Решение № 2846 от 17.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2846 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110203662 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Ц. Е. Г. от гр. Тетевен чрез адв. К. В. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №23-4332-025592 от 24.10.2023г. на Началник Сектор АНД ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Намира, че неправилно на Г. е ангажирана административнонаказателната отговорност, тъй като той е спрян от полицейски служители, които са били със служебния си автомобил зад неговия и дори без да се представят са му заявили, че е извършил нарушение на чл.104а от ЗДвП, без да съобразят неговите възражение, че при управление на МПС не е използвал мобилния си телефон. Твърди, че АУАН не му е бил предявен, като не му е дадена възможност да се запознае със съдържанието и да го подпише, както и да възрази срещу констатациите. При съставяне на НП било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на Г., тъй като липсвало задължително съдържание по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – описание на нарушението и обстоятелствата на извършване, а именно трябвало да се опише начина на използване на мобилното устройство, което не било сторено. Изложени са съображения и във връзка с прилагане на Наредба №Iз-2539 на МВР относно отнемането на контролни точки.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. В. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на 1 разноски по представен договор за правна помощ.

Наказващият орган не се представлява. Юрк. П. е депозирал писмени бележки с вх.№186574/06.06.2024г., с които моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени законовите изисквания за съдържание, както и са издадени от компетентни органи.

Намира, че от доказателствата по делото категорично се установило, че жалбоподателят като водач на лек автомобил е извършил нарушението, за което е наказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското, ако надвишава минималните размери.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С процесното НП на Ц. Е. Г. е наложена глоба, в размер на 50 лева, за това, че на 13.10.2023г., около 09:44ч. в гр. София, на ул. “Александър Станишев“, управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц200“ с рег.№*******, с посока на движение от ул. „102-ра“ към бул. „Панчо Владигеров“, като по време на движението използва мобилен телефон, без устройство за свободни ръце, поради което е спрян за проверка на ул.

“Александър Станишев“ №2А - нарушение на чл.104а от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН, серия GА, №770928/13.10.2023г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка, послужила за издаване на обжалваното НП, както и изпратени писмени доказателства с писмо от ОПП-СДВР вх.№110069/03.04.2024г.

Разпитани по делото са свидетелите Й. М. К. - актосъставител и А. И. С. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които двамата били в служебния си автомобил, като първият го управлявал. При разминаване с автомобила на жалбоподателя, когато двете МПС били едно до друго, а водачът на Мерцедеса откъм страна на К. двамата видели, че водачът държи по време на движението мобилен телефон в дясната си ръка. Веднага обърнали посоката на движение и спрели водача, който не отрекъл, че държал телефон в ръка, но казал, че това не било нарушение. На място съставили АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Спазени са правилата по чл.40, ал.1 от 2

ЗАНН за съставяне и на чл.43, ал.1 от ЗАНН за предявяване на акта. Същият е съставен от оправомощено лице със Заповед №513з-4922/13.06.2022г. на директора на СДВР. Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че акта не му е предявен, поради което не се запознал със съдържанието му и не го подписал, това не се потвърждава от съдържанието на същият, в който е удостоверено от свидетел, че Г. е отказал да подпише акта, което означава, че се е запознал със съдържанието, т.е. предявен му е акта, а по отношение на възраженията, то не е възможно полицейските органи да са му препятствали възможността, тъй като по правилата на чл.44, ал.1 от ЗАНН нарушителят има право на писмени възражения срещу констатациите в акта в 7дневен срок от подписването му. Това, че Г. е отказал да подпише АУАН, удостоверено по надлежния ред, не го лишава от законовите му права, а е видно, че той е наел адвокат, за да ги защити по най-добрия начин.

