипломи и др. /л. 145-л. 150 от ДП/, разписка /л. 190 от ДП/, копия на договори /л. 15- л. 64/ и други.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

От обективна страна е налице деяние, което има комплексен обект, като от една страна се засягат обществените отношения, осигуряващи безаварийното осъщестяване на транспорта, а от друга (и в много по-голяма степен)- обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.

Налице е годен предмет на престъплението- лек автомобил марка „Ауди“, модел A8L, per. № *, като същият безспорно представлява моторно превозно средство по смисъла на Закона за движение по пътищата. Вещта е била чужда за подсъдимия- същата към момента на деянието е била собственост на „*“ ЕООД, ЕИК *. Тук следва да се посочи, че с договора за лизинг не се прехвърля собственост, поради което собственик остава лизингодателя, а не лизингополучателя, който към онзи момент е било дружеството „*“ ЕООД, ЕИК № * .

Последното от своя страна обаче поначало ома право да се конституира като граждански ищец по делото, тъй като съгласно договора за лизинг носи риска от погиването на вещта.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 346 НК се изразява в отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимата прекъснала владението на владелеца върху процесната вещ и трайно установила свое владение върху нея чрез привеждането на автомобила в движение и напускане мястото, където се е намирал. Също така отнемането е станало без съгласието на владелеца, който в този момент се е намирал в заведението, от което е излязла подсъдимата.

Налице е квалифициращият признак по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 от НК- последвала е повреда за МПС, изразяваща се в надраскване на предна дясна джанта и предна броня на 3 обща стойност от 80 /осемдесет/ лв.

Налице е и квалифициращият признак по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НК- МПС е оставено без надзор. Практиката е безспорна, че оставянето на МПС без надзор при деянието по чл. 346 от НК се изразява в това автомобилът да бъде изоставен без възможност спрямо него да бъде упражняван надзор от неговия собственик или от други лица с права и задължения спрямо същия автомобил (ТР № 42/20.06.1984 г. по н. д. № 34/84 г. на ОСНК, Решение № 129/31.03.1988 г. по н. д. № 138/88 г. на ВК и др.). В случая, на първо място собственикът е нямало как да упражнява надзор над автомобила си. Не е имало и изрично натоварено лице, което да го прави (напр. автомобилът да е бил оставен на охраняван паркинг). Поради това деянието на С. покрива признаците на този квалифициращ състав.