Решение № 185 от 30.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Варна, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Галина Г. Славова в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600539 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по жалба от подс. В. В. Г., чрез адв. С.

И. от ВАК и въззивна жалба от Т. Н., граждански ищец, чрез повереника му адв. Т. П. от ВАK.

С въззивните жалби се атакува присъда №65/27.02.2025г. по ХОХД №532/2025г. по описа на РС – Варна, единствено в гражданско-осъдителната и част. Първата от страните счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Съображенията за това са следните:

Твърди се, че съдебният акт не кореспондира със събраните по делото доказателства. От мотивите на съда постановил присъдата, било установено, че гражданския ищец е получил травматични увреждания описани подробно в изготвената СМЕ, но предвид липсата на обвинение в тази посока тези телесни увреждания не са били обсъждани, респ. доказване не е проведено от гражданския ищец, съотв. доказателства в такава насока не са събрани.

Според защитата по делото не са налице основанията на чл. 45 ЗЗД за уважаване на приетия за разглеждане граждански иск, тъй като не е проведено пълно и главно доказване на извършен от подсъдимият деликт. Не са събрани доказателства, които да установяват, че настъпилите вреди от неимуществен 1 характер, вследствие на настъпилото увреждане на здравето на пострадалия се дължат на деяние от страна на подсъдимото лице и в този смисъл да са в причинно-следствена връзка с противозаконно действие на подсъдимияделиквент. С жалбата не са направени доказателствени искания.

С втората жалба гражданският ищец атакува присъдата в неуважената част над 1 000 лева до размера от 3 000 лева. За да мотивира искането си, представителят на гражданския ищец счита, че в случая чрез извършения от В.

В. противоправен акт е увредено физическото здраве - телесният и психически интегритет на ищеца, и в този смисъл е засегнато правото му на лична неприкосновеност. Намира, че гражданскоправната санкция на противоправното виновно поведение на делинквента се изразява във възникване на вземане за обезщетение на неимуществените вреди съгл. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД. Според жалбоподателя претърпените от Т. Н. физически и психически болки и страдания са свързани с получените в следствие нанасянето на удари с бухалка.

С оглед изложеното, моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде уважен изцяло предявения граждански иск за причинените от ищеца неимуществени вреди, както и да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура – Варна, намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Моли за потвърждаване на присъдата в гражданско осъдителната част. Относно размера предоставя на съда.

Защитата – адв. Йорданов от ВАК, моли за уважаване на въззивната жалба.

В правото си на лична защита жалбоподателят В. се присъединява към изложеното от защитникът му. С последната си дума, моли депозираната жалба да бъде уважена.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок от процесуално легитимирани субекти, поради което са допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.

От фактическа страна по делото е налична следната хронологическа 2 последователност:

С присъда №116/15.05.2024г., постановена от РС- Варна, по НОХД № 1471/2023 г., подсъдимият В. В. е признат за невинен за това, че на 04.07.2021 г. с цел да набави за себе си имотна облага принудил чрез сила - чрез нанасяне на побой, Т. Н. да извърши нещо противно на волята му - да му предаде владението на свои вещи: гривна и лек автомобил „Хюндай" модел „Санта Фе" и с това му причинил имотна вреда, равняваща се на стойност на тези вещи в размер на 2276 лв. - престъпление по чл.214, ал.1 от НК.

Със същата присъда първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Т.

М. Н. граждански иск в размер на 3000 лева, представляващи обезщетение за претърпени в резултата на престъплението неимуществени вреди.

С решение №38/03.02.2025г. въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда, касателно произнасянето по гражданската претенция, като в тази част е постановил връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

В останалата част е потвърдена присъдата на ВРС.

След връщане на делото с присъда №65/27.02.2025г. по описа на РС- Варна, гражданският иск, предявен от Т. М. Н. срещу подс. В. Г. В. е приет за частично основателен, поради което подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия Н. сумата от 1000 / хиляда / лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на извършеното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на настъпване на увреждането 04.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като съдът е отхвърлил иска за останалата част до размера на 3000 лева, като неоснователен.

На тази основа, с оглед процесуалното развитие на делото, настоящото въззивно производство е образувано с очертан предмет на въззивна проверка по повод гражданската претенция на Т. Н. срещу подс. В. В.. Въззивния предмет и обем на съдебна проверка в настоящото производство при образуването му се разпростира само по отношение на гражданския иск, тъй като в частта относно наказателната отговорност присъдата е влязла в сила.

Въззивният съд, въз основа на оплакванията направени от страна на повереника на гражданския ищец, сторени във въззивната жалба, както и по направените възражения от защитата в противоположната насока провери 3 първоинстанционния съдебен акт.

Безспорно основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението. Предвид това дори когато съдът е постановил оправдателна присъда остава задължението му да вземе отношение по въпроса дали същото не е деликт, от който произтича гражданска отговорност.

На основа даденото окончателно разрешение на въпроса за наказателната отговорност по чл. 214 от НК, настоящият състав на съда намира, че от приетото за установено от фактическа страна по настоящото дело следва извод, че поведението на подс. В. В. съставлява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поради което правилно е бил уважен гражданския иск на пострадалия.

ВРС законосъобразно е уважил гражданската претенция на Т. Н. в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, тъй като безспорно е налице причинен деликт. Видно от заключението на изготвената по СМЕ гражданският ищец Н. е получил травматични увреждания - линейни червеникави ожулвания в областта на носа, задната повърхност на гръдния кош и дясната мишница, които са резултат на действието на предмет с подчертан ръб; разкъсно - контузна рана на главата, травматичен оток и контузия в областта на лявата длан и пръстите на същата ръка, множество кръвонасядания с просветляване срединно по задната повърхност на гръдния кош и долните крайници, синкаво - мораво кръвонасядане в областта на дясната мишница, които са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети. Кръвоносяданията с просветляване срединно по задната повърхност на гръдния кош и долните крайници отговарят да бъдат получени от предмет, притежаващ цилиндрична конфигурация или форма, вкл. „гумена палка тип полицейска". Описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени по време и начин, описан в предварителните данни и в своята съвкупност всички травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

За да определи размера на уважената част от гражданския иск за причинените неимуществени вреди в резултат на нанесените телесни повреди, ВРС е приел, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че на 04.07.2021г. пострадалия Т. М. Н. е получил описаните по-горе травматични увреждания, 4 вследствие на които е претърпял в значителна степен болки и страдания, които са отшумели с продължителност във времето. Отчитайки характера и интензитета на изживените от гражданския ищец страдания, ВРС основателно е уважил предявения граждански иск за сумата от 1000 лева. Съдът намира така определения размер предназначен да репарира причинените вредоносни последици, за справедлив и съразмерен на претърпените от гражданския ищец физически болки и страдания, съчетани с изживяванията на страх, обида, унижение и негативни емоционални преживявания, и стрес.

Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения граждански иск в останалата му част до сумата от 3000 лева, като неоснователен.

Извършената проверка на първоинстанционната присъда, съобразно предмета и обема на въззивната проверка от настоящия съдебен състав, не установява основания за изменение на атакувания съдебен акт в частта, в която не е влязъл в сила.

По изложените съображения на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 65 от 27.02.2025 г, 38-ми състав, постановена по НОХД № 532 / 2025г. по описа на Районен съд - Варна.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5