Определение № 1526 от 11.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1526 гр. София, 11.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000502813 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С решение № 159 от 10.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 2 813/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е потвърдил решение № 3 292 от 04.06.2024 г., постановено по гр. д. № 10 542/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав № 260 371 от 20.06.2024 г., постановено по гр. д. № 14 461/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, като правилно и законосъобразно, оставил е без разглеждане подадената насрещна въззивна жалба от В. К. Г., с която оспорва решение № 3 292 от 04.06.2024 г., постановено по гр. д. № 10 542/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, по отношение на мотивите, като недопустима и е осъдил Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на В. К. Г. сумата от 1 278.23 евро, а в полза на Софийски апелативен съд да заплати сумата от 78.81 евро, на основание чл. 78 от ГПК.

С писмена молба вх. № 8 751 от 25.03.26 г. КОНПИ е поискала от съда да постанови определение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като отмени същото в частта, в която КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса и разноски за един адвокат. В молбата са развити доводи, че КОНПИ е освободена от внасянето на държавна такса.

Ответникът по молбата В. К. Г. редовно уведомен оспорва подадената молба.

Твърди, че ВКС трайно приема, че делата на комисията се отличават с голяма фактическа и правна сложност. Моли съда да остави без уважение молбата.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 159 от 10.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 2 813/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е потвърдил решение № 3 292 от 04.06.2024 г., постановено по гр. д. № 10 542/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав № 260 371 от 20.06.2024 г., постановено по гр. д. № 14 461/18 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, като правилно и законосъобразно, оставил е без разглеждане подадената насрещна въззивна жалба от В. К. Г., с която оспорва решение № 3 292 от 04.06.2024 г., постановено по гр. д. № 10 542/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 11 състав, по отношение на мотивите, като недопустима и е осъдил Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на В. К. Г. сумата от 1 278.23 евро, а в полза на Софийски апелативен съд да заплати сумата от 78.81 евро, на основание чл. 78 от ГПК.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Молбата на КОНПИ е допустима, но неоснователна.

Целта на производството по чл. 248 ГПК е да се коригират пропуските и грешките на съда при произнасяне по отговорността на страните за разноски.

Отстраняването на пропуска на съда да се произнесе по своевременно направените от страните искания за разноски се осъществява чрез допълване на решението с присъждане на разноските, а грешките на съда при изчисляване на размера на разноските се поправят чрез изменение на решението в частта за разноските с присъждане на действително извършените и дължими според правилата на чл. 78 ГПК разноски, доказани със съответните документи.

В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на молбата по чл. 248 от ГПК молителят е поискал съда да измени постановеното решение, като го отмени. Изложените са мотиви, че вземането предявено от комисията е с публично-правен характер, поради което и на основание чл. 84, ал.1 от ГПК не се дължат държавни такси при отхвърляне на иска. Така наведените доводи настоящият състав намира за неоснователни по следните следните съображения:

По въпроса за дължимостта от КОНПИ на държавна такса в производствата по гражданска конфискация по реда на ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ е създадена трайно установена и последователна съдебна практика на ВКС, а решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното определение са изцяло в съответствие с нея. Според установеното в практиката на ВКС, разрешението, че Комисията не дължи държавна такса в производства по гражданска конфискация е било обосновано в старата съдебна практика при действието на първия ЗОПДИППД (отм.) с отсъствието в този закон на специални разпоредби за държавните такси. Във връзка с това разрешение е възприето становището, че Комисията като процесуален субституент на държавата не дължи държавна такса съгласно 2 чл. 84, т. 1 ГПК. В следващите по време: ЗОПДНПИ (отм., 23.01.2018 г.) и сега действащия ЗОНПИ обаче, изрично законодателят е разписал норми за дължимост на държавните такси в производството, които се присъждат в зависимост от изхода на спора, макар да не се събират първоначално при завеждане на делото - чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. При действието на тези разпоредби е формирана актуалната към настоящия момент съдебна практика, обективирана в:определение № 2226/08.05.2024 г. по ч.гр. д. № 1386/2024 г. на III г.о.; определение № 4274/26.09.2024 г. по ч.гр. д. № 2782/2024 г. на III г.о.; определение № 6028/20.12.2024 г. по ч.гр. д. № 4863/2024 г. на III г.о.;определение № 2510/23.05.2024 г. по ч.гр. д. № 1814/2024 г. на IV г.о.; определение № 13/12.01.2021 г. по ч.гр. д. № 3107/2020 г. на IV г. о.; определение № 3785/29.07.2024 г. по ч. гр. д. № 2480/2024 г. на III г. о.; определение № 1666/15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV г.о.; решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV г.о.;определение № 148/15.01.2025 г. по ч.гр. д. № 4847/2024 г. на III г.о.;определение № 1083/06.03.2025 г. по ч.гр. д. № 606/2025 г. на III г.о.;определение № 1133/10.03.2025 г. по ч.гр. д. № 666/2025 г. на III г.о. и др., според която КОНПИ дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. В тази практика е разяснено, че Комисията е публично държавно учреждение, но вземането - предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно. Приема се още, че в производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по - висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер. При този вид дела държавна такса не се събира предварително, а присъждането й е с оглед изхода на делото, т.е. при уважаване на иска тя ще се дължи от осъденото лице, а при отхвърляне на иска или при прекратяване на делотоще се дължи от ищеца. Ако страната остане задължена за разноски, отговорността следва да се осъществи по реда на чл. 77 от ГПК.

По отношение на въведеното възражение относно присъдените разноски съдът намира, че същите са неоснователни. Определеното възнаграждение е съобразено с фактическата и правната сложност на производството и извършените от пълномощника процесуални действия.

С оглед на изложеното настоящия състав намира, че молбата на КОНПИ е неоснователна.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в писмена молба вх. № 8 751 от 25.03.26 г. КОНПИ е поискала от съда да постанови определение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като отмени същото в частта, в която КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса и разноски за един адвокат, като 3 неоснователна.

Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4