Разпореждане № 22946 от 04.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22946 гр. Варна, 04.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева като разгледа докладваното от Марина Георгиева Частно гражданско дело № 20253110107087 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е въз основа на заявление на „А. т.“ ЕООД, ЕИК ********, адрес: град С., бул. В., № **, сград **, биз. цен. Б. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Р. Я. П., ЕГН **********, адрес: с. Т., ул. „Е.“ № ** за следните суми, заплатени от заявителя по Договор за кредит № ****/26.02.2024 г., сключен между Р. Я. П. и „К.“ ЕАД, обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 26.02.2024 г., сключен между „А. т." ЕООД /поръчител/ и Р. Я. П. /потребител/: сумата от 1420,91 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ****/26.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2025 г. /датата на п.к./ до окончателното изплащане на задължението; сумата от 156,91 лева – договорна лихва, дължима по договора за кредит, за периода от 26.02.2024 г. до 05.05.2025 г.; сумата от 71,84 лева – обезщетение за забава, дължимо по договора за кредит за периода от 21.03.2024 г. до 05.05.2025 г.; сумата от 144,22 лева, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 26.02.2024 г. и сумата от 12,98 лева – обезщетение за забава, дължимо по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 21.03.2024 г. до 05.05.2025 г.

Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Съдът, след извършена служебно проверка по реда на чл. 411, ал. 1 ГПК, намира че делото му е местно подсъдно. С подаденото заявление се 1 претендират парични суми, за които искът е подсъден на районен съд, и същото отговаря на изискванията за редовност на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Липсват данни за наличие на основанията по чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК. Поради изложеното заявлението в частта му относно претендираните вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договора за кредит се явява основателно и следва да бъде уважено.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Процесният договор за кредит е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

По отношение искането за заплащане на дължимо възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 09.11.2023 г., както и обезщетение за забава, дължимо по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 21.03.2024 г. до 05.05.2025 г.:

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит длъжникът се е задължил да предостави на кредитора „К.“ ЕАД обезпечение чрез банкова гаранция или сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора лице в кратък срок от подаване на заявлението за отпускане на кредит /10 дни за гаранцията и 48 часа за поръчителството/, като при неизпълнение в срок се счита, че заявлението не е одобрено – арг. от чл. 4, ал. 2. В изпълнение на това свое задължение потребителят е сключил със заявителя „А. т." ЕООД договор за поръчителство от 26.02.2024 г.

Сключването на договора за поръчителство е предвидено като условие за сключване на договора за кредит, съответно – за усвояване на сумата по него. По този начин кредитополучателят е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора дружество. Императивната разпоредба на чл. 16 ЗПК вменява на кредитора задължението да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит.

По съществото си договорната клауза, с която се уговаря задължение на кредитополучателя да осигури избрано от кредитора обезпечение, прехвърля 2 върху длъжника риска от неизпълнение от страна на кредитора на задължението му за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника. Следователно тази клауза е в противоречие цитираната норма от закона.

При сключването на акцесорния договор – договора за поръчителство, като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя е кредиторът на длъжника по договора за кредит /справка в ТР/. Дори към заявлението е приложена такава справка, видно от която едноличен собственик на капитала на „А. т." ЕООД е именно „К.“ ЕАД. Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора /приложен към заявлението е договор за поръчителство между двете дружества от 26.02.2024 г., в който изрично е посочено в б. „г“, че поръчителят е включен в оповестения от К. списък на лицата, от които приема поръчителство за задължения по отпуснати потребителски кредити/, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, не отговаря на изискването за добросъвестност и в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

Не на последно място следва да се отбележи, че очевидно крайната цел на договора за поръчителство не е била да обезпечи вземанията на кредитора по потребителския договор, а да му осигури получаването на завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната от потребителя, заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита /чл. 19, ал. 4 ЗПК/.

Макар клаузата, предвиждаща задължението за осигуряване на обезпечение, да е включена в индивидуалния договор, сключен с потребителя, съдът намира, че същата не отразява индивидуалните нужди на потребителя.

Тъкмо напротив – тя е включена в частта от договора, имаща характер на бланка, на която кредитополучателят не може да влияе. Посочената уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна по правоотношението.

3

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че договорът за поръчителство е сключен в нарушените на императивните норми на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, поради което и потребителят не дължи плащане на уговореното възнаграждение на поръчителя нито обезщетение за забава върху същото.

Поради така изложените съображения и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът намира, че в посочената част заявлението следва да бъде отхвърлено.

Предвид изхода на спора, от общо претендираните разноски – 86,14 лв.

/36,14 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 26 НЗПП/ в полза на заявителя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 78,65 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от заявлението.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на заявителя „А. т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Тр., бул. „В.“ № ** (сграда **), ет. -**, Биз. цен. „Б.“ срещу длъжника Р. Я. П., ЕГН **********, адрес: с. Т., ул. „Е.“ № ** за следните суми, заплатени от заявителя по Договор за кредит № ****/26.02.2024 г., сключен между Р. Я. П. и „К.“ ЕАД, обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 26.02.2024 г., сключен между „А. т." ЕООД /поръчител/ и Р. Я. П. /потребител/: сумата от 1420,91 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ****/26.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.05.2025 г. /датата на п.к./ до окончателното изплащане на задължението; сумата от 156,91 лева – договорна лихва, дължима по договора за кредит, за периода от 26.02.2024 г. до 05.05.2025 г.; сумата от 71,84 лева – обезщетение за забава, дължимо по договора за кредит за периода от 21.03.2024 г. до 05.05.2025 г.; както и сумата от 78,65 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от заявлението.

4

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 и чл. 414а ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № *****/03.06.2025 г. по описа на РС-Варна на „А. т." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Тр., бул. „В.“ № ** (сграда **), ет. -**, Биз. цен. „Б.“ срещу длъжника Р. Я.

П., ЕГН **********, адрес: с. Т., ул. „Е.“ № ** за следните суми, заплатени от заявителя по Договор за кредит № ****/26.02.2024 г., сключен между Р. Я. П. и „К.“ ЕАД, обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 26.02.2024 г., сключен между „А. т." ЕООД /поръчител/ и Р. Я. П. /потребител/: сумата от 144,22 лева, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 26.02.2024 г. и сумата от 12,98 лева – обезщетение за забава, дължимо по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 21.03.2024 г. до 05.05.2025 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5