Съдът, при проверка на НП установи, че съдържа задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН, в това число и по т.5, тъй като е направено подробно и точно описание на нарушението, което очевидно за съда е разбрана от Г., видно от изложението в жалбата му. Според съдебният състав, е процесуално ненужно, а и юридически и житейски нелогично да се изисква от полицейските органи в движение на автомобилите да могат да посочат по какъв начин се използва телефона, тъй като е възможно когато те са възприели, че водачът държи телефона в ръката си, той да слуша отсрещната страна и да не говори в този момент, поради което и да не се налага да използва клавиатурата, но това не означава, че не използва телефона. Аналогична е хипотезата, в която преглежда съдържание от интернет сайтове, социални мрежи и пр., което също не изисква мърдане на устни или извършване на действия по екрана на устройството. НП е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед №8121К13312/28.10.2019г. и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи по т.3.10, като на съда служебно е известно, че в ОПП-СДВР има разкрита една Група по АНД.

Констатациите в акта и НП категорично се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са единни, хронологични и незаинтересовани.

Всъщност, свидетелските показания са единствения възможен способ, чрез който да се докаже нарушение на чл.104а от ЗДвП. Тежестта на доказва е на жалбоподателя, тъй като той трябва да обори доказателствената сила на АУАН, съгласно вече цитираната разпоредба на чл.189, ал.2 от ЗДвП.

По смисъла на чл.104а от ЗДвП на водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозно средство, освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му. В конкретния случай се установява, че Г. е използвал мобилен телефон по време на управление на МПС, като нито в хода на административнонаказателното производство, нито при водене на 3 съдебното дело, е ангажирал доказателства, че управлявания от него лек автомобил разполага в действителност с устройство, което да позволява използването на телефона без участие на ръцете му. Двамата свидетели са конкретизирали с точност фактите по спора, като не са били длъжни да изследват всички възможни хипотези на използване на телефон без участие на ръцете на водача на автомобила. Релевантно е единствено обстоятелството, че жалбоподателят не е спазил забраната да използва мобилен телефон по време на управление на МПС и не се спори, като дори в жалбата си той не твърди противното, че телефонът не е бил в дясната му ръка по време на движение, преди да бъде спрян за проверка. Смисълът на разпоредбата на чл.104а от ЗДвП е именно водачите да са внимателни и да могат да реагират при нужна на възникнала опасност, за което категорично ръцете им не трябва да са заети - да държат или да работят с мобилно устройство. Въз основа на горното, се формира извод, че с поведението Г. е осъществил състава на нарушението, за което е наказан.

Правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на водача по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и е наложил предвиденото наказание Глоба от 50 лева.

Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че отнемането на контролни точки по относимата Наредба, не представлява административно наказание по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗАНН. Според чл.58д от ЗАНН на обжалване пред съд подлежат изрично изброените актове, между които НП, а в чл.57, ал.1 от ЗАНН е задължителното съдържание на НП, в което няма такова за отнемане на контролни точки по Наредба №Iз-2539 на МВР. По тази причина и в настоящото производство, не се разглежда въпроса по приложението на наредбата, поради което и в тази част съдът не дължи произнасяне. Казаното се потвърждава и от разпоредбата на чл.3, ал.1 и ал.2 от същата наредба, че контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила НП, като при налагане на наказания за нарушенията, посочени наредбата, в НП се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки, както е сторено и в процесното. Така, по приложението на Наредба №Iз-2539 на МВР съдът няма предвидени правомощия.

При изложеното, законосъобразно.

НП следва да бъде потвърдено като правилно и

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – ОПП-СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като за наказващия орган юрк. П. е депозирал писмени бележки, в каквато насока е отправеното искане в същите. При съобразяване на разпоредбите на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от юрк. П., който е депозирал само писмени бележки, следва да се определи минимален размер на 4 юрисконсултскто възнаграждение от 80 лева. Жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати на ОПП-СДВР така определеното юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-025592 от

24.10.2023г. на Началник Сектор АНД ОПП-СДВР като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя Ц. Е. Г. с ЕГН ********** да заплати на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – ОПП-СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5